Решение № 2953 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9321/2023 г.

ВАСШесто отделение12.03.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5149 / 31.07.2023 г. по адм. дело 4750 / 2023 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Х. Иванов, от гр. София сумата от 1000,00 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез юрисконсултите Николова и Савов против решение 5149 / 31.07.2023 г. по адм. дело 4750 / 2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Касаторът моли да бъде обезсилено първоинстанционното съдебно решение и производството по делото бъде прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК поради липса на правен интерес от проведеното оспорване. В условията на евентуалност моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед СД 06 15 / 25.04.2023 г. на министъра на правосъдието. Ответникът по касационната жалба, Х. Иванов, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 5149 / 31.07.2023 г. по адм. дело 4750 / 2023 г. Административен съд София град е отменил заповед СД 06 15 / 25.04.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл.6, ал.5 и ал.6 от Наредба 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, е одобрен списък на кандидати, допуснати до участие в изпита за придобиване на квалификация за синдик и списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в седмодневния срок по чл. 6, ал.4 от Наредбата, в частта, в която Х. Иванов е включен в списъка на кандидатите с нередовни документи. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт по подаденото от Х. Иванов заявление за участие в обявения със заповед СД 06 1 / 06.03.2023 г. на министъра на правосъдието изпит за придобиване на квалификация синдик, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че на 24.03.2023 г. Х. Иванов е подал заявление вх. 94 Х 16 по образец съгласно Приложение 1 към Заповед СД 06 1 / 06.03.2023 г. на министъра на правосъдието, с което е заявил желанието си да участва в обявения изпит за придобиване на квалификация синдик. Приложил е нотариално заверени копия от трудова и служебна книжка, решение 760 по протокол 37 / 13.01.2022 г. на Софийски адвокатски съвет за вписването му в Регистъра на младшите адвокати при САС и Решение 1-17 по протокол 9 от 16.03.2022 г. на Софийски адвокатски съвет за вписването му в Регистъра на адвокатите при САК. Със заповед СД 06 10 / 06.04.2023 г. на основание чл. 6, ал.3 от Наредба 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, министърът на правосъдието е посочил в списък кандидатите с нередовни документи, на които е бил даден 7-дневен срок да отстранят нередовностите. Под 36 от този списък е бил вписан Х. Иванов, за който е посочено, че приложените от него документи не удостоверяват наличието на минимално изискуемия осигурителен стаж по специалността от 3 години. Във връзка с указанията Иванов е представил справка от информационната система на НОИ за статус на социално осигурено лице и за осигурителен стаж и възраст за периода 2019 2023 г. Процесните извлечения касаят периодите, в които той е упражнявал свободна професия, а времето когато е работил като правен съветник по трудов договор от 01.09.2019 г. 01.05.2020 г., и като юрисконсулт по трудово и служебно правоотношение от 05.05.2020 г. 09.11.2020 г. и 25.01.2021 г. 15.11.2021 г. е представил съответно трудова и служебна книжки. Общата продължителност на стажа обосновано е изчислена от първоинстанционния съд като времетраене по-дълго от три години. Спорът между страните е детерминиран от проведеното доказване, а именно доколко допустими са използваните от Иванов доказателствени средства при установяване на придобития от него стаж по специалността. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя изводите на административния съд, че в Наредба 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците не са предвидени конкретни доказателствени средства, с които да се приобщават доказателства за установяване на факти във връзка с осъществяваната дейност по специалността. Законосъобразно е приел, че доказателствата по чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са сред допустимите за установяване на релевантни факти за спора. Данните от Регистъра за осигурените лица на Националния осигурителен институт не следва да бъдат игнорирани като недопустими или неотносими. Те установяват релевантни факти за осъщественото осигуряване при самоосигуряващите се лица и е следвало да бъдат зачетени за онези периоди, за които Иванов е посочил, че е упражнявал дейност като адвокат. Обосновано съдът е приел, че предвид гореизложеното включването на Х. Иванов в списъка, утвърден със заповед СД 06 15 / 25.04.2023 г. на министъра на правосъдието за лицата с нередовни документи е незаконосъобразно. Промяната на условията за кандидатстване, настъпили в хода на съдебното производство не могат да рефлектират върху допустимостта на настоящия процес, тъй като съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал.1 АПК). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие серия А, 923992 / 27.11.2023 г. възлизат на сумата от 1000,00 лева. Същата е дължима и не следва да бъде намалявана, тъй като е съобразена с правната и фактическа сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение