Решение № 3613 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 188/2018 г.

Решение № 3613 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 188/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Свищов против решение № 437 от 14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 745/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Пелтина" ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново отменя решение от 14.08.2017 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение от 7.09.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Пелтина" ЕООД е отказано да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същият е в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При постановяване на решението си съдът обсъжда всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно прилага материалния закон. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС визира изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Е. продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че процесните енергийни продукти не се използват за гориво за отопление, а изцяло се реализират в производствени процеси, както и че в предприятието няма изградена система за извеждане на топлинната енергия до други консуматори. Установено е, че отоплението на сградата се осъществява с котли на пелети и твърдо гориво. Използваното гориво е предназначено и се използва за термична обработка на плодове и зеленчуци или за тяхното консервиране, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес, а получената топлина не се използва за цели различни от производството. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения отказ, е законосъобразен и обоснован. Правилно съдът приема, че в случая е неприложимо решение на СЕС по д. С-240/01, цитирано и в касационната жалба, а следва да намери приложение решение на СЕС по дело С-517/07 г., което е в подкрепа на изложените от съда мотиви за незаконосъобразност на административния акт, предвид установената по делото фактическа обстановка. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане следва да се осъди М. С. да заплати на "Пелтина" ЕООД сумата 650 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,