Решение № 2854 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2019 г.

Решение № 2854 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Тонев, подадена срещу решение № 1061 от 31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3197/2018 г. на Административен съд - Варна (АС), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № Л-4368/12.10.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендират се разноски. Ответникът главен директор на ГДИН оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на АС. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: В резултат на проведеното дисциплинарно производство е установено по безспорен начин допуснатото дисциплинарно нарушение от страна на касатора Тонев по чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). От фактическа страна е безспорно установено, че в качеството си на държавен служител, на длъжност командир на отделение в Затворническо общежитие (ЗО) "Варна" към Затвора Варна, без писмено разрешение на началника на ЗО "Варна" касаторът Тонев лично и самоволно е пропуснал на осем дати лишения от свобода И. Маринов да напусне територията на затвора през желязна портална врата на КПП "Бариера", превишавайки правомощията си, като деянието е станало достояние на други лица и на цялото общество, чрез електронни и печатни издания. В тази насока касационната инстанция споделя на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК мотивите на първоинстанционния съд, чието преповтаряне е безпредметно. По отношение изложените с касационната жалба възражения за допуснато от страна на дисциплинарнонаказващия орган нарушение на чл. 247, ал. 2 от ЗМВР, АС е изложил подробни мотиви защо приема, че соченото нарушение не е било извършено от негова страна, които мотиви също следва да бъдат споделени като правилни и обосновани. Съобразно Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. дело № 9/2013 г., ОСГК, правилно първоинстанционният съд е приел, че предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация при прекратяване на правоотношението на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е изискуемо единствено спрямо членовете на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, каквито длъжности касаторът Тонев не е заемал. В заключение оспореното решение на АС е правилно, постановено е с оглед извършения анализ на представените доказателства и е съответно на приложимия материален закон. Обосновано съдът е приел неоснователност на жалбата срещу заповед № Л-4368/12.10.2018 г. на главния директор на ГДИН, с която на касатора в настоящото производство Н. Тонев е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е извел правилни изводи относно липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК по отношение оспорения индивидуален административен акт - същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на закона, съдържащ посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, изискуеми за същия като издаден в писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно приложимата нормативна уредба съдът определя на сумата 100 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,