Решение № 4450 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2020 г.

Решение № 4450 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - София, против Решение № 880/20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г., по описа на Административен съд София - област, в частта, с която ОД на МВР София е осъдена да заплати на В. И. от гр. Сливница сумата от 500. 00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на задържане със заповед рег. № 484/27.10.2014 г., издадена от полицейски орган при РУ - Сливница, заедно със законната лихва върху тази сума, считано 04.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на В. И. направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 160. 00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът В. И., чрез процесуален представител в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - област е осъдил Областна дирекция на МВР - София, да заплати на В. И. от гр. Сливница сумата от 500. 00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на задържане със заповед рег. № 484/27.10.2014 г., издадена от полицейски орган при РУ - Сливница, заедно със законната лихва върху тази сума, считано 04.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на В. И. направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 160. 00 лева. За да постанови решението в обжалваната му част съдът е приел, че са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно преживените от В. И. по време на задържането му и след това неимуществени вреди. Размерът на обезщетението е определен по справедливост съобразно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени обстоятелства, на които се основава предявения иск. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон и за неоснователност на предявеният иск за обезщетяване над сумата от 500. 00 лв. до пълния размер от 1000. 00 лева.. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационният жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от отменения като незаконосъобразен административен акт, е определено в съответствие с изискванията на посочената разпоредба въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, и е в съответствие със закона. Съдът обосновано е приел искът за частично основателен и го е уважил до размера на сумата от 500 лева, като справедливо и адекватно обезщетение за причинените от неправомерното задържане вреди. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед направеното искане за присъждане на разноски и възражението за прекомерност от страна на касатора, в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300. 00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение