Решение № 16008 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2010 г.

Решение № 16008 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 8860 от 29.06.2010 г., постановено от Върховния административен съд, Първо А отделение, по адм. д. № 1448/2010 г. Молителят - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна се позовава на нормата на чл. 239, т. 4 от АПК и твърди, че посоченото решение противоречи на друго влязло в сила съдебно решение № 9685 от 15.07.2009 г. по адм. д. № 1416/2009 г., постановено също от Първо А отделение на Върховния административен съд. Молителят счита, че е налице тъждество по предмет и страни между противоречащи си решения и излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени като неправилно атакуваното решение. Ответникът - ЕТ"Нунки - Михаил Ханджиев", гр. Русе оспорва искането за отмяна чрез упълномощен адв. Русков, който с писмено възражение, с писмено становище и в съдебно заседание пледира за отхвърляне на молбата, като развива тезата, че не е налице идентичност между предметите на споровете по делата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледано по същество искането на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 8860 от 29.06.2010 г. Върховният административен съд, Първо А отделение, в касационно производство е отменил решение № 1869 от 09.11.2009 г. на Варненския административен съд по адм. д. № 2453/2009 г. и е решил спора по същество, като е отменил по жалба на ЕТ"Нунки - Михаил Ханджиев", гр. Русе Ревизионен акт № 180900197 от 24.06.2009 г. на органа по приходите при ТД - Русе, потвърден с решение № 454/17.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на търговеца е отказано право на данъчен кредит в размер на 64698,86 лв. и са установени задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 19700,34 лв. и лихви в размер на 912,73 лв. като незаконосъобразен. Искането, предмет на настоящото съдебно производство е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая атакуваното решение се противопоставя на влязло в сила решение № 9685 от 15.07.2009 г. по адм. д. № 1416/2009 г. с което Върховният административен съд е оставил в сила решение № 1610 от 01.12.2008 г. по адм. д. № 2323/2008 г. на Административен съд - Варна. С последното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ"Нунки - Михаил Ханджиев", гр. Русе срещу Ревизионен акт № 180800156 от 04.06.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Шумен, потвърден с Решение № 476 - А/11.08.2008 г. на зам. директор на Дирекция "ОУИ" - Варна и този ревизионен акт е изменен в частта, с която са определени лихви на основание чл. 175 от ДОПК. При това положение следва да се приеме, че липсва твърдяната идентичност между страните и по отношение на искането, по което са се произнесли Върховният административен съд и Варненският административен съд. В конкретната хипотеза исканията, с които е бил сезиран първоинстанционния съд са били за отмяна на различни ревизионни актове с различни номера, издадени от различни органи, на различни дати - през 2008 г. и през 2009 г. По силата на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В мотивите на това тълкувателно решение Върховният административен съд се е произнесъл категорично, че законодателят е поставил изрично условие за пълно съвпадение, както в субективните предели на силата на пресъдено нещо, така и в обективните предели на силата на пресъдено нещо, които се определят от предмета на делата. Настоящият петчленен съдебен състав констатира, че в случая е налице различен предмет на административните дела - в тях жалбоподателят е един и същ, но той е претендирал отмяна на различни административни актове - ревизионни актове, по отношение на които съдът се е произнесъл относно тяхната законосъобразност. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са осъществени основанията за отмяна на атакуваното съдебно решение на претендираното основание - чл. 239, т. 4 от АПК, което налага отхвърляне на искането. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия