Решение № 12994 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2015 г.

Решение № 12994 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Талиб Мехмед Ибрям, от гр. Шумен, против решение № 31/30.04.2015 г. по адм. дело № 189/2014 г. на Административен съд-Шумен, с искане за отмяната му като неправилно, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кметът на община - Хитрино, редовно призован, не се явява и не се представлява. Останалите ответници, също редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Талиб Мехмед Ибрям, против Заповед № РД-463/29.09.2014 г. на кмета на община - Хитрино, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР, в частта й, с която е променена регулационната линия между УПИ IV-242, кв. 6 по плана на с. Звегор, община - Хитрино и УПИ VII-42, в същия квартал, като неоснователна. Според съда заповедта е издадена не на посочените в нея правни основания, които не го обвързват, а на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която разпоредба предвижда изменение на регулационния план при одобряване или изменение на кадастралната карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Поради това и анализирайки събраните доказателства спрямо приложимата от него материалноправна норма за изменение на ПУП, съдът е извел изводи за законосъобразност на заповедта. Решението е неправилно. Съдът неправилно е приложил материалноправна норма, която органът не е имал предвид при одобряване изменението на процесния ПУП-ПР, като същевременно не е анализирал доказателствата и не е анализирал фактите, спрямо основанието за изменение предприето от органа - § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. При оспорване на процесната заповед, с която се одобрява изменението на ПУП-ПР, съдът е следвало преди всичко да определи основанието, на което се предприема това изменение и спрямо това да преценява законосъобразността на акта по чл. 146 от АПК. При установяване на основанието, съдът е следвало да изходи от данните съдържащи се в подаденото заявление, от становището на гл. архитект на община - Хитрино по чл. 135, ал. 4, т. 1, от решението на ОбЕСУТ на община-Хитрино, по Протокол № 12/7.08.2014 г., от заповедта на кмета на община-Хитрино, от 11.08.2014 г., по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за имот-УПИ IV-212, кв. 6 по плана на с. Звегор, от текстовите материали към проекта - обяснителната записка, както и от съдържанието на самата заповед, с която се одобрява внесения проект. В случая съдът без оглед на тези данни, неправилно е приел, че посочените в оспорената заповед правни основания за изменение на процесния ПУП-ПР не го обвързват и че е налице основанието за изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради това, че в оспорената част регулационната граница между УПИ IV и УПИ VII, кв. 6 минава по имотната граница на ПИ с идентификаор накрая 28, с имота на касатора - ПИ с идентификатор накрая 27 по влязлата в сила кадастрална карта на с. Звегор от 2004 г. Приетото противоречи на основанието за изменение, извършено от органа. Навсякъде в изброените по-горе документи, като част от приетата административна преписка, се съдържат данни, че изменението е на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, т.е. привеждане на вътрешните регулационни линии на УПИ IV в съответствие със съществуващите граници на ПИ с идентификатор накрая 28, поради това, че регулацията по плана не е приложена. Изменението на ПУП на това правно основание е допустимо само при промяна на вътрешните регулационни линии. Това основание за промяна на плана е самостоятелно, извън случаите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, поради което за него са неприложими разпоредбите, регламентиращи процедурата в раздел трети от глава седма на ЗУТ. Това следва и от разпоредбата на § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ, изрично цитирана в становището на гл. архитект от 7.08.2014 г. С това становище е дадено съгласие за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР по заявление на Бюрхан Ахмедов, което да бъде процедирано по § 8, ал. 4 ПРЗУТ. Поради това с елиминирането на това правно основание и приемането на друго такова, като основание за изменение на оспорения ПУП, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а като резултат и нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Съдът е длъжен да установи действителната воля на органа при издаване на оспорения акт, без право да я подменя или изменя. Правните му изводи следва да съответстват на действителното волеизявление на органа, а в случая не е така. Съдът, без да има право е подменил тази воля, като е приложил материалноправна разпоредба, която органа не е имал предвид и съответно не е изложил правни изводи по законосъобразността на акта, на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПРЗУТ. Липсата на мотиви по приложимото материално право, възпрепятства касационната инстанция да осъществи контрол по чл. 218 от АПК, поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по жалбата, имайки предвид указанията дадени с настоящето решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение