Решение № 6314 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2021 г.

Решение № 6314 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 370 от 14.10.2020 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 200 по описа за 2020 г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0.0.1810/3/01/04/01 от 30.12.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ползвателят точно е изпълнил поетият ангажимент по създаване на трайно насаждение с череши, изхождайки от вида на трайните насаждения. Намира, че съгласно Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. – Наредба № 10 е допустимо да се кандидатства с едни трайни насаждения, а да се заложи като цел създаването на друг вид. Сочи, че съдът не е указал при разпределението на доказателствената тежест необходимостта от ангажиране на доказателства за изчисление на първоначалния икономически размер на стопанството. Изтъква, че не му е нарушено правото на защита, тъй като не е било ясно, че в предмета на спора се включва и вида на културите, формиращи първоначалния икономически обем на стопанството. Заявява, че вещото лице не разполага със специални знания, позволяващи му да установени релевантното обстоятелство за идентичност на мястото, което е посетил с посочено в заявлението за кандидатстване. Позовава се на нормата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 10, въз връзка с която подчертава, че реализираното от ползвателя насаждение е горска, а не земеделска култура. Подчертава, че в одобрения бизнес план земеделският производител сам е определил как ще се развива стопанството му, а именно – чрез специализация в производството на череши за прясна консумация и преработка. В този аспект засаждането на диви череши не стимулира овощарския сектор, а областта на добива на дървесина, тъй като този вид череша има практическо приложение в производството на мебели. Поради това реализираното насаждение е трайно, но не е овощно и не нормативно предвиден показател за Стопански производствен обем /СПО/. Счита, че същото не съответства на заложеното в бизнес плана, с оглед на което законосъобразно административният орган е отказал второ плащане и е изискал връщане на първото. В подкрепа на доводите си излага подробни аргументи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу АУПДВ да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – С. Ю. - А., чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з., оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ № 14/06/3/0.0.1810/3/01/04/01 от 30.12.2019 г., издаден от Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – София, упълномощен от Изпълнителния директор на ДФЗ със Заповед № 0 З-РД/760 от 06.10.2019 г., с който е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по Договор 14/06/3/0.0.1810 от 28.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по същия договор. Фактическите основания за издаване на акта са неизпълнение от страна на С. Ю. - А. на бизнесплана, непостигане на увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния с най- малко 2000 евро, измерен в СПО, както и неподдържане съответствие с критериите за подбор, посочени в чл. 19, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № 10. Актът е издаден на основание чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., както и чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и ал. 2, т. 1 от договора между страните. За да отмени оспорения АУПДВ първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 28.08.2017 г. между С. Ю. – А. и ДФ "Земеделие" е сключен Договор № 14/06/3/0.0.1810 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Негово основание е разпоредбата на чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярката. По силата на същия на ползвателя се предоставя безвъзмездна финансова помощ по цитираната подмярка в общ одобрен размер на 29 337 лв. на два етапа: първо плащане в размер на 19 558 лв. в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в размер 9 779 лв. - в срок до три месеца, след издаване на уникален идентификационен номер (УИН) на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план. Със Заповед № 03-140-РД/31 от 23.03.2017 г., издадена от Директора на ОДДФЗ - Перник е одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 19 558. 00 лв., представляваща първо плащане по договора, като към нея са изложени мотиви, че началният икономически размер на стопанството на ползвателя, измерен в СПО, изчислен от РА е 7 737. 67 евро СПО, който подлежи на проверка и/или промяна преди първото плащане. Съгласно Приложения № 2 и № 3 към Договора ползвателят предвижда увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в Стандартен производствен обем (СПО) чрез създаването на черешово насаждение с площ от 3. 028 дка. Съгласно Таблица 1 от бизнес плана към договора ползвателката е заявила 5 недвижими имоти като земя, налична за стопанството, като четири от тях са с начин на ползване според основаната култура - костилкови овощни видове /череша/. В раздел 2 към бизнес плана като специфичен резултат е предвидено създаването на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени – най- малко 2 дка. Според раздел 3, т. 1, таблица 8, за 2017 г. е планирано засаждането на череши в количество 3, 028 дка. Заложеният общ икономически размер на стопанството, измерен в СПО, към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана - 20.11.2018 г. е 89 931. 45 евро. Между страните не е спорно, че С. Ю. - А. е получила първото плащане по горепосочения договор в размер на 19 598 лв. и на 20.11.2018 г. е подала заявка за окончателно второ плащане. След депозирането на заявката за второ плащане административният орган е извършил проверка на място, при която проверяващите са установили, че заявените по заявка костилкови овощни видове са засадени, но е необходимо да се установи тяхната реална площ и в чии стопанства попадат. Въз основа на две последващи проверки от длъжностни лица при ДФ "Земеделие" е констатирано, че ползвателят е засадил и отглежда 13. 708 дка с костилкови овощни видове. Според вписванията в контролния лист, С. Ю. - А. е изпълнила инвестицията в дълготрайни материални активи. С писмо от 10.01.2019 г. Директорът на ОДДФЗ – София е отправил запитване до Директора на ДГС – Пазарджик какъв е видът на продадените на ползвателя фиданки дива череша – 300 бр. съгласно представената от него фактура към заявката за второ плащане. В отговор е разяснено, че закупените фиданки са от вид "дива череша" и не са произведени за нуждите на овощарството, а за нуждите на ТП ДГС-Пазарджик. След получаване на становище от Директора на Дирекция "ОППМРСР", че дивите череши не са част от Приложение № 1 към Наредба № 10/10.06.2016 г. и за тях не е предвиден СПО, ответникът е приел, че създаденото насаждение не е от овощни видове. С писмо от 21.02.2019 г. ползвателката е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ. След анализ на депозираното от С. Ю. - А. възражение и преценка на представените документи и становище, ответникът е издал оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство е проведена САЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта, насаждението в земеделското стопанство на ползвателката е плододаващо и представлява овощен посадъчен материал, което е земеделска култура, тъй като е ботанически вид, отглеждан от човека за задоволяване на негови потребности. Вещото лице сочи, че насаждението е трайно и попада в Приложение № 1 на Наредба № 10 под кодовете за костилкови овощни видове. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма. След анализ на събраните доказателства, наред със становищата и възраженията на страните, решаващият състав е счел за безспорно между страните, че към крайната дата за изпълнение на представения и одобрен бизнес план – 20.11.2018 г. ползвателката е засадила парцел № 27107 с площ 3. 028 дка с фиданки "череша", с каквито насаждения са и останалите 10. 680 дка от стопанството, послужили като основа за изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, измерен в СПО, с което в стопанската 2016/2017 г. и към 20.11.2018 г. площта на стопанството е в размер на 13. 708 дка. Спорът е концентриран върху вида на засадените фиданки и в частност върху въпроса дали "дивата череша" е овощно насаждение и земеделски продукт, респективно – включва ли се в обхвата на Приложение № 1 към Наредба № 10. В тази връзка е съобразил, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане, към датата на издаване на заповедта за одобрение, към момента на сключване на договора и извършване на първото плащане административният орган е приел, че земеделското стопанство на ползвателката е засадено с череши, поради което е допустимо за подпомагане. Съобразил е, че след като при определянето на първоначалния размер на земеделското стопанство е прието, че засадената култура е с код 3068, то е недопустимо при преценката за нарастването на икономическия размер на стопанството да се прилага друг критерий. В случая заявителят е доказал постигане на заложената в бизнес плана и договора специфична цел, тъй като е увеличил икономическият размер на стопанството си с минимум 2000 евро, измерен в СПО. Съгласно заключението по САЕ, дивата череша е растение, което се отглежда от човека за задоволяване на негови потребности, поради което попада в обхвата на дефиницията по § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 10. Тъй като законодателят не е диференцирал вида или сорта на културата "овощни костилкови видове – череша", то следва да се приеме, че "дивата череша" също е земеделска култура. В обобщение съдът е достигнал до извода, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че след като административното производство по издаването на оспорения АУПДВ е образувано преди изтичането на мониторинговия период по договора с ползвателя и преди влизане в сила на новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., то приложима е разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. Същата предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките и подмерките за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. до изтичане на периода на мониторинг се довършват по досегашния ред чрез издаване на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК. Съгласно разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко 2000 евро, измерен в СПО, най - късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството с най - малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най - малко 20 на сто спрямо животните в момента на кандидатстването. Разпоредбата на чл. 37, ал. 7, т. 1 от същата наредба сочи, че при изчисляване икономическия размер на стопанството по чл. 14, ал. 1, т. 2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане са били собственост на ползвателя и/ или собственика на ЕТ, когато ползвател е ЕТ и/или на едноличния собственик на капитала, когато ползвателят е ЕООД, и/или на собствениците на капитала, и/или управителя/прокуриста на ООД, когато ползвател е ООД, и/или председателя и/или член на кооперацията, когато ползвател е кооперацията, с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 18 месеца, считано от датата на кандидатстване. В случая между страните не е спорно, че ползвателката е засадила в стопанисвания от нея имот и на изискуемата се площ фиданки от дива череша. Спорът е концентриран върху въпроса представляват ли насажденията в стопанството костилков овощен вид, попадащ в обхвата на Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредба № 10, релевантно при изчисляването на икономическия му размер в СПО. В тази връзка необосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението по проведената САЕ, без да съобрази, че експертът не притежава специални знания в областта на правото и поради това не може да преценява доколко насажденията от дива череша се включват в обхвата на цитираното Приложение № 1. Ирелевантно е и обстоятелството, че със същите насаждения са засадени и останалите 10, 680 дка от стопанството на ползвателката, послужили като основа за изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, измерен в СПО. Действително, тази преценка на органа е основана единствено на декларираните данни от заявителя и именно поради това разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 10 изрично регламентира възможността даденото предимство на заявителя да се отнеме, когато бъде установено, че кандидатът за подпомагане е създал изкуствено условията за това. Съгласно т. 6 от ДР на Наредба № 10, "земеделска дейност" е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ, L 347/608, 22 декември 2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013). Визираната общностна норма сочи, "селскостопанска дейност" означава: i) производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели, ii) поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или iii) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване. По аргумент от б. "г" на същата разпоредба, "селскостопански" са продуктите, с изключение на рибните, изброени в приложение I към Договорите, както и памук. При този нормативен регламент неправилно първоинстанционният съд е включил към костилковите овощни видове, попадащи в обхвата на видовете култури по Приложение № 1 към Наредба № 10 насажденията с дива череша в стопанството. Този извод не е съобразен нито със спецификата на селскостопанската дейност, нито със съдържанието на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Самото разграничение на диви и култивирани растения сочи, че първата група се разпространява и подраства без създаването на специални условия и без участието и намесата на човека. Обратно, култивираните растения са така наименувани поради необходимостта от развъждане, отглеждане и култивиране. След като за дивите растения, включително и за дивите костилкови видове, не е необходима целенасочена дейност по обработването и отглеждането им, то засаждането им не представлява селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. Това заключение следва и от т. 7 от ДР на Наредба № 10, която определя като земеделски култури само тези растения от даден ботанически вид и род, които се отглеждат от човека, за да задоволяват определени негови потребности. Независимо, че според заключението на експерта дивите череши задоволяват определени човешки потребности, то самият им произход и следващото от него наименование изключват необходимостта тези растения да се отглеждат от човека при присъщата им адаптивност към живота в естествена среда. В тази връзка следва да се посочи, че твърдението на ползвателката, че е сертифицирана като биологичен производител, не се подкрепя от приложеното по делото сертификационно писмо, в което като оператор е посочена Д. Ю.. Наред с това, биологичното земеделие е предмет на мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020 г., по която С. Ю. - А. не е кандидатствала за подпомагане. Противно на приетото от първоинстанционния съд, в тежест на ползвателката, а не на административния орган е било да установи, че видът на процесното насаждение попада в обхвата на Приложение № 1 към Наредба № 10. Още в хода на административното производство същата изрично е заявила и не е оспорвала, че насаждението е от дива череша, поради което констатираното от решаващия състав несъответствие в латинското родово – видово наименование на растението в представените становища е без значение за спора. Некоректно е и позоваването на разпоредбите на Наредбата № 40 от 2004 г. за производство и търговия с посадъчен материал от овощни видове, която изрично сочи дивата череша като семенна подложка за череша и вишна, а не като овощен вид. По идентичен начин дивата череша е определена като подложка в Приложение № 6 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № 10/2016 г. Гореизложеното мотивира извода, че дивата череша не е земеделска култура по смисъла на Наредба № 10/2016 г., а насаждането й не е земеделска и селскостопанска дейност. Чрез това насаждение не може да се осъществи целта на Подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" за постигане на икономическо развитие и укрепване на малките земеделски стопанства като устойчиви и жизнеспособни единици. Насажденията с диви череши не попадат в обхвата на костилковите овощни видове, включени в Приложение № 1 към Наредба № 10, с оглед на което не се включват при изчисляването на икономическия размер на стопанството в СПО. Неговият показател, както е приел административният орган е нулев и на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10/2016 г. ползвателят няма право да получи второто плащане и дължи връщане на първото, ведно със законната лихва към него. Като е приел обратното и е отменил оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е постанови неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявената жалба бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство, възлизащи на сумата от 434, 70 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение