Решение № 2304 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2012 г.
ВАСV отделение18.02.2013 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 70/8.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1035/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2304 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от началника на затвора гр. Белене, чрез процесуален представител, срещу решение № 70 от 8.02.2012 г. по адм. дело № 1035/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, с което е отменена негова заповед № 791/14.10.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при условията на чл. 227, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца на Стефан Живков Стефанов, в качеството му на инспектор надзорно-охранителна дейност в затвор гр. Белене, категория "Г-експертен персонал", считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е възприел доказателствата по делото, както и вменените на наказания служебни задължения. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Стефан Живков Стефанов, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от Административен съд - гр. Плевен фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е започнало със заповед № 781/11.10.2011 г. на началника на затвора, с която е наредено извършването на проверка по изложените от Стефанов обстоятелства в негова докладна записка и обяснения относно служебната дисциплина. С оглед събраната информация е представен доклад от 13.10.2011 г. от извършената проверка, с който наказаният е бил запознат на същата дата като е отбелязал, че няма да дава допълнителни обяснения, тъй като обстоятелствата са посочени от него преди това. На базата на това е издадена заповед № 791/14.10.2011 г. на началника на затвора, с която на Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. От представените по делото доказателства съдът е приел, че с поведението си Стефанов не е извършил посочените в заповедта нарушения, поради което е отменил процесната заповед. Постановеното решение като краен правен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, но с други мотиви. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не е възприел правилно какви са функциите на Стефанов относно проведеното мероприятие на 29.05.2011 г. Във връзка със заповед № 373/20.05.2011 г. на началника на затвора Стефанов е представил докладна записка, в която е посочил начинът, по който е протекло мероприятието, както и е приложил списък на определените служители от надзорно-охранителния състав, като е посочил срещу всеки часовете на носене на службата. Съгласно длъжностната характеристика на наказания основната му функция е да ръководи, организира и контролира и отговаря за цялостната охрана и надзор върху лишените от свобода. Правилно съдът е приел, че преценката дали част от времето, през което лицата, участващи в мероприятието, се явява извънреден труд е извън компетентността на Стефанов. Поради тази причина заповедта е сведена до знанието и на служители от отделите "Човешки ресурси" и "ТРЗ". Наказаният е следвало да подаде информация от наряда и въз основа на нея да бъде изчислен извънредният труд от компетентните за това служители. Във връзка с издадената заповед за проведеното мероприятие Стефанов е изпълнил вменените му задължения, като към докладната записка е изготвил почасов списък на подчинените му служители. Основателно е твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно се е позовал на Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, която не е приложима за служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"). Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража министърът на правосъдието осъществява правомощията на работодател за държавните служители в ГД "ИН" и териториалните й служби. Цитираната инструкция е вътрешноведомствен акт за служителите на МВР, а не за служители в ГД "ИН" и не следва съдът да се позовава на нея. В процесната заповед е записано, че съгласно разпоредба на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР е предвидено наказание "писмено предупреждение", но предвид дисциплинарното поведение на служителя и на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР на Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Видно от представените и приети по първоинстанционното дело доказателства на последния е наложено "писмено предупреждение" за срок от шест месеца със заповед № 637/22.08.2011 г. Описаните нарушения в процесната заповед № 791/14.10.2011 г. представляват повторно нарушение в срока на наложеното наказание, поради което правилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР и е наложил дисциплинарно наказание "порицание". Принципно положение е, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. При наличието на горната разпоредба, съдът е задължен при извършваната от него проверка за законосъобразност на обжалвания административния акт да съобрази всички факти и обстоятелства имащи значение за правилното разрешаване на спора. Срещу заповед № 637/22.08.2011 г. е било образувано адм дело. № 842 от 2011 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен. С решение № 600 от 1.11.2011 г. съдът е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Срещу постановеното е подадена касационна жалба от началника на затвора, по която е образувано адм. дело № 15840/2011 г. на ВАС, пето отделение. С решение № 14782/23.11.2012 г. ВАС е потвърдил решението на първоинстанционния съд, т. е. заповедта е била отменена, считано от датата на постановяване на решението на ВАС съгласно чл. 223 от АПК. Настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е било постановено преди решението на ВАС по отмененото наказание. В случая новите факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти, които са от значение за решаване на делото и поради тази причина заповедта следва да бъде отменена. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд,