Решение № 60 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2013 г.

Решение № 60 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов", гр. Пловдив, бул. "България" № 121 срещу решение № 939 от 22.04.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 3437/2012 г. С обжалваното решение съдът отменил решение № 1 от 8.08.2011 г. на директора на Езикова гимназия "Иван Вазов", с което едноличен търговец "ТОТ-2222 - Тошо Тодоров" е обявен за класиран на първо място в конкурс за отдаване под наем на недвижим имот, върнал преписката на органа за продължаване на конкурсната процедура и осъдил гимназията да заплати на "Емили 1881" ООД разноски в размер на 1 200 лв. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита изводите на съда за неправилни и не почиващи на събраните по делото доказателства. Съдът достигнал до грешни изводи като някои от доказателствата по делото не били обсъдени. Счита за неправилен извода на съда, че в хода на конкурсната процедура са допуснати съществени нарушения на производствените правила, тъй като в конкурсната комисия не са участвали общински съветници. Сочи, че съдът не отчел наличието на доказателства за уведомяването на определените за участие в конкурсната комисия общински съветници. Факта на тяхното неявяване, поради провеждане на сесия на общинския съвет, е причина да не са подписали декларации по чл. 94, ал. 8 във вр. с чл. 91, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата). Това не е съществено нарушение на правилата, тъй като явилите се членове на комисията са подписали декларации. Сочи, че съдът не изследвал въпроса трябвало ли е изобщо да бъде допускан до участие в конкурса "Емили 1881" ООД, а това предопределя и правото на жалба. Съдът не изложил мотиви защо приема жалбата на "Емили 1881" ООД за допустима. Съдът не изследвал собствеността на павилиона - предмет на конкурса, и не установил, че той е изключителна собственост на езиковата гимназия, поради което не е било необходимо да се отдава под наем чрез конкурс. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Емили 1881" ООД. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Румен Исов, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "Емили 1881" ООД, счита същата за неоснователна. Счита изтъкнатите доводи за бланкетни и немотивирани. Неоспорим факт е неучастието на общинските съветници в конкурсната комисия. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Георги Станчев, Адвокатска колегия, гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба - Тошо Тодоров, действащ като едноличен търговец с фирма "ТОТ 2222 - Тошо Тодоров", не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен е изводът на съда, че в хода на конкурсната процедура са допуснати съществени нарушения на производствените правила като е нарушен чл. 94, ал. 1 и 3, чл. 97 и 98, ал. 1 Наредбата - в състава на комисията първоначално не са включени общински съветници, последващият състав е с четен брой членове, конкурсните документи не са съгласувани, конкурсът не е обявен на електронната страница на общината и на таблото за обяви в сградите на общината и на района. Правилно съдът върнал преписката на органа за продължаване на конкурсната процедура от фазата на първото процедурно нарушение - назначаването на конкурсната комисия. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заповед № РД-09/1531-331 от 5.07.2011 г. на директора на Езиковата гимназия, било наредено провеждането на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ метален павилион с площ от 42 кв. м., находящ се в южната част на двора на гимназията. Със заповедта била назначена комисия за подготовката, организирането и провеждането на конкурса в състав от седем члена: двама помощник-директора, главния счетоводител, завеждащия административната служба, педагогически съветник, учител, юрист - председател на училищното настоятелство. Членовете на комисията подписали декларации по чл. 94, ал. 8 Наредбата. На 8.07.2011 г. комисията провела заседание и приела конкурсните документи, които били одобрени от директора на 11.07.2011 г. На 12.07.2011 г. директорът поискал от председателя на общинския съвет да бъдат посочени общински съветници за участие в конкурсната комисия. На 18.07.2011 г. председателят на общинския съвет предоставил имената на пет общински съветници. Със заповед № РД-09-1544-344 от 19.07.2011 г. директорът на гимназията открил конкурса и определил състав на комисията по провеждането му от дванадесет членове - комисията, определена с предходната негова заповед и посочените общински съветници. Обява за конкурса била публикувана на 14.07.2011 г. в национален всекидневник. На 2 и на 5.08.2011 г. комисията, с участие на членовете, определени в заповедта от 5.07.2011 г., провела класиране и класирала на първо място едноличен търговец "ТОТ 2222 - Тошо Тодоров". С решение № 1 от 8.08.2011 г. директорът на гимназията обявил класирането и класирания на първо място. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че в хода на конкурсната процедура са допуснати съществени нарушения. Назначената със заповед № РД-09/1531-331 от 5.07.2011 г. комисия е в нарушение на чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1 Наредбата и Решение № 171 на общинския съвет, взето по протокол № 15 от 27.05.2010 г. Членовете на конкурсната комисия - общински съветници, в нарушение на чл. 94, ал. 1 Наредбата били определени от председателя на общинския съвет и не били уведомени за включването им в конкурсната комисия. Определената със заповед № РД-09-1544-344 от 19.07.2011 г. на директора конкурсна комисия била четен брой в нарушение на чл. 94, ал. 3 Наредбата. Членовете на комисията - общински съветници, в нарушение на чл. 94, ал. 8 във вр. с чл. 91, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 Наредбата, не попълнили декларации. В нарушение на чл. 97 във вр. с чл. 91, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 Наредбата конкурсната документация не била съгласувана с ръководителя на звеното по правно-нормативно обслужване на съответния район. Съдържанието на обявата във в. "Новинар" не съответства на изискванията на чл. 9, ал. 2 Наредбата - не съдържа данни за депозитната вноска, както и обявата сочи дата на провеждане преди същата да бъде определена със заповедта на директора. Конкурсът не е обявен на електронната страница на общината и в сградата на общината и на района. Въз основа на така установените нарушения съдът направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменил като върнал преписката на органа за продължаване на конкурсната процедура от фазата на определяне на комисията. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение спорът по делото е досежно преценката на съда на фактите, свързани с конкурсната комисия, и изпълнението на процесуалното задължение на съда да обсъди доказателствата по делото. Доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила е за необсъждане от съда на представени по делото доказателства относно определянето и уведомяването на членовете на конкурсната комисия - общински съветници. За да е налице твърдяното нарушение е необходимо съдът да не е обсъдил съществуващи по делото и относими за предмета на спора доказателства. Видно от доказателствата по делото, относими за включването на общинските съветници в конкурсната комисия доказателства са писмото на директора и на председателя на общинския съвет. Видно от мотивите на решението тези доказателства са били обсъдени от съда. По делото няма доказателства, от които да е видно персоналното уведомяване на членовете на комисията - общински съветници, за избирането им за членове и за датата на заседанието на комисията, поради което съдът не е обсъждал такива. Но от мотивите на съда е видно, че той обсъдил липсата на доказателства за уведомяването на общинските съветници и именно въз основа на това обстоятелство направил изводите си. Следователно довода на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доказателства по делото е неоснователен. Друг довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по посочените. Останалите доводи на касатора са във връзка с твърдяната необоснованост на съдебното решение. Касаторът счита за необоснован извода на съда за допуснато в хода на конкурсната процедура съществено нарушение поради неучастието на общинските съветници в заседанието на комисията. Първо, съдът не е приел, че самото неучастие в заседанието е съществено нарушение на конкурсните правила. Съдът е приел, че първото заседание на конкурсната комисия, проведено на 8.07.2011 г., е в незаконен състав - в състава не са били включени общински съветници. Член 94, ал. 1 Наредбата, както обосновано приел съдът, императивно определя състава на конкурсната комисия и в нея задължително трябва да бъдат включени общински съветници. Неизпълнението на това нормативно изискване само по себе си е достатъчно, за да опорочи конкурсната процедура. И второ, съдът е приел, че определянето на конкурсната комисия в състав от 12 члена - заедно с общинските съветници, е в нарушение на чл. 94, ал. 3 Наредбата. Изискването за нечетен брой на членовете на комисията също е императивно и нарушаването му опорочава конкурсната процедура. Що се отнася до извода на съда, че общинските съветници не са определени от ръководствата на съответната политически представителна група, а от председателя на общинския съвет, то той не съответства на доказателствата по делото. От факта, че общинските съветници са посочени в писмо, подписано от председателя на общинския съвет, не може да се направи автоматично извод, че именно той ги е определил. В писмото председателят на общинския съвет сочи само, че уведомява директора за имената на съветниците, но кой и как ги е определил, от това доказателство не може да се направил извод. Дали това са били ръководствата на политически представителната група на общинските съветници или не, по делото няма никакви доказателства, поради което изводът на съда е необоснован. Неправилността на този извод на съда не се отразява на правилността на крайния му извод за допуснати съществени нарушения на конкурсната процедура и поради това за незаконосъобразност на оспореното Решение № 1. Касаторът твърди, че съдът не обсъдил въпроса следвало ли е да бъде допуснат до участие в конкурса "Емили 1881" ООД. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да докаже съществуването на фактическите основания за издаването на акта. Самият касатор е приел, че "Емили 1881" ООД е отговаряло на изискванията за допускане до участие в конкурса и именно поради това е издал Решение № 1, с което не само е установил, че дружеството отговаря на изискванията за допускане до конкурса, но е и класирано на второ място. Органът не може да доказва, че фактическите основания за издаване на акта не са се случили. Поради това касационният съд не обсъжда този довод на касатора за необоснованост на съдебното решение. Що се отнася до извода на съда за допустимост на жалбата на "Емили 1881" ООД, то същият е обоснован и правилен. "Емили 1881" ООД е бил класиран втори в конкурса и безспорно с оспореното Решение № 1 се засягат негови законни интереси, което както приел и съдът, прави жалбата му допустима. Неоснователен, и също така несъответен на процесуалната роля на касатора в процеса, е доводът му досежно неизследвания от съда характер на собствеността на процесния обект. Самият касатор в своята заповед № РД-09-1544-344 от 19.07.2011 г. изрично посочил, че обектът е публична общинска собственост. Твърдяната в касационната жалба "изключителна собственост" на гимназията, първо, не сочи съответна на действащата нормативна уредба вид собственост. Изключителна в държавата може да бъде само собствеността по чл. 18, ал. 1 от Конституцията и тя е държавна. Второ. По делото е безспорно, че гимназията е общинско училище по смисъла на чл. 10, ал. 4 от Закона за народната просвета (ЗНП). В решение № 171 от 27.05.2010 г. на общинския съвет гимназията е посочена в списъка на имоти, публична общинска собственост в район "Север", като е посочен и акт за общинска собственост. Следователно редът за отдаване под наем на имот, публична общинска собственост, предоставен за ползване на гимназията е само и единствено този по Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, както впрочем, приел и самият касатор. Видно от изложеното доводите на касатора за необоснованост и допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът обсъдил всички доказателства по делото и въз основа на това направил обосновани фактически изводи. Съдът правилно определил, тълкувал и приложил относимите материалноправни разпоредби. Правилно приел, че в хода на процедурата са нарушени чл. 94, ал. 1 и 3, чл. 97 и 98, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 Наредбата, поради което решението му е в съответствие с материалния закон. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото, направено от ответника "Емили 1881" ООД искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Езикова гимназия "Иван Вазов", юридическото лице, в чиято структура се намира касаторът, да заплати на дружеството направените по делото разноски. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.10.2013 г. разноските на ответника за касационното производство са в размер на 1 000,00 лв. адвокатско възнаграждение, платени в брой. Касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът следва да присъди пълния размер на възнаграждението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд