Решение № 10101 от 28.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11350/2015 г.

Решение № 10101 от 28.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11350/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на В. Г. В. от гр. Н. против решение № 1126 от 25.06.2016 г., постановено по адм. д. № 548/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на Великов срещу решение № РК-15193 от 30.09. 2014 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. за отказ да бъде регистриран лек автомобил "Шкода", модел "Октавия" с рег. № А3183КХ, който е със заличен и подправен идентификационен номер на рамата. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички релевантни към спора писмени доказателства, не е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Ответникът началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. Същите са подробно изложени в първоинстанционното решение, поради което настоящата инстанция не следва да ги обсъжда повторно. В съответствие с доказателствата по делото и становищата на страните съдът е приел за безспорно обстоятелството, че представения от жалбоподателя лек автомобил за регистрация има номер на рамата, различен от вписания в документите на превозното средство. Вписаният номер не е идентичен с поставения от производителя идентификационен номер. Заключението на трасологичната експертиза сочи несъмнено на извършена интервенция, с която е заличен оригиналния номер на рамата и е поставен друг. Автентичният номер на рамата е установен. В съответствие с доказателствата и закона първоинстанционният съд е заключил, че постановеният отказ е законосъобразен, при правилно приложение на чл. 143, ал. 1 ЗДвП. Пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство - чл. 143, ал. 1ЗДвП. С оглед на това, доказателството за собственост следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 2 ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45. Законодателят изисква документа за придобиване на превозното средство да съдържа данни за поставения от производителя идентификационен номер, категорията, марката, модела. Несъответствието на някои от идентифициращите данни по документи с тези на автомобила, не дава възможност да се направи извод за идентичност между представения за регистрация автомобил и посочения в документите такъв. В случая от доказателствата по делото е безспорно, че точно тази идентификация не е налице - в документите за покупка на автомобила е посочен идентификационен номер на рамата, различен от установения на самия автомобил. С оглед на това правилен е изводът на съда за законосъобразност на постановения отказ. Неотносими за законосъобразността на оспорения отказ са обстоятелствата, че автомобилът е бил иззет по образувано досъдебно производство във връзка с разследване за противозаконно отнемане от собственик в гр. П.. Предмет на административното съдопроизводство е административният акт на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Б., който подлежи на проверка за съответствието му със закона с всички допустими доказателствени средства. Релевантното в случая е несъвпадението между идентификационния номер, посочен в издадените документи на автомобила и този на самия автомобил. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е съобразил правилно доказателствата, свързани с установяването от експертизата на автентичния идентификационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В хода на административното производство е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин и е поставен друг номер. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, тази констатация не означава, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Това означава само, че автентичният номер е установяем и, за да се извърши регистрация, е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Такава процедура е предвидена в издадената на законово основание Инструкция I-185/2002 г. Тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице, при изброените в инструкцията хипотези. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорения отказ. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд - Б. следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд