Решение № 11571 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13640/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел Оперативни дейности - Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 203/03.11.2020г. по адм. д. 363/2020 г. на Административен съд Ловеч, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка 10804/30.06.2020г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решаващият състав не е съобразил, че определеният срок на налагане на ПАМ е в корелация с целената превенция, включително и недопускане на вреда на фиска. В подкрепа на тезата си развива обосноваващи я доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт. Ответникът по касационна жалба ЕТ Данели 99- Ц. Георгиев- Г. Богоев, гр. Ловеч, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 38, ал.2 ЗА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. От ЕТ Данели 99- Ц. Георгиев- Г. Богоев, гр. Ловеч, чрез процесуален представител, е предявена частна жалба срещу Определение 1036 от 20.11.2020г. по адм. дело 363/2020г. по описа на АС- Ловеч, с което е отхвърлено искането му за допълване на горепосоченото решение в частта му за разноските като се осъди ответникът да заплати на адв. Георгиев върнаграждение в размер на 50лв. по реда на чл. 38, ал.2 АПК. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е нищожно, а при условията на евентуалност неправилно и претендира неговата отмяна. Сочи, че съдът не е се е произнесъл по нито един от релевираните от него доводи и не е съобразил, че Ц. Георигев е брат на адвокат Георгиев, с оглед на което от последния му е оказана безплатна процесуална помощ. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка 10804/30.06.2020г. на Началник отдел Оперативни дейности- Велико Търново, с която на ЕТ Данели 99- Ц. Георгиев- Г. Богоев е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от него търговски обект павилион 2, находящ се в [населено място], Община Летница и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви, обосноваващи продължителността на срока на налагане на ПАМ. Преценил е, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, но нейната продължителност не е съобразена с тежестта на нарушението и с принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл.186, ал.1, б.а във вр. с ал. 3 и с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, б. а" ЗДДС, в приложимата по време редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на ЕТ Данели 99- Ц. Георгиев- Г. Богоев за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършени покупки от страна на клиент и от органите по приходите на 20.06.2020 г. на стойност съответно 2.50 лв. и 6,50 лв. едноличният търговец не е издал фискални бонове при извършване на плащането, нито е предоставил на клиентите издадените фискални касови бележка. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изложените в акта бланкетни мотиви не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ, а неговата продължителност е в колизия с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Обосновано решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. При констатирано нарушение за първи път и фактическа касова наличност, която е по- малка от отчетената с фискални бонове, наред с липсата на констатации за произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АС- Ловеч е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба от ЕТ Данели 99- Ц. Георгиев- Г. Богоев, гр. Ловеч: За да отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА първоинстанцинният съд е приел, че разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗА изключва предоставянето на безплатна правна помощ на търговци. Подчертал е, че между процесуалния представител по делото и едноличният търговец не е сключван договор за правна помощ, поради което не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение. Така постановеното определение е неправилно. Първоинстанционният съд не е съобразил, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. От това следва, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; както и отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 143 АПК. В този смисъл отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай още с жалбата срещу оспорената заповед е представен договор за правна защита и съдействие между Ц. Георгиев и адвокат Г. Георгиев, в който изрично е посочено, че оказвана адвокатска помощ е безплатна. В хода на устните състезания пред АС- Ловеч е предявено нарочно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, с оглед на което неправилно решаващият състав е приел, че не са налице предпоставките за уважаването му. Несподелими са изложените от първоинстанционния съд мотиви, които приравняват едноличния търговец с търговските дружества. Решаващият състав не е съобразил, че с регистрацията на едноличния търговец не възниква нов правен субект със самостоятелна правосубектност, а единствено се разширява съществуващата такава на съответното физическо лице. Поради това е ирелевантно за дължимата преценка дали договорът за правна защита е сключен от Ц. Георгиев или от Ц. Георгиев, действащ в качеството му на ЕТ Данели 99- Ц. Георгиев- Г. Богоев. При липсата на спор между страните и знание у ответната страна на изявлението за осъществявана безплатна адвокатска защита изрично заявена като такава по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и претенция, основана на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, заявена в о.с.з., налице са всички предпоставки да се приеме, че са доказани съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, съответно изявленията на представляваната страна и на адвоката за осъществяван такъв вид правна помощ. Ето защо, АС- Ловеч е следва да присъди на пълномощника на жалбоподателя възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер от 500 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като е приел обратното, решаващият състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 235, ал.1 АПК се допълни обжалваното решение в частта му за разноските, като се присъди на адвокат Георгиев адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 500 лв. При този изход на спора, направеното искане и с оглед гореизложените мотиви, на основание чл. 38, ал.2 ЗА НАП следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение