Решение № 4878 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16160/2010 г.

Решение № 4878 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16160/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Данаилова, против решение № 2210 от 29.10.2010 г., постановено от Варненския административен съд, III отделение, ХХVI състав, по адм. д. № 638/2007 г. С жалбата и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според жалбоподателя решението е недопустимо в частта по т. III - 1.1. от процесната заповед, защото производството по нея е прекратено. Касаторът твърди, че в останалата част решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички доказателства и е приложил неправилно материалния закон. Моли Върховния административен съд да обезсили и отмени обжалваното решение, като претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - "Коско" ООД, гр. Варна оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Филипов, който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - "Делтакар" ООД, гр. Варна, чрез упълномощен адв. Цотов, изразява становище за частична недопустимост на съдебното решение и за отхвърляне на касационната жалба в останалата част, като претендира заплащане на направените по делото разноски. Заинтересованата страна - "Транстриумф Холдинг" АД, гр. Варна с писмен отговор също заявява мнение за основателност на касационната жалба по искането за частично обезсилване на съдебното решение. Заинтересованите страни - "Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна и "Хеброс Бус" ООД, гр. Пловдив не изразяват становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, защото съдът неправилно е отменил изцяло заповедта и в необжалваната й част. Оплакването на общината за незаконосъобразност на обжалваното решение, според прокурора е недоказано. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2210 от 29.10.2010 г. е отменена заповед № 1070/03.04.2007 г. на кмета на община Варна за провеждане на конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената транспортна схема на община Варна - III етап и община Варна е осъдена за заплащане на разноски. За да достигне до този резултат Варненският административен съд е приел, че оспорената заповед е с позоваване на посочени в нея шест решения на ОбС - Варна, като по отношение на две от тях - № 4819 - 10 и 4820 - 10, приети с протокол № 52/16.03.2007 г. от ОбС - Варна е установено с влезли в сила решения на КЗК и на Върховния административен съд, че с тях се ограничава конкуренцията на пазара на обществен превоз на пътници. Относно решение № 4820 - 10, от 16.03.2007 г. е констатирано, че е изрично отменено като незаконосъобразно с влезли в сила решения на Варненския административен съд и на Върховния административен съд. Освен това първоинстанционният съд е преценил, че с процесната заповед е включен като критерий за оценяване - кандидатите да не са били страна по договор за осъществяване на обществен превоз на пътници, прекратен поради невъзможност за изпълнение условията на същия по вина на кандидата, участващ в настоящия конкурс, какъвто критерий не е приет от страна на ОбС - Варна. От тук е извел извод, че е осъществено съществено нарушение, защото горепосоченият критерий не е подлаган на гласуване в ОбС - Варна и не е включен в съдържанието на решение № 4387 - 14.1, с което са приети критериите за оценяване на кандидатите. Според настоящия съдебен състав съдебното решение следва да бъде обезсилено частично, тъй като е основателно твърдението в касационната жалба за недопустимост на една част от решението. Това е така, защото заповед № 1070/03.04.2007 г. на кмета на община Варна за откриване на конкурс за обществен превоз на пътници по утвърдената транспортна схема на Община Варна за автобусните линии, описани в т. III -1.1. е влязла в сила, защото с определение от 14.09.2010 г. първоинстанционният съд е прекратил производството в тази част, поради което предмет на съдебен контрол са останали само частите по т. III - 1.2 и т. III - 1.3. Обосновано е възражението на касатора, че съдът е отменил изцяло заповедта и в необжалваната й част. Това обстоятелство налага обезсилване на решението в частта му досежно т. III -1.1. от заповед № 1070/03.04.2007 г. на кмета на община Варна като недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. Останалата част от касационната жалба е неоснователна, защото първоинстанционният съд точно е изяснил фактическата и права обстановка и се е произнесъл съобразявайки правнорелевантните факти и обстоятелства. Безспорно е установено, че с решение № 558 от 08.04.2009 г. Административният съд - Варна е отменил решение № 4819-10 по протокол № 52/16.03.2007 г. на Общински съвет - Община Варна, с което са утвърдени етапите и пакетите за провеждане на конкурсите за възлагане на превозите по автобусни линии от транспортната схема на Община Варна и е върнал делото като преписка на Общински съвет - Варна за вземане на решение по утвърждаване на етапите и пакетите за провеждане на конкурсите за възлагане на превозите по автобусните линии от транспортната схема на Община Варна. Това съдебно решение е оставено в сила от Върховния административен съд, четвърто отделение, с решение № 2654 от 26.02.2010 г. по адм. д. № 9711/2009 г. Посоченото решение на ОбС - Варна е вписано като основание за издаване на процесната заповед, поради което с отмяната като незаконосъобразно на решението на ОбС - Варна отпада и правното основание за постановяването на административния акт, който е предмет на настоящото съдебно производство. Варненският административен съд точно е съобразил и съдебните решения, постановени по адм. д. № 10555/2007 г. на Върховния административен съд, пето отделение и по адм. д. № 8395/2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд - II колегия, с които е установено по безспорен начин, че с процесната заповед № 1070/03.04.2007 г. на кмета на община Варна и с други цитирани заповеди се ограничава конкуренцията на пазара на обществен превоз на пътници. В касационната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, което е бланкетно и в него не са релевирани конкретни касационни основания, като не е посочено какви приети по делото доказателства не са обсъдени от съда и в какво точно се изразява неправилното прилагане на материалния закон. Съдът е обсъдил обстойно всички представени по делото доказателства и в допустимата му част решението на съда е правилно и законосъобразно. С оглед на това твърдението на касатора за незаконосъобразност на атакуваното решение по отношение на частите по т. III-1.2 и III - 1.3 от процесната заповед е неоснователно. За пълнота на изложението следва да се отрази, че настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед е включено като критерий за оценяване - кандидатите да не са били страна по договор за осъществяване на обществен превоз на пътници, прекратен поради невъзможност за изпълнение условията на същия по вина на кандидата, участващ в настоящия конкурс, какъвто не е приет от страна на ОбС - Варна. Варненският административен съд е преценил, че не е включен в решение № 4387 - 14.1 на ОбС - Варна, с което са приети критериите за оценяване на кандидатите, и е приел, че недопустимо е допълнено това решение от кмета на община Варна с въвеждане на неприет критерий от компетентния за това орган - ОбС. Следва да се има предвид, че горепосоченото изискване не е критерий за оценка, а е вписано в процесната заповед в раздел IV - изисквания към кандидатите, като в т. 2 от него е регламентирано спорното изискване. В чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, са посочени реквизитите на заповедта на кмета на общината за откриване на конкурса и в т. 3 изрично е предвидено, че кметът определя изискванията към кандидатите. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е направил разграничение между изискванията за участие и критериите за оценка - последните се утвърждават от общинския съвет по силата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. Изложените по-горе съображения не променят законосъобразността на крайния извод на първоинстанционния съд за неправилност на процесната заповед в оспорените й части и не се отразяват на законосъобразността на обжалваното решение в частите, които са предмет на това съдебно производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касаторът следва да заплати на заинтересованата страна "Делтакар" ООД, гр. Варна, направените по делото разноски в размер на 150 лв. - адвокатско възнаграждение. По делото е приложен списък за разноските и договор за правна защита и съдействие за внесена сума, възлизаща на 300 лв., но тъй като касационната жалба е частично основателна - относно частично обезсилване на съдебното решение, следва да се присъди 1/2 от внесения адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба - "Коско" ООД също е претендирал заплащане на разноски, но не е представил доказателства за направени в тази съдебна инстанция разноски. На основание на горното и на чл. 212, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,