Решение № 16082 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2012 г.

Решение № 16082 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Иван Борисов Тотев, в качеството му на Кмет на Община Пловдив, чрез пълномощника му юрк. М. Параскова, срещу Решение № 420 от 20.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2341/2011 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна - Сдружение "Армейски гребен клуб "Тракия"" не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна Заповед № 110А2148 от 26.08.2011 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е разпоредено изземването на имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район "Западен, ул. "Ясна поляна", представляващ сграда с идентификатор 56784.510.819.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив със застроена площ от 739 кв. м, построена в ПИ с идентификатор 56784.510.819 с площ от 10698 кв. м, представляващ УПИ - I - тренировъчна база по гребане. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот представлява публична общинска собственост, съгласно Акт за публична общинска собственост № 482 от 9.08.2002 г., стопанисван от "Пловдивспорт" ЕООД в съответствие с Решение на Общинския съвет гр. Пловдив по протокол № 10 от 4.06.1993 г., при едноличен собственик на посоченото търговско дружество община Пловдив. Приел е още, че между "Пловдивспорт" ЕООД от една страна, и АСК "Гребане - Тракия" гр. Пловдив и АСК "Кану-каяк - Тракия" гр. Пловдив - от друга, на основание чл. 4 и чл. 47, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), е бил сключен договор от 26.06.1997 г. за безвъзмездно ползване на имота за срок от три години. С Решение № 269 на Общинския съвет - гр. Пловдив, взето по Протокол № 13 от 8.07.2004 г. е постановено прекратяване на търговското дружество "Пловдивспорт" ЕООД и е образувано общинско предприятие за управление и поддържане на спортните обекти - публична общинска собственост с наименование ОП "Пловдивспорт", като е разпоредено (т. 10.1 от посоченото решение) страна по договорите, които са в сила към деня на приемането му да се счита ОП "Пловдивспорт" гр. Пловдив.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че имотът, предмет на спора, се държи на правно основание от жалбоподателя - Армейски гребен клуб "Тракия" и това правно основание произтича от договор с дата 26.06.1997 г., който по правното си естество в същност е договор за наем, трансформиран в безсрочен след изтичането на уговорения между страните срок, тъй като ползването е продължило и след този срок, а прекратяване по смисъла на чл. 238 от ЗЗД не е налице.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, но ги е интерпретирал в разрез с нормите на материалния закон, поради което изводите му не се споделят от настоящия съдебен състав.

Не се спори, че имотът, предмет на спора, е публична общинска собственост и за него е съставен АПОбС № 482 от 9.08.2002 г. (л. 100-102а).

Не се спори също, че с констативен протокол от 4.06.2008 г. (л. 105-106) комисия от служители на община Пловдив е установила, че срокът на договора от 26.06.1997 г., сключен между общината, от една страна и АСК "Гребане - Тракия" и АСК "Кану-каяк - Тракия" гр. Пловдив, от друга, е изтекъл и нов не е сключван. Установила е също, че имотите, предмет на този договор се ползват не само от тези два спортни клуба, а и от други лицензирани от съответните спортни федерации клубове, като за целта са сключвани договори за съвместна дейност.

Като е взел пред вид констатациите на Комисията, клаузата на чл. 13 от самия договор, а и обстоятелството, че част от имота се ползва не по предназначението му, Кметът на Община Пловдив е издал Заповед № 11ОА2038 от 16.08.2011 г. (л. 103), назначил е Комисия от служители на общината и е разпоредил извършването на проверка и съставянето на констативни актове във връзка с държане или владеене на общинските недвижими имоти без правно основание, в раздел II, т. 3 на която е описан и процесния имот.

Комисията е установила, че в отдадената за ползване сграда с идентификатор 56784.510.819.4 по КК и КР се извършва ремонт на автомобили с автотенекеджийски и автобояджийски характер, т. е. ползването й е в разрез с чл. 11 от ЗОбС и чл. 51, ал. 1 от ЗФВС.

При тази фактическа установеност Кметът на община Пловдив е издал Заповед № 110А2148 от 26.08.2011 г., с която е постановил изземването на недвижимия имот - публична общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор 56784.510.819.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив със застроена площ от 739 кв. м, построена в ПИ с идентификатор 56784.510.819 с площ от 10698 кв. м, представляващ УПИ - I - тренировъчна база по гребане. Насрочено е принудителното изпълнение на административния акт на 30.08.2011 г. и изпълнението е осъществено както за терена от 10698 кв. м (съгласно Заповед № 110А2147 от 26.08.2011 г.) така и за сградата (заповед № 110А2147 е била оспорена пред АС Пловдив - отменена е и решението на първоинстанционния съд е оставено в сила от ВАС с решение по АД № 3253/2012 г.).

При така изяснените фактически обстоятелства изводите на съда, че в случая не са налице материално- правните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС са неправилни.

1. В Закона за общинската собственост е предвиден специален ред за отдаване под наем на имоти - публична или частна общинска собственост, както е предвиден и максимален срок за ползването им. Нормите на специалния закон елиминират възможността за приложението на нормите на общия, в случая на ЗЗД, на който се е позовал решаващия съд. При това положение изводите на съда, че договорът с дата 26.06.1997 г. се е трансформирал в безсрочен, съгласно чл. 236 от ЗЗД, са неправилни.

2. Съгласно чл. 14, ал. 7 от недвижим имот - публична общинска собственост може да бъде отдаван под наем за срок не по-дълъг от 10 години, а съгласно чл. 11 от същия закон имотът се ползва съобразно предназначението и за нуждите, за които е предоставен, не може да се преотстъпва за ползване, да се ползва съвместно по договор с трети лица, да се отдава под наем или да се пренаема, освен в случаите, изрично предвидени със закон.

3. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват с изтичането на уговорения срок за ползване и след тази дата владението е без правно основание, както правилно е приел и административния орган. Още повече, че в случая у собственика-наемодател отсъства волята за продължаването на договорните отношения, което административният орган е демонстрирал по категоричен начин.

Следователно, изискуемите от ЗОбС материално-правни предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 са налице, поради което и издаденият на това основание административен акт е правилен и законосъобразен. Жалбата срещу този акт е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение