Решение № 12561 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2012 г.

Решение № 12561 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Павлин Константинов Косев, от гр. Велико Търново, против заповед № К-1867/21.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед от 09.12.2011 г. началникът на РУП Велико Търново е възложил на жалбоподателя за времето от 12.12.2011 г. до 16.12.2011 г., включително да изпълнява задълженията на началник на РУП. Със заповед № 4234/19.12.2011 г. директорът на ОД на МВР гр. Велико Търново е разпоредил извършване на проверка на дейността на служители на РУП Велико Търново във връзка с констатирани пропуски по преписка вх. № 16812-п/30.2011 г., назначил е комисия и е постановил да се изготви справка. На 20.01.2011 г. назначената комисия е изготвила справка, с която е предложила на директора на ОД на МВР да направил предложение до министъра на вътрешните работи да наложи дисциплинарно наказание на Павлин Константинов Косев за извършено нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, като същият е запознат със справката. В справката е посочено, че преписка № 16812-п/14.12.2011 г. е образувана по повод подадено заявление от Красимир Петров за това, че на 13.12.2011 г. около 17.30 ч. неизвестни лица са му нанесли побой, вследствие на което е счупен носът му. На същата дата около 20.00 ч. жалбоподателят е уведомен от дежурния при РУП за получения сигнал, както и че на място е изпратен автопатрул, като свидетели на инцидента не били установени. Павлин Косев извикал на работа трима служители и разпоредил да изяснят фактическа обстановка и причините за възникналия инцидент, а на дежурния в РУП разпоредил да изпрати екип в ЦСМП за установяване състоянието на пострадалите лица, като същите да бъдат поканени в РУП. На същата дата дежурния разследващ полицай уведомил дежурния прокурор - Стайков за възникналия инцидент. На 14.12.2011 г. преписката е докладвана на Косев и след като се запознал с нея я разпределил за работа на ст. инспектор Маринов, с указания за незабавна проверка и доклад в районната прокуратура, предвид обстоятелството, че има задържано лице. От своя страна Маринов възложил проверката на инспектор Иванов. Предвид факта, че имало задържано лице жалбоподателят разпоредил преписката да се докладва на прокуратурата за становище и указания за продължаване на работата по нея. На 14.12.2011 г. на жалбоподателя е докладвано, че преписката е внесена в прокуратурата, но прокурор Стайков отказал да я приеме и разпоредил същата да се остави за разпределяне на наблюдаващ прокурор по надлежния ред. Наблюдаващият прокурор на когото преписката била разпределена бил в отпуск по болест, а след това в платен отпуск и се произнесъл на 05.01.2012 г. с указания за изясняването на фактическата обстановка. При така установеното комисията е направила извод, че в РУП Велико Търново не е била създадена необходимата организация за извършване на пълна и всеобхватна проверка по преписката. Не били изследвани всички първоначални данни до доклада пред прокуратурата, а след доклада не са предприети действия за изясняване на фактическата обстановка. Не е изразено становище дали са били налице достатъчно данни за извършено престъпление. На 24.01.2011 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е предложил на министърът на вътрешните работи да наложи на Косев дисциплинарно наказание. На 25.01.2011 г. служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган видно от поставената резолюция. На 21.02.2012 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед. Като фактически основания за издаването й са посочени: За извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо де в това, че в качеството си на изпълняващ функционални задължения на началник на РУП - Велико Търново Павлин Косев не е упражнил контрол над подчинените му служители при изпълнение на служебните им задължения и не е създал необходимата организация за извършване на пълна и всеобхватна проверка по преписка с вх. № 16812-п/14.12.2011 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 33 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в МВР по заявителки материал за престъпление от общ характер, деяние съставляващо неупражняване на контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание", извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание "порицание". Като правни основания за налагане на дисциплинарното наказание са посочени чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 и чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Компетентният орган е разпоредил извършване на проверка в резултат, на която е изготвена справка, с която служителят е запознат. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР. Спазена е и разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР като писмените обяснения на жалбоподателя са приети от дисциплинарно наказващия орган. Оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Същата не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея не е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено. Жалбоподателят е наказан за неупражнен контрол над подчинени и неизпълнение на служебните си задължения, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения, респективно задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени съответно са нарушени. Не е описано с кои конкретни действия или бездействия жалбоподателят е нарушил служебната дисциплина. Цитирания в заповедта чл. 33 от Инструкцията е общ и от него не маже да се направи извод за допуснати конкретни нарушения от служителя. Горните обстоятелства не се установяват и с изготвената справка от назначената комисия, в която също най-общо се сочи, че Косев не е упражнил контрол над подчинените му служители и не е изпълнил служебните си задължения. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма е основание за нейната незаконосъобразност. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства не е установено служителят да е извършил общо описаните в административния акт нарушения на служебните си задължения. При уведомяването му за инцидента жалбоподателя се е отзовал веднага и е наредил на подчинените му служители да извършат проверка. В резултат на последната е задържано лице, уведомен е дежурния прокурор и на следващия ден преписката е внесена в прокуратурата. Фактът, че наблюдаващият прокурор се е произнесъл на 05.01.2012 г. и е върнал преписката с указания, не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Не без значение е и факта, че същият е изпълнявал функционалните задължения на началник на РУП Велико Търново пет дни, а реално по инцидента е имал възможност да осъществява тези задължения три дни, което обстоятелство не е отчетено нито от назначената комисия, нито от дисциплинарно наказващия орган. Ето защо изложените общи фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което следва, че жалбоподателят не е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушение. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 отАПК следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на Павлин Константинов Косев направените по делото разноски в размер на 10 лв., представляващи платена държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,