Решение № 10495 от 18.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД, със седалище в гр. Сливен, чрез пълномощника си адв. С. Рафаилов, срещу решение 1638 от 14.03.2022 г., постановено по адм. д. 857/2021 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Изложени са доводи за неправилност на решението поради съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага твърдения, че съдът неправилно е ценил доказателствата по делото. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по твърдението на дружеството за несъответствие на административния акт с целта на закона. Касаторът иска отмяна на оспореното решение, като незаконосъобразно и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт, в оспорената част. Претендира разноски. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) чрез процесуалния си представител юрк. Велчева, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поискан от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Водоснабдяване и канализация Сливен ООД, срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР, в частта му по т. 13, с което са утвърдени, считано от 01.01.2021 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни от дружеството, формиращи комплексната цена за битови и приравнени към тях потребители: доставяне вода на потребители, отвеждане на отпадъчни води, пречистване на отпадъчни води - битови и приравнени към тях потребители, промишлени и други стопански потребители и доставяне на вода на друг В и К оператор С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР в частта му по т. 13, като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е било образувано в КЕВР във връзка с годишните изменения на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране горна граница на цени" за В и К операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени цени за 2020 г. и одобрени цени за 2021 г. Във връзка с разпоредбите на чл. 29 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (НРЦВКУ), със Заповед З-В-22 от 20.11.2020 г. на председателя на КЕВР е била сформирана работна група, която да извърши анализи, въз основа на които да бъдат изготвени доклад и проект на решение във връзка с годишните изменения на одобрените цени на В и К услуги за 2021 г. Направен е анализ относно годишните изменения на цените по метода на ценово регулиране горна граница на цени за В и К операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени и одобрени цени за регулаторен период 2017-2021 г. Резултатите от извършения анализ са отразени в доклад с вх. В-Дк-339 от 24.11.2020 г., който е приет от КЕВР с решение по Протокол 254 от 27.11.2020 г., т. 1 и е бил публикуван на интернет страницата на КЕВР. В изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14 от Закона за енергетиката (ЗЕ) са проведени открито заседание и обществено обсъждане на 03.12.2020 г. На основание чл. 6а, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съгласно решение на КЕВР по Протокол 175 от 05.08.2020 г., т. 8, за срока на обявената извънредна епидемична обстановка обществените обсъждания и откритите заседания са се провеждали от разстояние, като се осигурявало пряко и виртуално участие на заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ, с изключение на страните в административните производства, които са могли да участват в откритите заседания присъствено. За участие в откритото заседание с писмо с изх. В-17-00-8 от 27.11.2020 г. са поканени заинтересованите дружества, в това число и касатора, за пряко и виртуално участие в него чрез програмата за съобщения. При постановяване на решението КЕВР е изложила мотиви по направените от всички участници становища. С Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР в оспорената му част по т. 13, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), чл. 6, т. 2 и чл. 29 от НРЦВКУ и Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол 118 от 07.06.2016 г., т. 8 (Указания НРЦВКУ), КЕВР е утвърдила, считано от 01.01.2021 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД, при прилагане на метода на ценово регулиране горна граница на цени". Във връзка с така установените факти и доказателства по делото, АССГ е приел, че Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. в оспорената му част по т. 13 е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР да осъществява регулиране на В и К услугите, възложени с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от ЗРВКУ и на чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, както и да осъществява регулиране на цените на В и К услугите, на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ. Приел е, че решението е издадено при спазване на изискването за форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като в оспорената му част е постановено в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното, съдът е заключил, че в случая решението на КЕВР, в оспорената част, е издадено и в съответствие с целта на закона ЗРЦВКУ и НРЦВКУ, ЗЕ, като Комисията е изпълнила задължението си служебно да проведе производство по чл. 29 от НРЦВКУ, което е протекло изцяло в съответствие с цитираните в първоинстанционното решение разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД срещу решението на КЕВР по т. 13 като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил дължимата проверка на всички елементи от фактическия състав за издаване на индивидуален административен акт, като е постановил валиден съдебен акт. По делото не се спори, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 12 и чл. 13 от ЗРВКУ, чл. 6, т. 2 и чл. 29 от НРЦВКУ и Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 г., приети с решение по Протокол 76 от 19.04.2016 г., т. 3, поправени с решение по Протокол 118 от 07.06.2016 г., т. 8. Представляващият Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД е взел участие в проведеното открито заседание. По делото е представен Доклад с вх. В-Дк-339 от 24.11.2020 г., който е съобщен на В и К операторите, публикуван е на интернет страницата на КЕВР и е обсъден с представителите на дружествата на проведеното открито заседание, като на Водоснабдяване и канализация Сливен ООД, и на всички заинтересовани лица, е била дадена възможност да се запознаят предварително и да обсъдят всички установени факти, направени констатации и изводи, въз основа на които са предложени за утвърждаване цени на регулираните дружества. Настоящият състав счита, че в обжалваното съдебно решение е направен подробен анализ на съответствието на решението на КЕВР, в оспорваната част, с материално-правните разпоредби, регламентиращи годишно изменение на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране горна граница на цени" и съдът е достигнал до правилен извод, че административният акт по т. 13 е постановен при спазване на нормативните изисквания. Възраженията на касатора в настоящото производство са единствено относно несъответствието на административния акт с целта на закона и съответно необсъждането на първоинстанционния съд на този довод, наведен и в производството пред АССГ. В тази връзка касационната инстанция счита, че първостепенният съд е достигнал до правилен извод, че актът, в оспорената част, е издаден и в съответствие с целта на закона ЗРВКУ, НРЦВКУ и ЗЕ. Комисията е изпълнила задължението си служебно да проведе производство по чл. 29 от НРЦВКУ, което е протекло изцяло в съответствие с законовите разпоредби. Касаторът неоснователно възразява, че произнасянето на съда по възражението му за несъответствие на административния акт с целта на закона е кратко, доколкото съдът се е обосновал със задълбочен правен анализ, неоспорен от дружеството в нито една негова част. АССГ подробно е изяснил от фактическа страна статута на Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД като В и К оператор. В тази връзка, съдът е посочил одобряването на бизнес плана на дружеството с Решение БП-Ц-16 от 25.09.2017 г. на КЕВР / по т.I е одобрен бизнес план за развитие на дейността като В и К оператор за регулаторен период 2017 г. - 2021 г. при прилагане метод на ценово регулиране горна граница на цени, по т. II са утвърдени цени на водоснабдителните и канализационните услуги за 2017 г. (считано от 01.10.2017 г.) и са одобрени цени на водоснабдителните и канализационните услуги за следващите 4 ценови периода от регулаторния период/. Съдът се е аргументирал и с приетия от КЕВР анализ на социалната поносимост на цените на водоснабдителните и канализационните услуги за всяка година от бизнес плана - по т.III от решението. АССГ е изследвал същността на метода на ценово регулиране, като е установил, че е приложен метод горна граница на цени, при който Комисията едновременно утвърждава цени на В и К оператора за първата година от регулаторния период и одобрява цени за следващите години от регулаторния период, които се изменят в края на ценовия период с инфлационен индекс, намален с коефициент X. Регулаторният период е с продължителност по чл. 10, ал. 1 от ЗРВКУ. Комисията по реда на чл. 29 от НРЦВКУ изменя одобрената цена за следващата година от бизнес плана на базата на актуална информация за инфлацията от влизането в сила на утвърдената цена за първия ценови период и коефициент X. Изменението се извършва по реда на Глава четвърта, Раздел II от НРЦВКУ. Правилни са разсъжденията на АССГ по отношение на правилата, с които се утвърждават и одобряват цени в решението за одобряване на бизнес плана и какви са процедурите и възможностите за последващо изменение на одобрените цени. В тази връзка, настоящата инстанция споделя изложените мотиви - съдът е констатирал, че така одобрените цени на В и К услуги се изменят съгласно разпоредбите на чл. 6 и чл. 4 от НРЦВКУ, единствено и само въз основа на посочената формула в чл. 6, без да се отчитат други параметри. Разпоредбите на чл. 6 и чл. 4 от НРЦВКУ очертават ясно рамката на изменение на одобрените цени на В и К услуги на В и К оператора за 2021 г., приложена с Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. В рамките на годишните изменения на одобрените цени на В и К услуги по реда на Глава четвърта, Раздел II от НРЦВКУ Комисията не преразглежда ценообразуващите параметри, с които са образувани одобрените цени, а изменя самите цени с натрупаната инфлация намалена с коефициент X, който се изчислява по предварително определени правила. Комисията изяснява ценообразуващите елементи, което обаче е отделна процедура от годишните изменения на цените през регулаторния период. Касаторът не е инициирал процедура за преразглеждане на цени по реда на чл. 19 от ЗРВКУ и Раздел III от Глава четвърта на НРЦВКУ. В горния смисъл е и установената към момента практика на ВАС, Трето отделение с решения по адм. д. 11350/2021г., 1097/2021г., 12093/2021г. Настоящия състав на ВАС намира, че Комисията е спазила нормативните изисквания и при годишното изменение на цените за 2021 г. правилно е приложила всички коефициенти по формулата по чл. 6 от НРЦВКУ. Процентното намаление на цените е продиктувано от двата коефициента, свързани с неизпълнени от дружеството инвестиции и непостигнати нива на единни показатели за ефективност. Отделно от това, определеният размер на среднопретеглената цена на капитала (в размер от 8, 43% за 2017-2020 г., и 8, 00% за 2021 г.) е приложен към регулаторната база на активите, включващи собствени активи и активи (собствени и публични), които В и К операторът е предвидил да изгради чрез инвестиционната програма съгласно одобрения бизнес план - включително за бъдещите инвестиции, които дружеството се е ангажирало да извърши, за чието финансиране в цените на В и К услугите са включени и разходите за амортизации на публични В и К активи. В този смисъл, за първите четири години от периода на бизнес плана: 2017 г. - 2020 г., потребителите са субсидирали дружеството и едва от началото на петата година - от 01.01.2021 г., цените са намалени, с оглед неизпълнените инвестиции и непостигнатите цели на показателите за качество. Решение Ц-46 от 30.12.2020 г. по т. 13 на КЕВР е съобразено с целта на закона. Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД в жалбите си единствено сочи принципите и целите на закона, без конкретни аргументи, факти и доказателства за тяхното нарушаване. Съдебното решение е мотивирано, като АССГ е установил безспорно фактите по спора въз основа на събрания по делото доказателствен материал, като е разгледал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е подвел релевантните факти под хипотезите на приложимите правни норми, правилно е извел решаващите правни изводи, че законосъобразно с оспорения административен акт под т. 13 са утвърдени, считано от 01.01.2021 г. цени без ДДС на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация - Сливен ООД. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът Водоснабдяване и канализация Сливен ООД следва да бъде осъден да заплати на КЕВР разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,