Решение № 14783 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2009 г.

Решение № 14783 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Стефан Петров Петков от гр. София срещу Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. за одобряване на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. с доводи за тяхната нищожност и за незаконосъобразност на размерите на нотариалните такси, определени с Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Жалбоподателят прави искане за обявяване на нищожност на оспорените два подзаконови нормативни акта или алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно ПМС № 109/2009 г. Ответникът - Министерски съвет на Р България, чрез процесуалния си представител юрк. Василев, излага доводи за неоснователност на жалбата. Ответникът - Нотариална камара на Р България, чрез процесуалните си представители адв. Бояджиев и адв. Тодоров, излага подробни съображения за неоснователност на оспорването, поради което прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за липса на основания за отмяна на оспорените нормативни административни актове, поради което предлага жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд, в този състав, прие за установено следното: С жалбата са оспорени два подзаконови нормативни акта - Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. за одобряване на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет. В раздел I на жалбата са релевирани доводи за нищожност на двата оспорени административни нормативни акта на първо място като противоречащи на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КРБ. Твърди се от жалбоподателят, че по силата на оспорените нормативни актове е дадена възможност на частни лица, каквито са нотариусите, да събират публични вземания. Жалбоподателят излага доводи, че нотариалните такси по своята правна природа са държавни вземания, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 1 от ЗДТ могат да се събират само от държавни органи, бюджетни организации и органите на съдебната власт за извършвани от тях дейности по чл. 4 от ЗДТ. С оспорените нормативни актове се допуска събиране на държавни вземания от частни лица в лична полза. В тази връзка жалбоподателят твърди, че с въведения режим за определяне на нотариалните такси се допуска възможност за неправомерна държавна намеса на пазара на частните юридически услуги, поради което се създава привилегия за частните нотариуси и се нарушават конституционните норми на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от КРБ. Жалбоподателят извежда довод, че липсва конституционно основание за създаване на законово норма, с която да се делегира възможност за събиране на публични вземания в частна полза, поради което липсва компетентност на Министерски съвет на РБ да определя размер на такси, които да се събират от частни лица в тяхна полза. Настоящият състав прецени доводите за нищожност на оспорените два подзаконови нормативни акта за неоснователни по следните съображения: Законът за нотариусите и нотариалната дейност е устройствен закон, създаден да регулира организацията на нотариалната дейност. С този закон нотариалните охранителни функции се възлагат от държавата на частни лица - нотариуси, чл. 2, ал. 1 от ЗННД. В този порядък държавата е делегирала дейност от публичен характер за осъществяване от лица, упражняващи свободна професия. Нотариалната дейност не е търговска и нотариусите не попадат в нито една от хипотезите дефиниращи понятието за търговец, изрично регламентирани с разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. Аргумент, че нотариалната дейност не е търговска следва и от изричната забрана на чл. 9, ал. 1, т. 5 от ЗННД, с който изрично се запретява на нотариусите да извършват търговска дейност. Легално дефиниране на понятието "нотариална такса" по смисъла на Закона за нотариусите и нотариалната дейност е дадено с разпоредба на § 1 от допълнителните разпоредби и това е възнаграждението, което се заплаща на нотариуса за извършената услуга. При това изрично законово дефиниране напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че нотариалната такса е вид публично вземане. Този извод се налага и с оглед изричната отменителна норма на § 14 от ЗР на ЗННД. С този текст се отменят разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗДТ, които са регламентирали събиране на такси за нотариални удостоверявания, извършвани от нотариуси, действащи в нотариални служби към съответните районни съдилища. При изричното легално дефиниране, дадено с § 1 от ДР на ЗННД, нотариалната такса представлява възнаграждение, което се заплаща на нотариуса за извършена от него услуга, но за което държавата си е запазила правото да определи фиксирана стойност с оглед публичния характер на предоставяната услуга. В този смисъл неуместна е тезата на жалбоподателя, че оспорените два нормативни акта са издадени в нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КРБ. Този текст урежда задължение на гражданите да заплащат установените в държавата публични вземания, каквито нотариалните такси не са. При това изрично законово регламентиране, не може да се приеме тезата на жалбоподателя за нищожност на оспорените два нормативни акта като издадени при липса на възможност държавата да делегира събиране на публично вземане в частен интерес. На законово ниво делегацията за издаване на подзаконов нормативен акт, с който да се урежда размера на нотариалните такси изрично е регламентирана с разпоредбата на чл. 85, ал. 3 от ЗННД. Съгласно този текст размерите на нотариалните такси се определя по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара. По този ред са приети Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ, бр. 95/98 г. за одобряване на Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет. По тези доводи настоящият състав приема, че двата оспорени нормативни административни акта са валидни - издадени са от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация и в рамките на материалната му компетентност. Нормативните актове са издадени в предписаната писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаване им - предложението за издаване на нормативните актове е на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара. В раздел II от жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на двата оспорени подзаконови нормативни акта. С определение № 16032 от 23.12.2009 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 13957/2009 г. е прието, че жалбата е допустима само досежно доводите за незаконосъобразност на Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет, доколкото не могат да бъдат предмет на оспорване вече отменените текстове, които не се прилагат с влизане в сила на ПМС 109/2009 г. Жалбоподателя мотивира доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт с оглед нормата на чл. 60, ал. 1 от КРБ. Твърди, че размера на нотариалните такси не е съобразен с доходите и имуществото на гражданите, предвид световната икономическа криза. От този факт, жалбоподателят прави извод, че през 2009 г., когато е прието оспореното постановление, увеличението на нотариалните такси не е съответно на социално-икономическите условия в страната и на равнището на доходите на гражданите. Излага доводи за незаконосъобразност на нормативния акт и с оглед несъобразяването му с действителните разходи за осъществяване на нотариална дейност. Както бе изложено вече, настоящият състав приема, че в случая не намира приложение нормата на чл. 60, ал. 1 от КРБ, тъй като с този конституционен текст се регламентират публични вземания, а нотариалната такса е възнаграждение за извършена услуга от лица от категорията на свободна професия, осъществяващи дейност във връзка с нотариални удостоверявания, която е от публичен порядък. Тъй като размера на това възнаграждение се фиксира от изпълнителната власт, след съгласуване с Нотариалната камара, при подготовката на нормативния акт е извършен анализ на икономическите процеси в страната. По възлагане от Министерството на правосъдието, което вносител на нормативния акт, е изготвен анализ от хабилитирани специалисти икономисти - проф. д-р на ик. н. Иван Душанов, проф. д-р по право д-р ик. н. Петър Цанков, доц. д-р по икономика Стоян Цветков. Икономически анализ е включен в мотивите на вносителя и е съобразен от министъра на финансите, който е изготвил финансовата обосновка на нормативния административен акт. Съобразно приобщения икономически анализ, увеличението на нотариалните такси е наложително с оглед нарастването на общия и реален доход на домакинствата, както и с оглед нарастването на разходите за извършване на нотариалните дейности за периода от 11 години, в който е действала предходната тарифа. Освен това икономическия анализ включва съпоставка между нотариалните такси, събирани в страната от нотариусите, и таксите събирани за нотариални удостоверявани извън страната в консулските служби, както и сравнителен анализ с таксите събирани в други страни, членки на ЕС. След извършения анализ е прието, че повишаването на таксите е наложително, като предложения индекс на нарастване е съпоставим и дори по-нисък от индекса на нарастване на доходите на населението и необходимите разходи за осъществяване на дейността на нотариусите. При това положение, настоящият състав приема, че приемането на нормативния акт е обосновано с подробен и задълбочен икономически анализ, който напълно опровергава житейските разсъждения на жалбоподателя. Следващият довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт е изведен при съпоставка на действащото в страната законодателство, в частност Закона за нотариусите и нотариалната дейност и приетото по делегацията на чл. 85, ал. 3 от ЗННД и оспорено в настоящето производство ПМС № 109/2009 г., и приоритетно приложимото общностно право - текстовете на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 82, б. "а" и б. "б" от Договора за създаване на Европейската общност. Жалбоподателя твърди, че нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 85, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗННД противоречат на цитираните текстове на Договора за създаване на европейската общност, поради което и на основание чл. 15, ал. 2 от ЗНА следва да се приложат нормите на общностното право. Настоящият състав прецени тези доводи за неоснователни. И в този случай жалбоподателя мотивира довода си като приема за аксиоматична тезата, че нотариусите осъществяват дейност на частни предприемачи. Нотариусите не осъществяват търговска дейност, а дейност от публичен порядък, изрично регламентирана в Глава петдесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс. Факта, че устройствения закон - Закона за нотариусите и нотариалната дейност, предвижда получаване на възнаграждение за извършената услуга не може да промени характера на дейността им във връзка с нотариалните удостоверявания. Цитираните от жалбоподателя текстове на общностното право се намират в Глава първа, Раздел 1 от ДЕО - Правила, приложими по отношение на предприятията и не са относими към осъществяване на дейност от публичен характер. Доводите на жалбоподателя в тази насока не само са неоснователни, но и влизат в противоречие с норми на общностното право. Дял трети - Свободно движение на хора, услуги и капитали, Глава втора - Право на установяване, чл. 45 от ДЕО, предвижда, че разпоредбите на тази глава няма да се прилагат, доколкото те засягат някоя държава-членка по отношение на дейности, които в тази държава са свързани, макар и епизодично, с упражняването на публична власт. Именно такава е характеристиката на дейността, свързана с нотариалните удостоверявания и поради тази причина в Закона за нотариусите и нотариалната дейност е предвиден засилен регулаторен и контролен режим, осъществяван от държавата, в това число и с определяне на фиксирана стойност на възнагражденията, които получават нотариусите за извършваната дейност. Освен това настоящия състав приема, че в случая изобщо не е приложима нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА, тъй като този текст ограничава възможността за игнориране на националното право, само, ако то противоречи на регламент, който е източник на вторично (производно) общностното право. В случая не се релевират доводи за противоречие на националното законодателство с регламент, а се твърди противоречие с акт, включен в системата на първичното право на ЕС. По тези доводи настоящият състав прецени за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения нормативен административен акт - Постановление № 109 от 12 май 2009 г. за изменение и допълнение на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, одобрена с Постановление № 186/13.08.1998 г. на Министерски съвет. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение