Решение № 8876 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2016 г.

Решение № 8876 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (преименувана на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към настоящия момент - § 6, ал. 1 ЗПКОНПИ) против решение № 5493 от 01.08.2016 г. по адм. дело № 2098/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Б. Р. Ц., чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което счита, че следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил заповед № РД 06-28/13.02.2015 г. на председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с която на Б. Р. Ц. - главен инспектор в Териториално бюро - С. на ТД на КОНПИ - С. е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че служителят не е изпълнил в срок служебните си задължения да предостави материалите по четири преписки, описани в нея, на инспектори - икономисти за изготвяне на икономически анализи повече от четири месеца - от 17.06.2014 г. до 03.11.2014 г., както и не е изпълнил в срок служебните си задължения по 29 проверки в срока по чл. 41 от Указанията за работа по прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество съгласно който инспекторът изготвя докладна записка в срока за приключване на проверката, но не по-късно от два месеца преди изтичане на крайния срок, поради което е налице забава в изпълнението на служебните задължения на служителя, представляваща дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДСл. Административният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства: Със заповед № ТД10/РД06-00036/15.10.2014 г. директорът на ТД - С. при КОНПИ е изискал справка от всички инспектори в ТБ - С. за резултата от неприключени преписки по ЗОПДНПИ до 31.10.2014 г. Със заповед № ТД10/РД-06-00042/03.11.2014 г., директорът на ТД - С., във връзка с докладна записка и обяснителна записка на инспектори - икономисти (не са приложени по преписката), в които се съдържат данни за неприключени икономически анализи по преписки за проверка по реда на ЗОПДНПИ, възложени с резолюции на директора на ТД - С., за периода16 - 18.06.2014 г., е изискал от служителя Ц. да докладва за състоянието на работата по изброените 4 бр. преписки, описани в акта. С докладна записка вътр. № ТД10-3280/04.11.2014 г. жалбоподателят Ц. (сега ответник по касация) е заявил, че сериозната му натовареност и ангажименти, свързани с процесуално представителство и работа по висящи дела, е причина за неспазване на визираните срокове в заповед № ТД10/РД06-00036/15.10.2014 г. Във връзка с указания на директора на ТД - С. от 15.12.2014 г., с докладна записка, изготвена от старши специалисти в дирекцията, на директора е представена справка в табличен вид за общо 53 преписки, възложени на служителя Ц., за които няма данни да се изготвени докладни записки от инспектора или данни за приключване на проверката. С оглед резултатите от информационната система, директорът на ТД - С. е изготвил докладна записка изх. № ТД10 - 04072/17.12.2014 г. до председателя на КОНПИ, с която го уведомил за установените и описани по-горе обстоятелства и изразил становище, че професионалното поведение на държавния служител - главен инспектор Ц. оказва демотивиращо въздействие на служителите в цялата дирекция. По повод тази докладна записка, с писмо изх. № 3948/22.12.2014 г. председателят на КОНПИ е поискал, на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл, от Ц. писмени обяснения по изнесените в нея фактически обстоятелства. Служителят е представил доклад с вътр. № ЦУ01/37 от 07.01.2015 г., в който е обяснил, че процесуалното представителство и свързаната с него работа и пътуване по делата е приоритетна дейност, която изпълнява, в отдела е налице неравномерна натовареност, поради което изразява несъгласие с констатациите на директора на ТД - С., като е представил списък на извършената работа по водените съдебни дела за 2014 г. На 20.01.2015 г. Ц. е изслушан от председателя на КОНПИ в процедура по чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ, за което е съставен протокол вътр. № ЦУ 01/97 от 20.01.2015 г. С оспорената заповед № РД 06-28/13.02.2015 г. председателят на КОНПИ е наложил оспореното дисциплинарно наказание на главен инспектор Ц., на основание посочените в акта фактически и правни обстоятелства, визирани по-горе. При тези фактически установявания, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство срещу служителя, но в нарушение на материалния закон. Съдът е констатирал следните материалноправни нарушения при издаване на оспорената заповед: В заповедта е посочено общо, че служителят е нарушил служебните си задължения, посочени в длъжностната характеристика, както и вменените му такива с Правилника за устройство и дейността на КОНПИ, без да са конкретизирани същите. Липсата на конкретност кои служебни задължения не е изпълнил служителят води на нарушение на изискването по чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл в заповедта да се посочат служебните задължения, които са били виновно нарушени от дисциплинарно наказаното лице. На следващо място, съдът е констатирал, че в заповедта органът се е позовал на неизпълнение на чл. 41, ал. 1 от Указания за работа по прилагане на ЗОПДНПИ, но не е представил доказателства, че служителят е запознат с тези указания. Приел е също, че дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил по съществото им възраженията на жалбоподателя за прекомерната му натовареност и не е извършил преценка на натовареността му сравнение с останалите служители на същата длъжност и във връзка с други задачи, извън тези по преписките, през обсъждания период. При това положение съдът е изтъкнал, че дисциплинарно наказващият орган не е извършил необходимата преценка каква е обективната възможност на служителя да изпълнява своевременно всичките си задължения по длъжностна характеристика, което представлява нарушение на изискването по чл. 35 АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Като нарушение на материалния закон съдът е отчел, че не е обсъдено от дисциплинарно наказващия орган цялостното поведение на служителя за да се обоснове налагането на дисциплинарно наказание, макар и най-лекото. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от първоинстанционното решение, касационният жалбоподател поддържа, че решаващият съд неправилно е интерпретирал фактите и е достигнал до необосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорената дисциплинарна заповед. Излага доводи, че вменените нарушения на служебните задължения от служителя са доказани данните от по административната преписка. Възразява, че непознаването на вътрешните правила не е причина за допуснатите нарушения на служебните задължения, а нарушенията са вследствие на невъзможност за изпълнение от страна на служителя, още повече незнанието на закона не го освобождава от отговорност да изпълнява служебните си задължения. Не приема за правилни изводите на съда за отсъствие на съпоставка на натовареността на служителя Ц. с останалите служители, като се позовава на представената пред административния съд справка за натовареността на служителите, която съдът е пропуснал да обсъди, както и изводите за липса на оценка на цялостното професионално поведение на служителя. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че обжалваното решение е правилно по своя краен резултат, при следните съображения: Правилно съдът е приел, че в заповедта не са посочени конкретните служебни задължения, произтичащи от длъжностната характеристика на служителя, които не са изпълнени. В заповедта са описани две самостоятелни нарушения. По първото нарушение се сочи, че служителят не е представил в срок материалите по четири преписки на инспектори - икономисти за изготвяне на икономически анализ, с твърдения, че не ги е окомплектовал. От материалите по дисциплинарното производство изобщо не може да се установи какви задължения е имал служителят във връзка с комплектоването на преписките, в какви срокове и какъв обем работа е следвало да извърши, за да попълни данните по тези преписки. Твърденията на Ц. за извършени определени дейности по събиране на материали по преписките и необходимото време за това в хода на дисциплинарното производство са приети за неоснователни от директора на ТД - С., чието заключение е възприето от дисциплинарно наказващия орган, без този извод да е подкрепен с някакви конкретни фактически обстоятелства. Становището на директора на ТД - С. в изготвените докладни записки за лоша организация и недобро изпълнение на служебните задължения от служителя обаче не е достатъчно, за да се изведе извод за забава на изпълнението на служебните задължения по попълване на преписките по субективни причини, заключаващи се в недобра организация, недостатъчна професионална активност или неизпълнение на дължимите действия от страна на служителя. Видно от длъжностната характеристика на служителя е, че съдържа подробно изброяване на преките задължения и отговорности по извършване на проверки по реда и на основание Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.), планиране и отчитане на свършената работа. В случая е останало неизяснено по тези преписки какви задачи са възложени в сферата на компетентност на служителя и в какви срокове, които са били забавени или са останали неизпълнени по негова вина и поради това съдът правилно е приел за недоказано от дисциплинарно наказващия орган, че професионалното поведение на служителя покрива признаците на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 или 2 от ЗДСл. По второто нарушение - служителят е дисциплинарно санкциониран за това, че не е докладвал в определения двумесечен срок по чл. 41, ал. 1 от Указания за работа по прилагане на ЗОПДНПИ 29 бр. преписки, описани в заповедта. Дисциплинарно наказващият орган е отказал да обсъжда доводите му за прекомерна натовареност при решаване на въпроса за виновното неизпълнение на служебните задължения от служителя и ангажиране на дисциплинарната му отговорност, с аргументи, че преценка на служителя е как да подреди приоритетните си задачи, но е длъжен да спазва сроковете за изпълнението им. Съдът е разгледал доводите и възраженията на страните в тази връзка и правилно е приел, че дисциплинарно наказващият орган е следвало да обсъди и изясни налице ли е действително такава натовареност на служителя, която не му позволява да изпълни в съответствие с изискванията и в срок възложените му задачи. От материалите по административната преписка не може да установи какъв е общият обем работа, възложен на служителя, какви са конкретните дейности и задачи, свързани с изпълнението й, не са установени причините за забавата по тези 29 бр. преписки, т. е. в резултат на какви действия или бездействия не са спазени сроковете по тях, не е ясно как е планирана работата по тези преписки, упражняван ли е някакъв текущ контрол и изисквано ли е срочното им изпълнение. Представените материали във връзка с възложената и свършена работа от служителя по административната преписка и в хода на съдебното производство са разнородни, визират различни аспекти от дейността му и не позволяват да се направи обосновано заключение за действителната натовареност на служителя, съответно - да се даде фактически и правно обоснован отговор на основния спорен въпрос за наличие на виновно неизпълнение на служебните задължения в хипотезите на чл. 89, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДСл. Поради това, следва да се сподели изводът на съда, че като е пропуснал да извърши необходимата преценка каква е обективната възможност на служителя да изпълнява своевременно всичките си задължения по длъжностната характеристика, дисциплинарно наказващият орган не е изяснил релевантни за дисциплинарната му отговорност обстоятелства, с което е допуснал нарушение на изискванията по чл. 35 АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл, чието спазването е условие за законосъобразност на оспорената заповед. Възраженията в касационната жалба относно констатацията на съда за липса на данни служителят да е запознат с вътрешните правила и длъжностната характеристика са основателни. Действително, по делото не са представени доказателства за запознаването на служителя с Указания за работа по прилагане на ЗОПДНПИ, но жалбоподателят (сега ответник по касация) не е изтъквал като аргумент непознаването на вътрешните актове, такъв извод не може да се направи категорично и от данните по административната преписка, а познаването на нормативната база е условие по длъжностна характеристика, предвид заеманата длъжност от служителя. С оглед изложеното по-горе относно правните съображения на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, неточните мотиви на съда в този аспект не обуславят друг краен извод относно правилността на съдебния акт, Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация Б. Р. Ц. направените деловодни разноски пред касационната инстанция. Съгласно приложените списък по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно, същите възлизат на 950 лв., като съдът намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно, т. к. не е мотивирано с конкретни фактически основания, свързани с делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,