Решение № 3871 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Григорова, срещу Решение 931/23.05.2022 г., постановено по адм. д. 1879/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него по жалба на ССПБ Тракия ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], е отменен частично Ревизионен акт (РА) Р-16001619006760-091-001/05.05.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение 312/06.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително определени задължения за ДДС в общ размер на 20 297,88 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 583,06 лв., както и в частта на допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1 055,67 лв. и лихви за просрочие в размер на 117,14 лв., при който резултат приходната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 044,09 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно непризнатия данъчен кредит и разходите за гориво с РА и счита, че събраните при ревизията и в хода на съдебното производство доказателства не са обсъдени обективно. Заключенията на вещите лица са кредитирани неправилно при разрешаването на правния спор. По делото е установено, че ССПБ Тракия ЕООД не разполага с транспортна техника, а представените пътни листове от 2019 г. не касаят ревизираните данъчни периоди. Поддържа, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 8 813,34 лв. по 13 фактури, издадени от доставчика Сика 99 ЕООД с предмет разработка на проект за фуражна кухня в стопанството. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 200,43 лв. като при условията на евентуалност прави възражение за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и присъждане на разноските изцяло в тежест на ССПБ Тракия ЕООД. Ответникът по касация - ССПБ Тракия ЕООД, чрез адв. И. Маринов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 1 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.07.2022 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността на РА Р-16001619006760-091-001/05.05.2020 г., издаден от И. Кръстев, на длъжност началник сектор възложител на ревизията и Т. Костадинова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение 312/06.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ССПБ Тракия ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за периодите от 15.10.2015 г. до 31.03.2019 г. и от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 26 340,66 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 650,40 лв. и за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1 230,08 лв. и лихви за просрочие в размер на 136,99 лв. От фактическа страна административният съд е посочил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001619006760-020-001/22.10.2019 г., която е била изменена впоследствие със заповеди за изменение (ЗИЗВР) Р-16001619006760-020-002/24.01.2020 г. и Р-16001619006760-020-003/21.02.2020 г. и краен срок за приключване на ревизията до 25.03.2020 г. Предметът на ревизията обхваща задълженията за корпоративен данък за периода от 05.08.2013 г. до 31.12.2018 г. и ДДС за периодите от 15.10.2015 г. до 31.03.2019 г. и от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. Констатациите и предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-16001619006760-092-001/08.04.2020 г., издаден от определения със заповедите за възлагане ревизиращ екип. Срещу него е подадено възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на РД е издаден процесният РА, който е обжалван и потвърден от горестоящия административен орган. По искане на жалбоподателя за изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан в качеството му на свидетел лицето А. Атанасов механик в стопанския двор на ССПБ Тракия ЕООД в [населено място] и са допуснати съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-агротехническа (САТЕ) експертизи. Поради мотиви за хипотетичност на част от констатациите на вещото лице по САТЕ, съдът не е кредитирал заключението в съответната му част. Вещите лица са извършили проверка на данните от събраните доказателства при ревизията и допълнително представените документи по делото. От ССЕ става ясно, че в счетоводството на ССПБ Тракия ЕООД през 2018 г. и 2019 г. горивото се отразява като разход по икономически елементи при въвеждането на фактурата и не се заприхождава гориво на склад. Всички процесни фактури за гориво са осчетоводени през 2018 г. и 2019 г. на база първични счетоводни документи, които отговарят на съответните изисквания и общите количества горива. Уточнено е, че реализираните приходи от продажба на готова продукция - тютюн през 2018 г. са в размер на 101 358,25 лв. и през 2019 г. в размер на 51 541,60 лв. на клиент Айлънс Уан Табако България ЕООД. Административен съд - Пловдив е преценил жалбата срещу РА като допустима и частично основателна по изложените в отделните пунктове на решението мотиви. След извършената от съда проверка на валидността на РА в обжалваното съдебно решение е прието, че същият е издаден от материално компетентен административен орган по приходите и в предвидената от закона форма. От процесуална страна не са констатирани съществени нарушения в хода на ревизионното производство, водещи до отмяна на акта. По приложението на материалния закон съдът е изследвал предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит и ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и по-конкретно, дали закупеното гориво е предназначено за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. По делото е било изяснено, че през 2018 г. и 2019 г. дружеството-жалбоподател е стопанисвало и обработвало наети под наем земеделски земи и е упражнявало селскостопанска дейност - отглеждане на техническа култура тютюн. През същия този период жалбоподателят е разполагал с наета селскостопанска техника и е отчел приходи от продажби на продукция през 2018 г. в размер на 101 358,25 лв., а през 2019 г. - в размер на 51 541,60 лв. За да отмени РА като незаконосъобразен в тази част, съдът е преценил като необосновани изводите на ревизиращия екип относно механизма на извършване на дейността и необходимостта от гориво с цел нейното осъществяване. По приложението на ЗКПО първоинстанционният съд е концентрирал правния спор до това дали разходите за гориво по доставките, за които не е признат данъчен кредит, правилно не са признати и за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО. За да отмени определените задължения за корпоративен данък в размер на 1 055,67 лв. за 2018 г. е препратил към изложените мотиви по ЗДДС. Във връзка с отказа да бъде признато право на данъчен кредит по 13 бр. фактури, издадени от Сика 99 ООД, решаващият съд е направил заключение, че съвкупната преценка данните за счетоводните отразявания при доставчика и при получателя, плащането по фактурите, кадровата обезпеченост на доставчика, представените доказателства и технически чертежи, не обосновават извода в РА за липса на реалност на доставките. Разминаванията в стойността на договора и фактурирани суми от Сика 99 ООД, липсата на одобрено безвъзмездно финансиране от ДФ Земеделие, както и липсата данни за издадено разрешение за изграждане на проекта от общинската администрация са отчетени като ирелевантни за преценката по същество. По изложените съображения РА е отменен в съответните части и на страните са присъдени разноски по съразмерност. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и такива не са наведени в касационната жалба. Неоснователно е твърдението на касатора, че в съдебното решение неправилно се посочва приемането на заключението по САТЕ без оспорване. Съгласно чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което в случая е изпълнено. Изложените съображения от процесуалния представител на касатора в молба, подадена по електронен път от 06.04.2020 г. и писмената защита, не представляват редовно оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК чрез искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Съдът е обсъдил наведените оплаквания и възраженията на страните като е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Последните са насочени изцяло срещу изводите на съда относно съпоставката между количеството, закупено от ССПБ Тракия ЕООД и изписано като директен разход гориво бензин и дизел, през ревизираните периоди. Съдът обосновано е взел предвид данните за характера и обема на извършваната селскостопанска дейност по отглеждане на техническа култура тютюн и е направил правилно заключение за незаконосъобразност на РА в тази част, тъй като няма данни отчетеното гориво да е използвано за нестопански цели от дружеството. Съвкупната преценка на събраните доказателства за закупуване и заплащане на горивото от Шел България ЕАД, Лукойл-България ЕООД, ОМВ България ООД, Трейднет Варна ЕООД, ЕКОМАКС-2010 ЕООД, НИС ПЕТРОЛ ЕООД и др., за начина на неговото зареждане в машините и инвентара и отговорите на вещите лица по ССчЕ и САТЕ в частта за горивата, потвърждават извода на решаващият съд, че жалбоподателят е установил достатъчно релевантни и конкретни факти в подкрепа на защитната си позиция. В случая сочените от касатора пътни листове с номера и дати от 02.04.2019 г. до 29.06.2019 г., с водач на МПС Й. Караджов и от 01.04.2019 г. до 29.06.2019 г. с водач на МПС А. Чолак за периода от м. 04 до м. 06.2019 г., не са взети предвид в подкрепа на решението за отмяна на РА в тази част на спора. Преценката на фактите и обстоятелствата във връзка с основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС потвърждава крайния извод относно правото на приспадане на данъчен кредит за процесните количества горива единствено за периодите, включени в обхвата на ревизионното производство. Надлежно обоснован при оценката на доказателствата по делото е изводът на решаващия съд за наличие на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС между ССПБ Тракия ЕООД, в качеството му на възложител и Сика 99 ООД, в качеството му на изпълнител, по сключения между страните договор 0670/30.09.2015 г. Предмет на сделката е разработване на проект по част Технологична за фуражна кухня в [населено място], обл. Пловдив. Освен отразяването на издадените 13 фактури за авансови плащания в отчетните си регистри по ДДС на доставчика и начисляването на данъка, при ревизията е установено, че изпълнителят е получил плащането на сумите по банков път, дружеството е разполагало с кадрова обезпеченост и в отговор на извършената насрещна проверка е потвърдил разработването на проекта (ПИНП П-22221719209845-141-001/06.01.2020 г.). От двете страни е представен екземпляр от окончателен приемо-предавателен протокол 0670-1/02.12.2015 г., удостоверяващ предаването на 4 екземпляра от приложената по делото проектна документация. Правилно е изразеното разбиране от първоинстанционния съд по повдигнатите от касатора въпроси, свързани с промяната на стойността по договора и симулативността на сделката, както и финансирането на проекта по реда на Наредба 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4. Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014- 2020 г. Съгласно утвърдената съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, възникването на правото на приспадане на данъчен кредит зависи от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС и по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, е необходимо и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по съответната облагаема доставка. В тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на това право арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доказването на посоченото обстоятелство надхвърля притежаването на фактура и нейното осчетоводяване, което в случая не се оспорва. Не отговаря на изяснената при ревизията фактическа обстановка твърдението в касационната жалба, че проектът за кандидатстване по съответната финансова мярка от жалбоподателя не е одобрен и поради това въпросните фактури не могат да бъдат обвързани с последващи облагаеми доставки. Противно на изразеното от първоинстанционния съд разбиране би довело незаконосъобразно стесняване на фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно ЗДДС. Представените от ССПБ Тракия ЕООД и Сика 99 ООД доказателства и писмени обяснения в хода на ревизията, както и заключението на ССЕ, са напълно достатъчни за да бъде потвърдено съдебното решение за отмяна на РА в съответната част. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението в обжалваната част за правилно. Същото следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция, на ответника ССПБ Тракия ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. за касационното производство, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 06.07.2022 г. Неоснователна се явява претенцията на касатора за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и възлагане на разноските по делото изцяло в тежест на ССПБ Тракия ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,