Решение № 5858 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2020 г.

Решение № 5858 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от М. С., чрез упълномощената адв. С. Ю., срещу Решение № 3777 от 10.07.2020 г., постановено по адм. д. № 11231 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от С. иск срещу Националната агенция за приходите (НАП) за осъждането й да й заплати сума в размер на 1000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Наред с това, С. е осъдена да заплати на НАП сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се поддържа становище, че съдът неправилно e разпределил доказателствената тежест в производството и не отчел, че отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е обективна. Наред с това, без да приобщи специални знания чрез изслушване на заключение на вещо лице, първоинстанционният съд e приел възраженията на НАП досежно ефективността на приложените мерки за доказани, въпреки че съдът не притежава специални технически знания. В допълнение, независимо, че цитирал, съдът не обсъдил представените от НАП писмени доказателства, а за целта също му били необходими специални знания, доколкото с тях се уреждат технически въпроси. По подробни съображения се обосновава твърдението, че неправилно и необосновано в обжалваното решение е прието, че НАП е предприел мерки с оглед опазване на личните данни, които обработва като са съобразени всички действащи нормативи и предписани с тях задължения, съобразени с техническия прогрес и разходите за прилагането им, без да е посочено кои са били тези мерки, нито с кои действащи нормативи и предписани задължения са били съобразени. Твърди се също така, че направеният от съда извод, че въз основа на гласните доказателства не се установяват твърдените неимуществени вреди, е необоснован. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявения иск, ведно с лихвата върху сумата на обезщетението, както е претендирана. Иска се и присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции съобразно представените доказателства и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - НАП оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт, в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение на остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по предявения от М. С. иск срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв. като последица на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП да положи достатъчна грижа и да приложи ефективни мерки за защита на сигурността на данните в съответствие със задълженията си по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на данните (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27.04.2016 г., вследствие на което е установено изтичане на личните данни на настоящата касационна жалбоподателка от базата данни на НАП. Административен съд София - град квалифицирал иска за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). За да отхвърли иска, изложил съображения, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по посочената разпоредба, която останала недоказана от С. въпреки дадената й трикратно възможност да ангажира доказателства, в това число съдебно – техническа експертиза. Съдът приел, че разпространената на 15.07.2019 г. информация чрез медиите за установен неоторизиран достъп до обработваните от НАП бази данни с лични данни е безспорно установен факт, но е следствие на хакерска атака, за което е образувано досъдебно производство за кибер престъпление. Изложил съображения, че се касае за противоправно поведение на трети неустановени лица, което е довело до негативния резултат – неоторизиран достъп и липсва презумпция за противоправно поведение (в това число действие или бездействие) на собственика на базата данни – НАП, което да е довело или да е съпричинило за така установеното деяние. Съобразил, че въпреки дадените указания на С., тя не посочила конкретните деяния, които НАП е следвало да извърши, но не ги е извършила или ги е извършила лошо, така че да е допринесено за противоправния резултат – неоторизиран достъп. Приел, че сам по себе си установеният вредоносен резултат (неоторизиран достъп) не доказва противоправно поведение на НАП поради което направил извод, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В допълнение съдът обсъдил и представените от НАП писмени доказателства във връзка с организацията на опериране с базите данни от нейна страна. Направил и извод, че са спазени разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от Регламента, като е проведено предписаното в тях уведомяване. Не е констатирал и нарушение на чл. 45, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД, чл. 64, чл. 66, ал. 1 и ал. 2, чл. 67 и чл. 68 ЗЗЛД. В тази връзка отчел, че в производството е установено предприемането на множество организационни мерки за внедряване на съответни технологии от страна на НАП за поддържане на базата данни, като не е установено прилагането на неподходящи технологии или липса на организационни мерки. Осъщественият резултат – нерегламентиран достъп, според съда, не е еднозначно следствие и не доказва причината за себе си. В допълнение на така приетото, което е било достатъчно за отхвърляне на предявения иск, съдът посочил, че приобщените по делото гласни доказателства не внасят яснота и относно степента на тревожност и ангажираност, създадена у С. от изтичането на информацията. По тези съображения било постановено обжалваното съдебно решение. При съобразяване изхода на спора, съдът осъдил С. да заплати на НАП разноски в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, станали причина за неговата необоснованост. Поради така допуснатите нарушения относимите към спора факти не са изяснени, което се явява пречка за извършването на проверка относно правилното приложение на материалния закон. Административният съд не е дал подробни и конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест в контекста на Регламента, съответно не е установил относими към спора факти, необходими за правилното решаване на делото. Правилно предявеният от С. иск за присъждане на обезщетение за твърдените неимуществени вреди е разгледан по реда, предвиден в националното право за реализиране отговорността на държавата за причинени вреди, въпреки че дадената от съда правна квалификация не е коректната. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България тя участва в изграждането и развитието на Европейски съюз, а по силата на чл. 5, ал. 4 от нея международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. С оглед на това регламентираните в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) права на правните субекти имат предимство пред норми на вътрешното право, които им противоречат. Същото важи и за Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), която по силата на член 6, § 1 ДФЕС има същата юридическа сила като договорите. Член 8, § 1 ХОПЕС и член 16, § 1 ДФЕС предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и защитата на основни права и свободи на физическите лица и по-специално тяхното право на защита на личните данни, са определени в Регламент (ЕС) 2016/679. На основание член 288, § 2 ДФЕС регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всяка една държава членка. Правото на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни е уредено в член 79, § 1 от Общия регламент, който предвижда, че без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по Регламента са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с него. Производствата срещу даден администратор или обработващ лични данни се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване - член 79, § 2. Правото на обезщетение и отговорност за причинени вреди е предвидено в член 82, § 1 от Общия регламент, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава Регламента (§ 2). Съгласно член 82, § 6 от него съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни, съгласно правото на държавата членка, посочена в член 79, § 2. Националната нормативна уредба за защита правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/79, се съдържа в чл. 1, ал. 1 ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по закона субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни - чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба относно реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права при обработване на личните му данни, а се препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти). Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в глава единадесета "Производство за обезщетения" на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета. Фактическият състав, при осъществяването на който възниква правото на обезщетение за вреди, произтичащо пряко от член 82, § 1 от Общия регламент, включва претърпени материални или нематериални вреди настъпили в причинна връзка с (в резултат на) нарушение на регламента. В конкретния случай този фактически състав на практика съвпада с изискуемия за възникване право на обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие (в случая), вреда и причинна връзка между тях. Това обаче не означава, че искът е следвало да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както е сторил това първоинстанционният съд. Изложените от С. факти, изрично сочещи на допуснати от администратора на лични данни нарушения на задължения, които произтичат от чл. 24 и чл. 32 от Регламента за защитата на данните, обуславят правна квалификация на иска по чл. 82, § 1, във вр. с § 2 от Регламента. Този извод не се променя от обстоятелството, че предвидените в посочените текстове задължения са "преписани" съответно в чл. 59 и чл. 66 ЗЗЛД, както и че С. се позовава както на тези норми, така и на чл. 1 ЗОДОВ. Дадените от нея правни квалификации не обвързват съда. От значение са само фактическите й твърдения, въз основа на които съдът следва да даде вярната правна квалификация на иска, съобразявайки от кой нормативен акт произтичат претендираните от нея правни последици и какво е мястото му в йерархията на източниците на правото. В случая се твърдят нарушения на задължения, произтичащи пряко от чл. 24 и чл. 32 от Регламента, поради което тяхното преповтаряне в националното законодателство може да има само информационен характер. Разпоредбата на чл. 24 "Отговорност на администратора" от Общия регламент относно защитата на данните /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. предвижда, че като взема предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, администраторът въвежда подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствия с Регламента. В допълнение, в чл. 32 са предвидени конкретните мерки които следва да се предприемат, а именно: "Като се имат предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекстът и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, администраторът и обработващият лични данни прилагат подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с този риск ниво на сигурност, включително, inter alia, когато е целесъобразно: a) псевдонимизация и криптиране на личните данни; б) способност за гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване; в) способност за своевременно възстановяване на наличността и достъпа до личните данни в случай на физически или технически инцидент; г) процес на редовно изпитване, преценяване и оценка на ефективността на техническите и организационните мерки с оглед да се гарантира сигурността на обработването. Извън съмнение е, че НАП е администратор на лични данни по см. на чл. 4, т. 7 от Регламента и при обработване на личните данни, следва да спазва принципите за законосъобразност и добросъвестност, залегнали в чл. 5, § 1, б. "а", както и по б. "е", а именно: личните данни трябва да бъдат обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки ("цялостност и поверителност"). При тези правни квалификации, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и разпоредбата на чл. 82, § 3 от Регламента, съгласно която администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно § 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата. Посочената разпоредба касае доказателствената тежест в процеса, като възлага на ответника по иска да докаже липсата на два от елементите от фактическия състав на отговорността за вреди, а именно липсата на нарушение по смисъла на Регламента и липсата на причинна връзка. За ищеца по иска с правно основание чл. 82, § 1, във вр. с § 2 от Регламента остава да докаже настъпването на вредите, както и в какво конкретно се изразява бездействието на администратора на лични данни. В процеса пред първоинстанционния съд са давани указания по тежестта на доказване с Определение от 15.11.2019 г. и с такива от 28.04.2020 г. и от 03.06.2020 г. Липсва обаче нарочно определение на съда за разпределяне на доказателствената тежест между страните, което съответно да възлага доказателствена тежест на НАП за установяване липса на нарушение и причинна връзка, а на С. да установи по категоричен начин в какво конкретно се изразява бездействието на ответника да изпълни задължения, произтичащи именно от Общия регламент относно защитата на данните да осигури достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Съдът не е очертал спорните между страните факти, които следва да бъдат доказани, съответно липсва разграничаване на безспорните факти. На страните не са дадени указания по тежестта на доказване, съобразно техните конкретни твърдения, конкретния спор и конкретната нормативна уредба. На НАП не е указано, че в негова тежест е да установи, че не е отговорен за събитието, причинило вредата, тоест, че липсва нарушение, в причинна връзка с което са претърпени вредите, нито че съгласно чл. 24, § 2 и § 3 и чл. 32 от Регламента администраторът на лични данни следва да доказва наличието на подходящи политики за защита на данните и придържането към одобрени кодекси за поведение или одобрени механизми за сертифициране, както и прилагането на конкретни подходящи технически и организационни мерки, съобразени с конкретните рискове. Наред с това, съдът не е съобразил и служебното начало в съдебния процес по административни дела, включително необходимостта от специални знания за изясняване на съществен въпрос по делото, а именно какъв е техническият механизъм на неоторизирания достъп до лични данни, осъществен на 15.07.2019 г. Указанията до С. за приобщаване на специални знания по делото не обосновава друг извод, доколкото не изчерпва правомощията на съда и предвид същността на посочения въпрос. При липса на дадени указания по разпределението на доказателствената тежест в горния смисъл и на събрани относими към спора доказателства, крайният изводът на административния съд е формиран при съществени процесуални нарушения и е необоснован. Следва да се подчертае, че понятието за "нарушение на сигурността на лични данни" по смисъла на Регламента се съдържа в чл. 4, § 12 от него. Нарушението на сигурността, респективно липсата на такова нарушение, са факти, които следва да бъдат установени в процеса. Нарушението не може да се презюмира въз основа на други данни, по - конкретно въз основа на това, че има неразрешено разкриване или достъп до лични данни. Неразрешеното разкриване и достъп може да е следствие от нарушението, но това следствие, както и самото нарушение, респективно тяхната липса, трябва да бъдат доказани и това изисква използване на специални знания, каквито по делото не са приобщени. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане в подробен доклад по делото съдът следва да посочи относимите към спора факти, като разграничи спорните от безспорните. След определяне на спорните факти, на страните следва да бъдат дадени подробни указания по разпределението на доказателствената тежест, съобразени с техните конкретни твърдения и с нормата на чл. 82, § 3 от Регламента включително, но не изчерпателно, за необходимостта от специални знания за изясняване на въпросите при какви конкретни обстоятелства е допуснато изтичането на данни, има ли нерегламентиран достъп, по какъв технически начин и до какви конкретно устройства или системи, съхраняващи данни е осъществен, изцяло на външна намеса ли се дължи достъпът и възможно ли е това, какви технически мерки са предприети, за да бъде предотвратен такъв достъп, достатъчни ли са те, предвид достиженията на техническия прогрес и различните рискове, и технически възможно ли е било предотвратяването на изтичането на данни. Следва да се укаже на НАП, че негова е тежестта да докаже с всички допустими доказателствени средства, че нерегламентираният достъп не се дължи на нарушение по смисъла на Регламента, включително, че такова нарушение липсва или че е направено всичко възможно за неговото предотвратяване, предвид достиженията на техническия прогрес и различните рискове. С. от своя страна следва да установи по категоричен начин в какво конкретно се изразява бездействието на НАП да изпълни задължения, произтичащи от Общия регламент относно защитата на данните. Предвид изложеното и доколкото допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, те са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото решение. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение