Решение № 252 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 738/2013 г.

Решение № 252 от 23.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 738/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Защитник на подсъдимия В. М. Й. е подал касационна жалба срещу въззивната (нова) осъдителна присъда спрямо него на Габровския окръжен съд, издадена след отмяната на оправдателната присъда в първата инстанция - Габровския районен съд. И двете присъди са по обвинението срещу Й., че на 16.VII. 2011 г. е извършил кражба от леярния цех на [фирма]-Габрово на електрически машини и проводници за общо 3 014 лева - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК (заради ползването на техническо средство и взлома при кражбата). Оправданият в първата инстанция подсъдим е осъден във втората на 2 години лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за срок от 4 години. В касационната жалба поради времето на изготвянето и? - преди мотивите към осъдителната присъда, има само позоваване на основанията по чл. 348 НПК, свързани с нарушенията на материалния и процесуалния закони, а искането е да бъде потвърдена оправдателната присъда. Отношението към новия (въззивен) съдебен акт е пространно развито допълнително по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, когато е отправено и по-точно формулираното искане към ВКС - да отмени присъдата на ГОС и да оправдае подсъдимия (макар че, от друга страна, последното е поначало недопустимо при нарушения на процесуалния закон - арг. от чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК). В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана от подалата я страна, а прокурорът е за нейното отхвърляне като неоснователна. ВКС намери, че обжалваната присъда трябва да бъде оставена в сила. Тя не е засегната от приписаните и? недостатъци. Те най-напред са неточно свързани от жалбоподателя с първите две от касационните основания (по т. 1 и 2 на ал. 1 от чл. 348 НПК) - възраженията срещу осъдителната присъда са изцяло от доказателствено, - а, следователно - поначало от процесуално естество. Чрез писменото допълване на касационната жалба, по-нататък, подателят и? всъщност за първи път лично - защото предишният път е посредством съдебния протокол, излага системно основните си доводи срещу осъждането на В. Й.: основният пък между тях е, че преди и по време на досъдебното производство върху обвиняемия е била упражнена принуда и дори в по-тесен смисъл - насилие, но освен това, че доказателствата са недостатъчни и противоречиви, че само необективното им тълкуване е в полза на обвинението и др. подобни. Получило се е обаче така, че в мотивите към осъдителната присъда ГОС е дал на практика отговори на всички възражения, които жалбоподателят е изложил сега в допълнението към касационната жалба. Впечатлението идва от това, че в общи линии, възраженията са изложени като че ли преди мотивите на съда, но и от обстойния и критичен анализ в тях на всички възникнали спорни въпроси: от кога и от кого са нараняванията на подсъдимия, той или негови близки са извършили кражбата и въобще дали защитната му теза не е пригодена към доказателствата. На свой ред ВКС няма никакви основания да не се присъедини изцяло към убедителните резултати от дейността на ГОС, поради което и с оглед чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК