Решение № 5479 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. Б. чрез процесуален представител, срещу решение 20817 от 22.10.2024 г., постановено по административно дело 4750/2024 г. от Административен съд София град (АССг). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което преписката бъде върната на органа за ново произнасяне. Излага конкретни твърдения за неправилност на решението в частта му, в която е прието, че актът на КЗЛД е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) в представено от процесуален представител писмено становище моли съда да остави в сила решението на АССг, в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу постановения от нея акт, а в частта, в която той е отменен, а в останалата част го отмени. Ответникът по касационната жалба К. М. С. в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба В. Л. Д. лично и чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Изявлението за недопустимост на същото, направено в касационната жалба е голословно и без изложени конкретни доводи в тази насока. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било решение ППН-01-752/2022/11.03.2024 г. на КЗЛД, в частта му, с което по: т. 2 жалбите на Д. и С. са приети за неоснователни по отношение на монтираната система за видеонаблюдение в етажна собственост на адрес гр. София, [улица], предвид наличието на правно основание за монтирането ѝ по смисъла на чл. 6, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679; ОРЗД) във вр. с чл. 17, ал. 6 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) е приета за неоснователна; по т. 3 жалбите на посочените лица по отношение на включената функция включени микрофони , с които се осъществява звукозапис са обявени за основателни за нарушение на чл. 5, § 1, б. б ОРЗД; по т. 4 КЗЛД издава на основание чл. 58, §2, б. г ОРЗД и т. 3 разпореждане на администратора на лични данни К. Б. да съобрази операциите по обработването на лични данни с ОРЗД, като за целта предприеме действия, с които да преустанови осъществяването на звукозапис с 6 броя видеокамери чрез изключване на тази функционалност; по т. 5 обявена е за основателна жалбата на Д. относно разпространение на клипове от видеокамерите във Фейсбук, на които присъства и тя за нарушение на чл. 5, § 1, б. б ОРЗД; по т. 7 обявени са за основателни жалбите на Д. и С. относно разпространен списък, в който се съдържат трите им имена и подписите им в нарушение на чл. 5, §1, б. б ОРЗД; по т. 8 на основание чл. 58, § 2, б. г ОРЗД и във вр. с т.т. 5 и 7 е разпоредено на Б. в качеството му на администратор на лични данни да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на ОРЗД, като предприеме действия за изтриване на данните, достъпни във Фейсбук клипове и списък с имена и подписи в 7 мо дневен срок от влизане в сила на решението и по т. 9 на Б. е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 83, § 5, б. а във вр. с чл. 58, § 2, б. и за установено нарушение на чл. 5, § 1, б. б ОРЗД. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила в частите по т.т. 3, 4, 5, 7, 8 и 9, а в частта му по т. 2 приема, че същото е постановено при допуснати нарушения по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в тази част същото не е достатъчно мотивирано. Този извод е обоснован с констатация, че липсва обсъждане и произнасяне по оплакванията в жалбата на Д. до КЗЛД относно извършените заснемания със звук и картина в собствения ѝ имот, съседен на имота, в който са монтирани камерите, както и за заснемане на части от улицата, която представлява обществена територия. При извършената служебно проверка настоящият състав констатира, че тази констатация е необоснована, тъй като от съдържанието на обжалвания акт на КЗЛД се установява, че по тези оплаквания има произнасяне, като в мотивите на решението е прието осъществяването на видеонаблюдението с включени опция звукозапис е непропорционално с целта, за която то е монтирано, поради което и жалбата ѝ е приета за основателна по тези оплаквания в частта му по т. 3. Въпреки тази констатация ВАС намира, че обжалваното решение в тази му част е правилно, но не по мотивите изложени в него. Видно от приложената на л. 37 от делото жалба на Д. ППН -01-752/31.10.2022 г. се установява, че в същата се съдържат оплаквания относно монтирането на системата за видеонаблюдение в етажната собственост на адрес гр. София, [улица] нарушение на законовите разпоредби, като в обжалвания пред АССг акт това оплакване е прието за неоснователно поради наличието на правно основание за това чл. 6, § 1, б. а във вр. с чл. 17, ал. 6 ЗУЕС. Първата цитирана разпоредба чл.6, §1, б. а ОРЗД предвижда като едно от условията за законосъобразност на обработване на личните данни на даден субект дадено от него съгласие за обработването им за една или повече конкретни цели. В случая, от събраните в хода на производството доказателства се установява, че не е установено Д. да е давала такова съгласие. В нормата на чл. 17 ЗУЕС са уредени правилата за приемане на решения на общото събрание на ЕС, като по специално в ал. 6 е уреден начинът на одобряване на определените по реда на ал.4 и ал. 5 идеални общи части от общите части на сградата, предвид факта, че в общото събрание на собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. От доказателствата по делото безспорно е установен фактът, че Б. е управител на ЕС в сградата на [улица] , в която Д. няма участие, съответно не е член на посочената ЕС и съответно не е участвала в общото събрание, на което е взето решение за приемане на правилата за видеонаблюдение, тъй като същата е собственик на съседен имот. В тази насока следва да бъде посочено, че жалбата на Д. е подадена в края на 2022 г., като не е спорно, че към този момент вече е била инсталирана системата за видеонаблюдение, което е установено и от извършената проверка от КЗЛД отразена в приложените констативни протоколи от 23.11.2022 г., но правилата за използването ѝ са били приети в края на 2023 г. с решението по т. 4.2 по протокол 1 от проведеното на 06.11.2023 г. общо събрание на ЕС на [улица]. При това неправилно в обжалваното решение е прието, че този протокол, респективно взетото решение относно правилата за видеонаблюдение нямат значение за спора. Още повече, че от материалите по делото се установява, че в хода на проведено производство по жалба до 04 РУ СДВР, приключило с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.08.2023 г. на СРП, приложени към административната преписка се установява, че ЕС не е вземала решение за поставяне на видеонаблюдение на сградата. Предвид така установеното - че с поставената система за видеонаблюдение на етажната собственост на [улица] осъществявано до момента на сезиране на КЗЛД, по начин по който са обработвани лични данни на Д. и при липсата на обсъждане на установените по преписката факти, правилно в обжалваното решение на АССг е прието, че постановеният от КЗЛД акт е незаконосъобразен в тази му част. Ето защо касационната жалба в тази ѝ част е неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Решението е правилно и в останалата му част, в която е отхвърлена жалбата Б. срещу решението на КЗЛД в частите му по точки 3, 4, 5 , 7, 8 и 9. В касационната жалба в тази ѝ част единственото конкретно оплакване е за неправилност на изводите на съда за постановяване на акта на КЗЛД при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, изразени в допуснато от органа нарушение по чл. 26 и чл. 34, ал. 3 АПК. Така наведените доводи са за неправилност на изводите на съда относно постановяване на акта на КЗЛД при спазване на административнопроизводствените правила са неоснователни. От материалите по делото се установява, че с решение по протокол 17 от 31.05.2023 г. жалбите на Д. и С. са обявени за допустими, при което КЗЛД е конституирала страните в производството с посочване на двамата жалбодатели и ответник К. Б., като е насрочено следващо заседание за 20.09.2023 г., на което Б. се е явил лично и е заявил, че макар да не му е изпратен препис от жалбата на С. е запознат с нея. Допълнително е заявил, че оттегля искането си по отношение на втората преписка (образуваната по жалбата на С. ППН-01-897/29.12.2022 г.) л. 375-376 от делото, при което следва извод, че наведените доводи са неоснователни. При извършената служебно проверка за законосъобразност на решението в тази му част настоящият състав намира, че съдът е изяснил релевантните за спора факти, а направените правни изводи са обосновани и в съответствие с приложимите правни норми. При извършената проверка за постановяване на съдебния акт при спазване на предвидените съдопроизводствени правила, настоящият състав намира, че не са допуснати нарушения, а и такива конкретно не се твърдят. Решението е обосновано. Съдът е изложил подробно установените от него факти от значение за случая, като е формирал подробно и аргументирано правните си изводи въз основана тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника В. Л. Д. направените деловодни разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, като съобрази фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение