Решение № 8478 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14927/2012 г.

Решение № 8478 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14927/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производства по чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс (ДОПК) и по чл. 229 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) София при ЦУ на НАП против Решение № 5602 от 24.10.2012 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 1681 по описа за 2012 г., с което по оспорване на "Инсогруп" ЕООД, ЕИК по Булстат ххххххххх, със седалище гр. Банкя, ул. Републиканска 1, представлявано от Георги Бориславов Софиянски, е отменен ревизионен акт (РА) № 2001105965/10.10.2011 г., издаден от Елена Александрова, главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част от директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП с решение № 59/10.01.2012 г. относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 10605.71 лв. по фактури на "Сакар ауто" ЕООД, ЕИК: ххххххххх за данъчни периоди месец 10.2010, месец 02.2011 г. и месец 03.2011 г., както и в частта за начислените лихви в размер на 714.53 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на касатора е в посока, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че автомобилът предмет на процесните фактури не е лек по смисъла на т. 18 от § 1 от ДР на ЗДДС. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата, "Инсогруп" ЕООД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит през месец 10.2010 г., 02.2011 г. и 03.2011 г. по фактури издадени от Сакар Ауто ООД във връзка с придобиването на МПС - Фолксваген Тигуан на обща стойност 63634,21 лв, като стойността на ДДС е 10605,71 лв., по данъчните фактури № 103566/25.10.2010 г. с предмет аванс към поръчка за покупка на МПС Фолксваген Тигуан, № 108788/28.02.2011 г. -окончателно плащане на стойност, № 108830/08.02.2011 г., № 109045/09.03.2011 год., № 109779/28.03.2011 г. и фактури № 10865/01.03.2011 г. и № 109904/31.01.2011 г. с направени плащания по тях в размер на 294,10 лв. Дружеството е платило сумите по банков път и на каса при продавача. Автомобилът е осчетоводен като ДМА и отнесен по с/ка 205-транспортни средства и счетоводно е отчитана амортизация. Представено е свидетелство за регистрация на МПС, съгласно което автомобилът е регистриран като товарен с брой на местата 4+1 с рег. № СА4341 РХ. Дружеството е представило сертификат N1 от производителя на автомобила - Фолксваген, съгласно който шасито на автомобила е с посочения сертификат и отговаря на описанието за товарен автомобил. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че в случая не би могъл да намери приложение § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, не само поради алтернативно дадените в него хипотези, на които, както се установява от заключенията на назначените съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ) придобития от дружеството автомобил не отговаря. Напротив същият съгласно чл. 149 от ЗДвП е регистриран като товарен, притежава сертификат за товарен автомобил от производителя му, а техническата му спецификация показва, че не е възможно да е лек автомобил. Поради това в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, на която се е позовал приходния орган. Това води до извода, че за "Инсогруп" ООД е възникнало правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Сакар Ауто" ООД. Наведените в касационната жалба доводи, че автомобилът не отговаря на критериите за тарифирането му като "автомобил за превоз на стоки" съгласно комбинираната номенклатура на Европейския съюз и да се класифицира по позиция 8704 според нея са изложени и в производството пред първоинстанционния съд, който правилно е преценил, че съгласно заключението на СТЕ отговаря на определението за товарен автомобил, дадено в Регламент /ЕИО/№ 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата Митническа тарифа, а именно, че функционално и конструктивно версиите, притежаващи сертификат N1 са идентични с аналогичната им пътническа версия М1, като при външен оглед N1 версиите на товарните автомобили не могат да бъдат разграничени от пътническите версии на съответния автомобил, като същите не са оборудвани и с преграда между пътническия и товарния /багажния/ отсек. В конкретния случай е изпълнено и изискването на позиция 8704 от Комбинираната номенклатура на ЕС-транспортът на стоки да придава основния им характер. От назначената съдебна техническа експертиза, която не е оспорена, категорично е установено, че от данните от VIN кода -номера на рамата, даден от производителя, се установява, че автомобилът е подсилен в подресорните си маси, което цели автомобилът да може да бъде използван за возене на по-големи товари в каросерията си и да тегли ремарке с по-голямо тегло на състава - 4470 кг., данните от сектор "Пътна полиция" и КАТ при регистрацията на автомобила, когато е представен сертификат за типово одобрение от завода производител свидетелстват, че версията на автомобила е N1, а използваната от вещото лице формула съгласно приложение 1 на Наредбата № 60/2.04.2009 г. за одобряване на типа на нови МПС и техните ремаркета, показва, че каросерията на процесния автомобил не може да е на лек автомобил от категория М1. При тези констатации, административният съд правилно е възприел извода на експерта, че МПС Фолксваген Тигуан TDI с рег. № СА 4314 РХ е товарен автомобил по смисъла на чл. 149 ЗДвП, а именно моторно превозно средство, предназначено за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона. В касационната жалба се оспорва изводът на административния съд, основан на заключението на назначената по делото ССЕ, че с въпросния автомобил се извършва транспорт на стоки и то от предмета на дейност на дружеството. В тази насока, щом става дума за дълготраен материален актив на дружеството-ревизирано лице, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на данъчен кредит. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решението му по дело С-118/11, съгласно което, когато става дума за автомобил, който е ДМА, ако данъчнозадълженото лице придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС (т. 63). С оглед изхода на спора и направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, на "Инсогруп" ЕООД следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение