Решение № 10046 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2013 г.

Решение № 10046 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Нели Илиева, в качеството й на процесуален представител на Стефан Иванов Ненчовски, изпълнителен директор на "Владимир дистилърс къмпани" АД, срещу решение № 3090 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 3304 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 03251200050 от 14.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 413 от 7.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 03251200050 от 14.05.2012 г. на органа при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 413 от 7.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС, като за ревизиран данъчен период м. 08.2011 г. на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит и е начислен ДДС в общ размер от 70 860.53 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 4 872.85 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по две фактури № 0 ...2 от 12.08.2011 г. и 0...7 от 31.08.2011 г., издадени от "Билд груп строй" ЕООД с предмет, съгласно "договор 1746/ и 1746/2". В мотивите на съдебното решение подробно е описана фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-техническата експертиза и възраженията на жалбоподателя. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в оспорената част по повод непризнаване правото на данъчен кредит. По делото безспорно е установено, че ревизираното търговско дружество притежава в съсобственост с Министерство на промишлеността и Гина Янакиева поземлен имот със 12 сгради в него, съгласно представени скици от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Силистра. Същото чрез изпълнителния директор е подало заявление от 15.06.2011 г. в община Тутракан, с което е информирал, на основание чл. 197 от ЗУТ, че част от сградите ще бъдат премахнати, за което ще наеме фирма. Установява се, че на 6.06.2011 г. е сключен договор с "Билд груп строй" ЕООД за безвзривно разрушаване на конструкциите на обект "Изба Тутракан", съгласно количествено-стойностна сметка, както и че с протокол от 16.06.2011 г. са предадени находящите се в поземления имот сгради от 1 до 5, 9, 10 и 12 за разрушаване. Констатира се, а и видно от обясненията на управителя на фирмата, изпълнител, това е осъществено в срок, съгласно приемо-предавателни протоколи от 12.08.2011 г. и от 31.08.2011 г., за което са издадени две фактури. В агенцията по геодезия, картография и кадастър са отразени промените в поземления имот, като сградите са заличени от кадастралната карта и регистри. Налице е и допълнително споразумение от 2.09.2011 г. към основния договор от 6.06.2011 г. относно плащанията по договора, че ще бъдат осъществени през третото тримесечие на 2012 г. В обяснителната записка на управителя на дружеството изпълнител е посочено, че разрушаването е осъществено от двама негови работници, които са в трудови правоотношения с него, както и от Андрей Атанасов Зъбчев, със сключен граждански договор. За това лице е установено, че има квалификация работник - машинист монтьор на пътно-строителни машини и водач на МПС, категория "Т" и "С", като същото с констативен протокол към договора установява осъществяването на задълженията по него, като работата е приета на 11.08.2011 г., а съгласно разписка е получил в брой сумата от 1 000.00 лв. От своя страна това дружество е възложило на "Астон Сервиз" ООД чрез договор за услуга от 1.08.2011 г. събирането, транспортирането и предаване за депониране на строителни отпадъци до регионално депо Русе. Дружеството-изпълнител е представило и договор от 15.06.2011 г. с "ТМТ Билдинг" ЕООД, като ползодател, съгласно който се предоставя на същия багер "Комацу" за три месеца, като всички разходи и текущи ремонти са за негова сметка. Представена е била и декларация от Зъбчев относно осъществената от него работа с багера, приета с протокол и заплатена от дружеството доставчик. По делото е било установено, че същото съгласно счетоводен баланс към 31.12.2011 г. няма ДМА. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сградите са строени през 1959 г., били са в лошо техническо състояние, което не отговаря на изискванията за здравина и безопасност, като поради това и промяна на предназначението на площадката са разрушени. Ревизираното дружество в изпълнение на изискванията на чл. 195 от ЗУТ е уведомило общинската администрация и е представило всички изискващи се документи за разрушаването на сградите, което е отразено и от службата по кадастър. Използваната машина багер е с голяма производителност и с възможност за работа с хидрочук и с оглед на общия обем на сградите за разрушаване с него е възможно осъществяването на дейността, за което е необходимо един работник. За изнасянето на отпадъците и за помощните работи са необходими двама работници, но това трябва да става поетапно и периодично. По делото не е бил спорен фактът на начисляването на данъка и счетоводното отразяване на фактурите по доставките от двете дружества, страни по тях. Настоящият съдебен състав не споделя при така правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, направените от него изводи за нереалност на доставките, поради съображението, че всички представени документи са частни и след като са оспорени като такива от представителя на приходната администрация, не следва да бъдат ценени като годни доказателства. Освен това съдът се е позовал и на липсата на ДМА при прекия доставчик, както и недоказване на превозването и предаването на отпадъците от разрушаването в изпълнение на договора, сключен от него с трето лице, които отношения са извън предмета на обсъжданите. От събраните доказателства в двете производства - административно и съдебно, преценени в тяхната съвкупност и съобразно техническата експертиза по делото, следва да се приеме, че процесните доставки са осъществени и то от конкретно посоченото дружество - изпълнител, пряк доставчик. Игнорирането на същите и тълкуването им по посочения начин би довело до невъзможност на стопанските субекти, които се ревизират, да могат да защитават правата си при обжалване. Изброените писмени доказателства, изходящи от двете дружества са в хронологическа обоснованост както във времето, така и с оглед техническата преценка на предмета на договора между тях - безвзривно разрушаване на процесните сгради. По изложените съображения решението следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора. При този изход от делото на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в общ размер от 2 275.00 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, за съдебни такси и възнаграждение за вещо лице. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение