Решение № 4929 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2011 г.

Решение № 4929 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 752 от 31.05.2011 г., постановено по адм. д. № 369/11 г. Бургаският административен съд, IХ-ти състав, е отхвърлил жалбата на Пламен Иванов Йорданов от с. Жельо войвода, общ. Сливен, срещу РА № 021001199/5.11.2010 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-30/25.01.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас и е осъдил Пламен Иванов Йорданов да заплати на Д "ОУИ" - гр. Бургас разноски по делото в размер на 591 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Пламен Иванов Йорданов от с. Жельо войвода, общ. Сливен чрез пълномощника му адв. Кети Бозукова - Пеева. В жалбата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Пламен Иванов Йорданов от с. Жельо войвода, общ. Сливен, срещу РА № 021001199/5.11.2010 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-30/25.01.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на жалбоподателя са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г.: главница в размер на 1 194,66 лв. и лихви за забава в размер на 553,21 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.: главница в размер на 5 136,55 лв. и лихви за забава в размер на 1 629,97 лв. След като е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за определяне на задължения за данък общ доход, ангажираните доказателства при административното обжалване, административният съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока са изложени мотиви, че органът по приходите обосновано е приел, че през 2006 г. ревизираното лице е реализирало приходи в размер на 7 627,47 лв. и в размер на 24 252,29 лв. през 2007 г., чието получаване е установено чрез събраните в хода на ревизията писмени доказателства. Прието е още, че от ангажираните от жалбоподателя доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин твърдението му, че след като е получил сумите от лицето Теодора Панева, той е предавал същите на нейната майка за издръжката на детето й. Изложени са мотиви, че липсват писмени доказателства за съставени разписки и други подобни документи, като е отбелязано, че няма законово изискване при предаване на такива суми да се съставят документи, но с оглед на процеса на доказване оформянето на предаването на паричните суми е такова ad probationem. По отношение на писмените обяснения на лицата Н. Радева, М. Йорданов и Т. Панева в подкрепа на тезата на жалбоподателя за предаване на сумите на трети лица съдът е приел, че те не променят констатациите на органа по приходите, тъй като с оглед на нормата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК писмените обяснения на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни по делото, а в конкретния случай други данни, които да доказват тезата на жалбоподателя, не са налице по делото. На база на изложеното е направен краен извод, че органът по приходите обосновано е приел, че получените от ревизираното лице доходи подлежат на облагане, тъй като не са измежду изключените необлагаеми доходи по смисъла на чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 13 от ЗДДФЛ за 2007 г., поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се излагат доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В по-голямата си част оплакванията на жалбоподателя са насочени срещу обжалвания ревизионен акт и решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас. Доколкото предмет на касационно разглеждане е правилността на решението на първоинстанционния съд - чл. 208 от АПК, тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани. Основно оплакванията на касатора срещу първоинстанционното решение са насочени срещу изводите на съда за недоказаност на твърденията на жалбоподателя, че получените от него суми са предавани на близки на лицето, което му е превело процесните суми чрез системата Western union за издръжка на негово дете. Излагат се аргументи, че съдът е изпаднал във вътрешно противоречие, като от една страна приема, че за доказване на предаването на сумите са необходими писмени доказателства, а от друга посочва, че лицата не са длъжни да съставят разписки, като от писмените обяснения, приложени по делото се установява, че жалбоподателят е предавал преведените му суми на майката и детето на лицето Теодора Панева. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор, че през ревизираните периоди жалбоподателят Пламен Иванов Йорданов е получавал чрез системата Western union парични преводи от Теодора Панева в размерите, посочени в ревизионния акт. Спорният въпрос между страните е дали получателят на сумите е предавал същите на близки на привелото ги лице за издръжка на членове на семейството й, или те се явяват негов доход, който подлежи на облагане. По изложените по-горе мотиви административният съд е възприел тезата на органа по приходите, че не са налице доказателства, които да обосновават твърденията на ревизираното лице, че той е предавал сумите на трети лица. Този негов извод е логически обоснован и в съответствие с фактите по делото. Обсъждайки дадените писмени обяснения по реда на чл. 57 от ДОПК решаващият съд правилно е приел, че те не доказват тезата на жалбоподателя за предаване на паричните суми. В подкрепа на този извод е и доводът, изложен от представителя на прокуратурата в първоинстанционното производство, който не е обсъден и възприет от съда, че е няма логика сумите да бъдат превеждани на трето лице, а не на самите близки, за които са предназначени. Това, както и обясненията на Теодора Панева, дадени в качеството й на свидетел по нохд № 1339/09 г. на Районен съд - гр. Сливен, правят по-логичен другият извод, че жалбоподателят е получавал сумите от лицето в качеството му на неин сводник, а не за да ги предава на нейни близки. Отделно от това по делото не са ангажирани и каквито и да е ясни и категорични доказателства, които да установяват кога и на кого какви суми са били предавани от жалбоподателя. При това положение правилно е прието, че тези суми съставляват доход, който не попада в хипотези на изключен от облагане, върху който се дължи данък общ доход в размерите, определени в ревизионния акт. По изложените съображения следва да бъде прието, че в решението на административния съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,