Решение № 328 от 26.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 988/2014 г.

Решение № 328 от 26.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 988/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 46/8.10.13 г., постановена от ОС-Разград /РОС/ по Н. Д. 168/13 г., подсъдимият С. Т. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с петгодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г НК деецът е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С решение, постановено от АС-Варна /ВАС/ по В. Н. Д. 348/13 г., така цитираната присъда е изменена, като е намален изпитателният срок, за който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, от пет на три години. В останалата част съдебният акт на РОС е потвърден. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на решението и намаляване както на наказанието лишаване от свобода, така и на лишаването от права. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява, не заявява становище и не изпраща процесуален представител. Частните обвинители Б. И., Г. Я. и С. Г., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и упълномощеният от тях повереник. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази мнението на прокурора, изразено в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Единственото направено оплакване е за допуснато нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не се е произнесла мотивирано по наложеното на касатора наказание и не е заявила кои смекчаващи обстоятелства е ползвала при проверката и преценката си. Изложеното твърдение е донейде основателно, тъй като ВАС не е разисквал детайлно наличието на облекчаващи и утежняващи несъставомерни елементи, обуславящи извода за размера на наложеното наказание. Въпреки това волята му е разбираема, защото като втора инстанция се е позовал на заявеното от първоинстанционния съд, в контекста на споделяне на тезата му, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства. А при определяне на наказанието по силата на разпоредбата на чл. 54 НК, на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което е абсолютният минимум, предвиден в санкционната част на материалноправната норма по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Следователно, както е видно и от мотивите на РОС, индивидуализацията на наказанието се характеризира с оценка само на облекчаващи отговорността обстоятелства. По-нататък, основателно апелативната инстанция е намалила изпитателният срок, наложен на подсъдимия съгласно нормата на чл. 66, ал. 1 НК, от пет на три години /минималният такъв/, изтъквайки липса на аргументи от страна на РОС защо е определен максималният изпитателен срок, визиран за условното осъждане. Така че и в този аспект не е възможно изменение на атакувания съдебен акт. Този подход обаче не е приложен от ВАС по отношение на наказанието лишаване от право на управление на МПС за срок от три години, наложено на С.. Във въззивното решение не е споделен никакъв аргумент по този въпрос, а доколкото то препраща към становището на РОС, видно от мотивите към първоинстанционната присъда, липсват съображения защо обсъжданото наказание не е определено в неговия минимален възможен размер от две години. Въпреки това и предвид съдържанието на отправените пред касационната инстанция възражения и искане за упражняване на собствени правомощия, ВКС не намира, че следва да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане поради заложеното в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Що се касае до размера на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, определено на основание чл. 343г НК, и за него важи аргументацията, използвана относно наказанието лишаване от свобода. Наред с чистото съдебно минало и младата възраст на дееца и цялостната липса на отегчаващи обстоятелства, не може да бъде подминато безспорно съпричинителското поведение на потърпевшия. В този смисъл наказанието лишаване от право на управление на МПС е определено в нарушение на повелите на чл. 348, ал. 5, т. 1, пр. 2 вр. ал. 1, т. 3 НПК и следва да бъде намалено до възможния минимум- две години. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение