Решение № 2411 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12247/2012 г.

Решение № 2411 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12247/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Любомир Александров Цветков, с адрес в гр. Бургас, срещу решение № 1521 от 24.08.2012 г. по адм. д. № 776/2012 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед № 70045/15.03.2012 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас за налагане на принудителна административна мярка изземване на свидетелство за правоуправление на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Счита се за неправилен изводът на съда, че две от наказателните постановления, издадени през 2004 г., са влезли в сила и са породили правни последици, без да са налице годни доказателства за това при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че не се спори между страните, че свидетелството за правоуправление не е върнато доброволно, спорът е относно наличието на втората предпоставка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - отнемането на контролните точки. Посочил е, че тъй като за нарушенията на жалбоподателя по ЗДвП са издадени 11 бр. наказателни постановления в периода 15.11.2002 г. - 28.09.2010 г., приложими са Наредба № I-139/16.09.2002 г. и Наредба № Iз-1959/27.12.2007 г., които предвиждат, че водачът има първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения по ЗДвП. Възраженията, че наказателните постановления № 6117/26.05.2004 г. и № 2784/12.11.2004 г. не са връчени по надлежния ред на жалбоподателя са счетени за неоснователни. Прието е, че най-късно към момента на връчване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, жалбоподателят е известен за съществуването на тези актове и няма данни да ги е оспорил пред компетентния съд и сам жалбоподателят е посочил, че е узнал за съществуването на тези постановления от изисканата от него справка с дата 16.03.2012 г. Изложени са мотиви, че за да се приеме, че посочените наказателни постановления не са влезли в законна сила, жалбоподателят е следвало да представи доказателства, че ги е оспорил пред районния съд, което той не е сторил. Направени са изводи, че след като в съдържанието на заповедта за налагане на принудителната административна мярка са посочени съответните постановления, релевантни за прилагането й и няма доказателства, от които да е видно, че същите са оспорени по надлежен ред, то са налице наказателни постановления, влезли в сила, по което са отнети всички контролни точки, по двете наказателни постановления от 2004 г. са отнети 18 контролни точки, не са представени доказателства жалбоподателят да е възстановил отнетите му контролни точки по предвидения ред. Прието за ирелевантно направеното възражение за изтекла погасителна давност. Посочено е, че отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание, поради което изтекла давност да се търси принудително изпълнение на наложените наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки. Съдържащото се в ал. 3 на чл. 5 от Наредба № I-139/2002 г. (отм.) задължение за изпращане на съобщение до водача за отнетите контролни точки има информационна и превантивна цел, но е неотносимо към законосъобразността на акта, с който се налага административната мярка. Решението е правилно. Неоснователно се счита от жалбоподателя, че за да се установи, че е необходимо административният орган да установи, че адресатът на акта не е упражнил правото си на жалба, тъй като същото възниква от деня на връчване на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В случая независимо дали наказателните постановления от 2004 г. са редовно връчени, което може да се установи в производство пред районния съд при обжалването им, след като тези наказателни постановление безспорно са известни на жалбоподателя, в негова тежест е да установи позитивния факт, че наказателните постановления са обжалвани. Неправилно жалбоподателят счита, че след като административният орган не е могъл да представи копие от наказателните постановления, не е установено редовното им връчване и едва при установяване на връчването им съдът би могъл да проверява обжалвани ли са наказателните постановления. Въпросът за връчването и редовността на връчването на съобщенията за издаване на наказателните постановления подлежи на разглеждане в административнонаказателното производство по ЗАНН при обжалване на наказателните постановления пред районния съд, при преценка на допустимостта на жалбата пред районния съд, в което производство се представя и преписката по издаване на наказателното постановление. Въпросът за допустимостта на жалбата срещу наказателното постановление се установява със сила на присъдено нещо в това съдебно производство, поради което в производството по обжалване на наложената принудителна административна мярка не може да се извършва проверка на редовността на връчването на наказателните постановления. След като наказателните постановления са известни на жалбоподателя в негова тежест е да докаже, че е инициирал съдебно производство по обжалването им пред районния съд, в което производство може да се позове на нередовност на връчването на съобщението за издаването им. Изложените в друга насока доводи за незаконосъобразност на оспореното решение са неоснователни. При проверка за приложението на чл. 158, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата се установява, че съдът е посочил, че няма твърдения от жалбоподателя за възстановяване на броя на контролните точки след преминато допълнително обучение. Не се твърди и че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 2 от ЗДвП служебно възстановяване до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Видно от представената справка жалбоподателят е изгубил всички контролни точки преди влизане в сила на наказателното постановление № 13614 от 03.10.2007 г. и преди издаването и влизането в сила на наказателно постановление № 2148 от 28.09.2010 г. Обстоятелството, че жалбоподателят е загубил правоспособността си през 2007 г., с отнемането на всички контролни точки и след като са издадени още две наказателни постановления, през 2012 г. е издадена заповедта за налагане на принудителната административна мярка, не води до незаконосъобразност на заповедта за налагането й. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,