Решение № 11359 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2023 г.
ВАСШесто отделение23.10.2024 г.докладчик Стефан Станчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1876 от 23.03.2023 г. постановено по адм. д. 4320/2022 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА К. Д. И., [ЕГН] да заплати на С. Д. Ц., [ЕГН] сумата 1200 (хиляда и двеста) лева, деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., подадена чрез пълномощника адв. Шулев, срещу решение 1876 от 23.03.2023 г. постановено по адм. д. 4320/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Заповед 3Д/Д-С-М-006/09.03.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Младост София. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски пред съдебни инстанции в размер посочен в касационната жалба. Ответникът - директор на Дирекция Социално подпомагане Младост София не взема отношение. Ответникът С. Ц., чрез пълномощник оспорва основателността на касационната жалба. По същество на жалбата, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Състав на шесто отделение на Върховен административен съд, като взе предвид доказателствата и становищата на страните, прие следното. За да отхвърли жалбата на К. И., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е издал процесната заповед, с която на осн. чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./ касационният жалбоподател е насочен към Център за Обществена подкрепа Институт за Социални Дейности и Практики (ИСДП), София за срок от шест месеца за предоставяне на социална услуга Оценка на родителски капацитет и родителско консултиране , респ. съобразена е и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснени фактически обстоятелства и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съд в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, то следва да се посочи, че очевидно и навременно са били предприетите от ДСП Младост действия по насочване на К. И. по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. За правилността на предприетите конкретни мерки по насочване на жалбоподателя към ползване на социална услуга по този ред са обсъдени доказателствата и отнесени към приложимостта на правните основания, при установено нежелание на родител доброволно да съдейства или да ползва социална услуга. Касационният състав изцяло споделя обосновката на административния съд в тази насока, като намира решението, относно приетите за безспорни факти, наложили насочването към ползване на социална услуга за правилно. По отношение на конкретните оплаквания в касационната жалба, то следва да се посочи, че работата по отворения през 2018 г. случай е следствие от създадени между родителите на роденото дете от брака между касационен жалбоподател и ответницата Ц. крайно обтегнати негативни отношения. Това неминуемо обосновава и насочването на касационен жалбоподател към социалната услуга. В касационната жалба се твърди, че насочването към социална услуга не е необходимо, като заедно с това се сочат определени дефицити в конкретно приложената, респ. се оспорва изобщо приложимостта на процедурата по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет. В тази връзка следва да се съобрази, че в тези производства съдът не е инстанция по същество, респ. той не може и след като прецени, че приложената мярка за насочване към социална услуга е несъответна на поведението на родителя, да я замести с друга от нормативно възможните. Това е изцяло в дискрецията на компетентния административен орган, който с капацитета и експертизата, с която би следвало да разполага, следва точно да установи на място действителното положение, за да предприеме и най-адекватните и разбира се съответни на закона мерки за негова закрила. Съобразявайки законовите изисквания, административният съд е приел законосъобразност на оспорваната заповед на директора на ДСП Младост, София. В административното производство са събрани достатъчно доказателства, значимостта на които се потвърждава при обсъждането им, както и тези събрани от първоинстанционния съд. Именно в тази връзка е приета необходимостта от насочването на жалбоподателя към тази социална услуга. Очевидно е, а и в резултат на създалата се ситуация, че длъжностните лица от компетентната ДСП, отговарящи за случая, дължат предприемането на адекватни мерки за насочването на касационния жалбоподател към социална услуга, тъй като е установено препятстване на отношенията на роденото от брака дете с майката. Касационният жалбоподател е бил насочен към социалната услуга с оглед нуждите да се изпълнят законови задължения за поддържане на отношенията родители дете. Безспорно е, че касационният жалбоподател не е съдействал при изпълнение на родителските си задължения да мотивира непълнолетната, по време на административното и първоинстанционното съдебно производство, дъщеря, родена от брака с ответницата да поддържа връзки с майката, а не да противопоставя дъщерята спрямо родителските отношения с майката. Необходимостта от насочване към социална услуга е резултат от извършена проверка и изготвен въз основа на нея социален доклад, приключила с издаване на оспорваната заповед. От установените фактически отношения се стига до правните основания за издаване на заповедта. Правилни са изводите на низовия съд, че необходимостта от насочване на жалбоподателя към социална услуга е било наложително, тъй като в административното производство е установено, че връзката майка дъщеря е била изцяло нарушена; не се изпълнявало съдебно решение, определящо майката да упражнява родителски права и същественото в случая, че жалбоподателят не съдействал да се възстанови връзката майка дъщеря. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане . Административният съд е стигнал до законосъобразно заключение, предвид събраните доказателства писмени, както и свидетелски показания, че е нарушена емоционалната връзка майка дъщеря, което е поставило детето в риск за неговото социално и емоционално развитие. От анализа на събраните и обсъдени доказателства, е направен правилен извод, че от страна на жалбоподателя не се получава съдействие да възстанови и развие контактите майка дъщеря. Безспорно е също, че от страна на бащата няма реално желание за ползване на социални услуги. Нещо повече, налице е категоричен отказ да ползва такива услуги, като същият не оказва съдействие на майката въпреки многократно проведени с него разговори и консултации за осъществяване на определения режим на лични контакти между детето и неговата майка, поради което е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на Дирекция Социално подпомагане може, след извършване на собствена преценка, да издаде заповед за ползване на социални услуги. Налице е необходимост от консултиране на бащата, с цел съхраняване интересите на детето и реализиране на потребностите му от общуване с всеки един от родителите. Многобройните жалби и сигнали до различни институции от страна на бащата, преустановяване на срещите на детето с неговата майка и отказа на К. И. да комуникира и да бъде подпомаган при отглеждането на детето от страна на социалните работници не сочат на стремеж към емоционално съхранение на детето и загриженост за неговото психическо и нравствено развитие. Въпреки развиващите се с бързи темпове в детето симптоми, характерни за [заличен текст] , бащата не полага усилия да спазва законови и етични норми и да съдейства за развитие на родителски отношения между дъщерята и двамата родители, както и да не осуетява изпълнението на съдебно решение. В този смисъл е и постановеното съдебно решение, предмет на касационно обжалване в настоящото производство. С оглед изложеното не е налице соченото в касационната жалба отменително основание на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу нея административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Безспорно е, че в хода на настоящото съдебно производство, дъщерята на страните е навършила пълнолетие, но валидността на административния акт се цени съобразно обстоятелствата към времето на издаването му. Както се посочи, налице са били правните основания за това, а проведения от административния съд съдебен контрол е при спазването на материалноправните и процесуални правила. По отношение претенцията за разноски от страна на пълномощника на ответницата С. Ц., на основание чл. 143 от АПК, следва да бъде уважена и в тежест на К. Д. И. се възлага заплащането им в претендирания размер от 1200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,