Решение № 13324 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2009 г.

Решение № 13324 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Distrex Iberika" S. A. против решение от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 3447/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Патентно ведомство на Република България чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна "Алекс 1" ЕООД не е изразило становище по касационната жалба. Заинтересуваната страна "Медика" АД в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на "Distrex Iberika" S. A. против решение № 98/5.04.2006 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отменено действието на международна регистрация № 489 789 SANIPLAST с притежател жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Решението на председателя на ПВ е постановено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Атакуваната международна регистрация е словна марка за стоки от клас 05, с териториално разширение за България от 30.09.1985 г. и срок на действие до 21.12.2014 г. Безспорно установено е, че релевантния период за използване на марката е 30.05.2000 г. - 30.05.2005 г. От събраните по административната преписка и в съдебното производство доказателства се установило, че марката не е използвана за непрекъснат период от пет години, като не е била налице основателна причина за неизползването й. Съдът е направил извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗМГО и целта на закона, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че събраните по делото писмени доказателства не доказват реално използване на марката по смисъла на чл. 19, ал. 2 и 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗМГО. Представените по делото про-форма фактури и търговски споразумения не доказват използване на марката, а само бъдещо намерение за това. Обосновано и в съответствие с установената фактическа обстановка е направен извода, че сключения и вписан лицензионен договор е неотносим към релевантния за използване на марката период, поради което е и правно ирелевантен. Фактът, че с фактура от Прокредит банк на 31.05.2005 г., за "Алекс 1" ЕООД е възникнало задължение към "Distrex Iberika" S. A. за сумата от 1600 евро за закупуване на стока от последното не установява използване на марката през процесния период. В този смисъл е неотносима и митническата декларация от 26.01.2006 г. за внос на стоки, тъй като същият е реализиран след изтичане на законоустановения 5-годишен период. Доводите на касатора, че по делото следва да се приеме за установено, че сериозната подготовка, предприета за използване на марката, което е започнало веднага след получаване на разрешение от Изпълнителна агенция по лекарствата за пускане на стоките на пазара представлява използване на марката, са неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства е, че заявлението за издаване на разрешение от Изпълнителна агенция по лекарствата е от 6.10.2005 г., т. е. след датата на подаване на искането на отмяна на действието на регистрацията. Самото разрешение за употреба е издадено на 13.01.2006 г. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМГО регистрацията на марка може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е била регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години (чл. 19, ал. 1 от ЗМГО). По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя й се счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО). Марката е словна и не е използвана за стоките, за които е регистрирана. От събраните по делото доказателства не е установено марката да е използвана по начините, предвидени в закона за процесния периода. Ето защо като е приел, че марката SANIPLAST не е използвана реално от притежателя или от трето лице с негово съгласие повече от пет години, поради което условията за отмяна на нейното действие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО са изпълнени, СГС е постановил решение, което е обосновано и съответно на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,