Решение № 6696 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1930/2021 г.

Решение № 6696 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1930/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Интериори" ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Т., срещу Решение № 6695 от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 6801/2019 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № 190075 от 12.03.2019 г. на орган по приходите в Столична община, потвърден с Решение № СФД19-РД-28-149 от 16.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община и е осъден жалбоподателят за разноски. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място сочи, че таксата битови отпадъци /ТБ0 не е данък, поради което е нейната дължимост се предопределя от реалното предоставяне на услугите от администрацията, доказателствената тежест за установяването на който факт е изцяло на ответника, а в случая необосновано спрямо доказателствата по делото съдът е приел за установено това положение. На второ място се поддържа, че недвижимият имот не е бил ползван от дружеството в процесния период, поради което и на това основание не дължи ТБО. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, поддържани в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител и се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗД, с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, оспорва касационната жалба по подробни аргументи изложени в депозирания отговор, който се поддържа от процесуалния му представител в проведеното открито съдебно заседание. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт, а разгледа на по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на АУЗД № 190075 от 12.03.2019 г. на орган по приходите в Столична община, потвърден изцяло в хода на административното му обжалване с Решение № СФД19-РД-28-149 от 16.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. Със същия АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на дружеството са установени задължения за ТБО за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2017 г. в размер на 9 605, 98 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 982, 91 лева за недвижим имот /земя и сгради/, собственост на "Интериори" ЕООД, гр. София, придобит от дружеството на 29.01.2016 г. Установено е, че дружеството е придобило процесния имот, ведно с построените в него сгради съгласно нот. акт № 10, том I, рег. № 475, дело № 9 от 29.01.2016 г., вписан на същата дата, и го е декларирало с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № [ЕГН] от 17.03.2016 г., за в която връзка е открита и данъчна партида № 7218 F52901. На първо място съдът е прел оспорването за допустимо, а АУЗД за издаден от компетентен орган и при спазени административно производствени правила. За да обоснове извода си за неоснователност на оспорването съдът е анализирал представените писмени доказателства по административната преписка и тези събрани в хода на съдебното производство, анализирал е и приложимите в случая правни норми. Формирал е изводи въз основа на така сторения съвкупен анализ, че е на лице качеството на задължено лице за заплащане на ТБО по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за дружеството, както и че неприложимо е спрямо фактите по делото правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, като казусът следва да намери разрешения спрямо нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ; прието е че са представени Заповедите на Кмета на СО за всяка една от процесните години по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, като имотът е включен в границите определени със същите, в които е предвидено да се предоставя всеки един от трите компонента на услугата; установил е, че през всеки един от разглежданите периоди СО фактически е представяла всеки един от компонентите по чл. 62 от ЗМДТ на услугата; установено е, че дружеството не е подало в предвидените за това срокове Декларация по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ, което е задължително условие за освобождаване от заплащане на ТБО. Съдът е приел също така, че са налице доказателства – констативни протоколи, договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Събиране и транспортиране на битови отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване" по обособена позиция № 2 Втора зона – Район "Искър", "Панчарево", "Кремиковци, от които безспорно се установява фактическото предоставяне на всеки един от компонентите на услугата. Така постановеното решение се преценя от настоящият касационен състав за валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при липсата на допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност, съобразно и изложените в касационната жалба съображения и служебната проверка в обхвата на чл. 218 от АПК. Безспорно ТБО не е данък и се дължи само ако услугата е реално предоставена. Вярно е също така и че съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, но при съобразяване и правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, ако се касае до новопостроени сгради или части от такива, респ. правилото на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ извън посочената хипотеза. Правилно съобразно доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че не се касае до "новопостроени сгради или части от такива", за да се приложи новелата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ /разбира се в приложимата й редакция в сила до изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, поради което и приложим е именно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ в същата приложима редакция. В този смисъл е и изричното правило регламентирано и в чл. 21, ал. 1 от приетата на основание законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПС0/, съгласно която "За новопридобити имоти такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. ". Или изцяло неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба за противното. Неоснователно е и всъщност основното поддържано възражение относно неправилната преценка на състава на АССГ за реалното предоставяне на услугите от СО по отношение собствения имот на дружеството. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съобразно доказателствената тежест ответникът е установил обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотът на задълженото лице се намират на територията на Столична община, тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ /тези обстоятелства не са спорни между страните/ и че реално са предоставяни определените видове услуги. Обсъдено е от състава на АССГ и безспорно е установеното, че за имота не е подадена декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, съгласно и чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ , а следва да се посочи че не е подавана било то декларация по чл. 23 или такава по чл. 24 от НОАМТЦУСО /а доказателствената тежест противно на посоченото в касационната жалба е изцяло за оспорващия/, поради което и таксата е била изчислена на база отчетната стойност на имота /която стойност сама по себе си не е спорна/. Не отговаря на данните по делото твърдението, че липсват доказателства, от които да се установи, че реално са предоставяни услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота на оспорващия, респ. тази по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Налични са в тази връзка многобройни писмени доказателства /посочени по-горе/ и обсъдени от състава на АССГ, които обосновават така сторения извод. Така ангажирани са годни доказателствени средства - Актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, респ. съставяните за Ежедневни констативни протоколи за установяване количествата на изпълнените и неизпълнени видове дейности, относно Район "Панчарево", както и обобщените констативни протоколи, съответно всички фактури за извършени месечни плащания и прочие доказателства, като липсата на такива за всеки един от дните от процесните периоди логично се обяснява с техния изключително голям обем. Неоснователно се поддържа и становището, че в тях липсват данни за мястото на извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване конкретно по отношение на район Панчарево, където се намира имотът на жалбоподателя. При прегледа на доказателствата по административната преписка се установи, че такива данни се съдържат в в представените Ежедневен констативен протокол за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности. Следва да се посочи и че съобразно нормативната уредба и трайната съдебна практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи и от новелата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът е установил чрез представените писмени доказателства. За пълнота следва да се отбележи и че местонахождението на процесния имоти на територията на Столична община съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци.