Решение № 100 от 6.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2011 г.

Решение № 100 от 6.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на А. П. Р. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 542 от 10.05.2007 г. по гр. д. № 462/06 г. на Върховния касационен съд, V г. о., с което е оставено в сила решение от 19.01.06 г. по гр. д. № 479/05 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Молителят поддържа, че решенията са основани на неистински документи (нотариални завещания и пълномощни), поради което иска същите да бъдат отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата по молбата С. Й. К. взема становище за нейната недопустимост, респ. за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С решение № 542 от 10.05.2007 г. по гр. д. № 462/06 г. на Върховния касационен съд, V г. о. е оставено в сила решение № 45 от 19.01.06 г. по гр. д. № 479/05 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 7.04.05 г. по гр. д. № 1718/04 г. на Пазарджишкия районен съд. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. П. Р. против С. Й. К. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/2 ид. част от УПИ ХI-209 в кв. 18 по плана на [населено място], П. област, ведно с построения в него паянтов сайвант. Прието е, че ищецът не притежава права върху посочения по силата на оставено в негова полза саморъчно завещание от 9.09.1999 г. на Р. И. Д., починала на 29.09.1999 г. тъй като с последващо нотариално завещание от 27.09.1999 г. същата е завещала целия имот на ответницата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание молителят се позовава на постановление изх. № 483 от 09.03.2011 г. на Районна прокуратура- Я., с което образуваната по негова жалба преписка вх. № 483/11 г. е изпратена по компетентност на Районна прокуратура - П., тъй като изложените в нея данни се отнасят до евентуално извършено престъпление - изготвяне на неистинско нотариално завещание от нотариус Х. П. в района на [населено място]. Това доказателство обаче по никакъв начин не установява, че нотариалното завещание, нито някакъв друг документ, респ. показания на свидетел или заключение на вещо лице, върху който е основано решението, са неистински, още повече, че това е следвало да се извърши по посочения по-горе ред - с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито молителят нито е представил, нито твърди да са налице. В допълнение следва да се посочи, че представените от него пълномощни са за прехвърляне на други и имоти и нямат отношение към предмета на делото, а направените от него общи оплаквания за неправилност на постановеното решение не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство. С оглед изложеното молбата за отмяна следва де се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.