Решение № 297 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2009 г.

Решение № 297 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от кмета на Община-Добрич, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Петрова, против Решение № 71/27.05.2009 г. постановено по адм. дело № 618/2008 г. на Административен съд - Добрич. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Красимир Николаев Милушев, чрез пълномощника си - адв. Митков, в писмено становище, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - Областния управител на област - Добрич, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Добрич е отменил Заповед № 1481/05.11.2008 г. на кмета на община Добрич, с която по отношение на Красимир Николаев Милушев е наредено премахването на 4 броя метални модулни павилиони и монолитни пристройки към тях, намиращи се в североизточната част на УПИ II - "За обществено обслужване и озеленяване", в кв. 15 по плана на ЦГЧ на гр. Добрич, монтирани на основание Разрешение за строеж № 195/20.05.1996 г., при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.). За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта няма мотиви и противоречи на материалния закон - § 17, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като временните обекти са с траен устройствен статут, придобит на основание писмо от 09.05.2008 г. на Гл. архитект на община - Добрич и Решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС - Добрич. Този им статут и липсата на инвестиционна инициатива за имота, са пречка за премахването им, по реда на § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл. 196 от ЗУТ. Поради това е отменил заповедта, като незаконосъобразна. Така постановеното решение е неправилно. Необосновано и в противоречие с разпоредбата на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ е приетото от съда, че за монтираните, при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) 4 бр. метални павилиони с пристройки към тях, е налице траен устройствен статут, придобит на основание Решение № 38-3/31.01.2006 г. на Общински съвет - Добрич, който е пречка за премахването им. От данните по делото е установено, че процесните павилиони са изградени от КТ "Мир" - Добрич, с Разрешение за строеж № 195/20.05.1996 г., на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), върху терен - държавна собственост, като с договор за наем кооперацията ги е предоставила за ползване на ответника Красимир Милушев. Същите не са придобили траен градоустройствен статут при действието на ЗТСУ, по реда на § 50а, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗТСУ (отм.). При това положение този статут би могъл да се придобие по реда на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, в 6-месечен срок от влизане на този закон в сила. Това става с нарочна процедура, имаща за предмет изменението на действащия подробен устройствен план с цел такива временни строежи, да получат траен устройствен статут. Съгласно разпоредбата на § 17, ал. 2 от ЗУТ изменението на ПУП за тази цел, става по решение на Областния управител (за имоти държавна собственост, какъвто е процесния), взето в 6 месечен срок от влизането на този закон в сила. В случая решаващият съд незаконосъобразно е приел, че по отношение на процесните временни обекти е налице завършена процедура по предоставяне на такъв статут, основавайки се на Писмо изх. № 94К-00-180/09.05.2008 г. на гл. архитект на община Добрич и на Решение № 38-3/31.01.2006 г. на ОбС - Добрич. Тези документи не са част от такава процедура, в който смисъл е и заключението на вещото лице, което неправилно не е взето предвид от съда. Решението на Общински съвет - Добрич от 31.01.2006 г. е с друг предмет и не разглежда статута на процесните временни обекти, за разлика от Решение № 33-5/21.09.2001 г. на същия съвет по отношение на други временни обекти. От друга страна това решение е взето след изтичането на преклузивният 6-месечен срок от влизане в сила на § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ и не е по решение на Областния управител на област Добрич. От изложеното следва, че в случая липсва процедура по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, с която на процесните временни обекти да е придаден траен устройствен статут. Като е приел обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон и решението му се явява неправилно. От друга страна не е налице и хипотезата на § 17, ал. 1 ПР на ЗУТ. Последната предвижда възможност за запазване на временните строежи, от вида на процесните, до възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на ПУП. За това обаче е необходимо решение за запазването им, взето от Областния управител, за имоти държавна собственост. От данните по делото не се установява наличието на такова решение от Областния управител на област Добрич, поради което и по аргумент на противното от § 17 от ПР на ЗУТ, временните постройки върху държавна земя, разрешени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) подлежат на премахване с влизане в сила на закона. Това е така, тъй като в случая е установено, че не са налице предпоставките за запазването им до реализиране на предвиденото строителство по § 17, ал. 1, както и, че нямат предоставен траен устройствен статут, по § 17, ал. 2. Компетентният орган и в двете хипотези да постанови премахването им е кмета на община Добрич. Поради това, при липсата на решение на Областния управител на област - Добрич за запазване на процесните временни строежи, кмета на община Добрич е имал основание да издаде заповед за премахването им, дори и без наличието на инвестиционна инициатива. Изложените съображения обуславят основателност на касационната жалба, поради неправилност на обжалваното решение. Същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу заповедта на кмета на община Добрич, се отхвърли, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение