Решение № 5527 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2008 г.

Решение № 5527 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2008 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс е образувано по касационна жалба на Тамара Анатолиева Генова против решение от 12.02.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 02230/2006 г. по описа на съда, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу заповед № ЛС-09-175/14.02.2006 г., издадена от държавен експерт в дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието. В касационната жалба и в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, Генова и процесуалният й представител адв. Чакъров, пледират за отмяна на оспорваното съдебно решение, тъй като е неправилно. Обосновават своите твърдения с аргументи за необоснованост на правните изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон с оглед доказателствата по делото. Ответната страна - Държавен експерт в дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Димов, счита така подадената касационна жалба за неоснователна респ. пледира за оставянето в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Софийски градски съд, е отхвърлил жалбата на Тамара Анатолиева Генова против заповед № ЛС-09-175/14.02.2006 г., издадена от Антоанета Бучова, в качеството й на държавен експерт, в дирекция "Българско гражданство" при Министерство на правосъдието, с която е отказано на жалбоподателката образуване на производство за придобиване на българско гражданство. Отказа е мотивиран с твърдение за нередовност на молбата поради неизпълнение на изискванията на чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 2, чл. 4, т. 1, 3, 5 6 и 8 от Наредба № 1/19.02.1999 г. за прилагане на глава Пета от Закона за българското гражданство (Наредбата). Съдът е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган с делегирани правомощия по силата на заповед № ЛС-04-493/11.07.2005 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 14 от Наредбата, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Приел е за установено, че молбата до министъра на правосъдието за придобиване на българско гражданство с вх. № 1500/26.01.2006 г. е подадена от адв. Тодор Чакъров, спрямо когото не е налице действително изрично учредена представителна власт от Генова да извърши подаването. Този си извод, съдът е обосновал с факта, че по делото не е представено изрично нотариално заверено пълномощно в горния смисъл, каквото е изискването на чл. 29, ал. 1 от ЗБГ и чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Приел е също така, че жалбоподателката не се е справила с доказателствената тежест да докаже, че е подала редовна молба към датата на депозирането й пред административния орган, придружена с всички реквизити, посочени в чл. 4 от Наредбата като по този начин обори твърденията, съдържащи се в оспорваната заповед за липса на документите по чл. 4, т. 3, 5 и 6 и за нередовност на тези по т. 1 и 8. Решението е правилно и следа да бъде оставено в сила, като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на първоинстанционният съд относно законосъобразността на обжалвания административен акт. В тази връзка, аргументите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение не могат да бъдат споделени. На първо място, твърдението, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите относно "представителната власт" на издателя на акта е несъстоятелно. Компетентността при издаването на акта е подробно обсъдена от съда, като изводът, че държавния експерт, издал процесната заповед е действал съобразно делегираните му от министъра на правосъдието правомощия, съгласно представената и приета по делото като доказателство заповед № ЛС-04-493/11.07.2005 г. е правилен. На второ място, не може да бъде прието и твърдението, че отстраняването на нередовността на молбата за придобиване на българско гражданство, е следвало да бъде взето под внимание от съда, извършвайки проверката за законосъобразност на оспорваната заповед. Преценката за съответствие с материалния закон на оспорвания пред съда акт, както по реда на чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), така и по реда на чл. 142, ал. 1 от АПК, се извършва спрямо фактите, установени към момента на издаването му. В тази връзка, отстраняването на пороците на молбата от 26.01.2006 г. е следвало да бъдат извършени преди приключване на административното производство, започнало с нейното подаване и приключило с оспорваната заповед № ЛС-09-175/14.02.2006 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение