Решение № 5635 от 30.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на главния инспектор на Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство /ГД ИОКН/ на Министерство на културата, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Ц. Шишков, против решение 1861 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 2008/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС - Пловдив/, с което е отменено Разпореждане от 11.07.2022 г., с което е приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а ЗКН за констатирано нарушение по чл. 28, ал. 6 от ЗКН, извършено от кмета на Община Пловдив. Сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, а алтернативно отмяната му и потвърждаване на разпореждането. Претендира разноски. Ответникът Кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. Кинаева в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на кмета на Община Пловдив против Разпореждане с вх. 94-00-2655 от 11.07.2022 г., издадено от П. Ганчовска - главен инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство /ГД ИОКН/ при Министерство на културата, с което е приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а ЗКН за констатирано нарушение по чл. 28, ал. 6 ЗКН, извършено от кмета на Община Пловдив. Съдът е приел, че на 08.07.2022 г. при извършена проверка от инспектори в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерството на културата било установено, че процедурата по съгласуване на условията за провеждане на конкурси в Регионален исторически музей - Пловдив, Регионален археологически музей - Пловдив, Регионален етнографски музей - Пловдив, Регионален природонаучен музей - Пловдив и Художествена галерия - Пловдив е приключила със съгласуване на необходимите документи от министъра на културата с писмо изх. 08-00-762/08.04.2022 г. Към датата на извършване на проверката били обявени конкурси за директори на Регионален етнографски музей - Пловдив и Регионален природонаучен музей - Пловдив и на 11.07.2022 г. предстояло провеждането на интервюта с допуснатите кандидати. Конкурсите за директор на Регионален исторически музей - Пловдив, Регионален археологически музей - Пловдив и Художествена галерия - Пловдив не били обявени. Било установено, че в продължение на три месеца след приключването на съгласувателната процедура с министъра на културата по чл. 14, ал. 1, т. 13, буква б от ЗКН, Община Пловдив не била предприела необходимите действия за обявяване и провеждане на конкурсите за директор на Регионален исторически музей - Пловдив, Регионален археологически музей - Пловдив и Художествена галерия - Пловдив. Тези бездействия били квалифицирани като неизпълнение на чл. 28, ал. 6 от ЗКН - правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго. Конкурсът за директор на държавен музей към Министерството на културата се провежда по реда, предвиден в Наредбата по чл. 5, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, а за общинските и регионалните музеи - от комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват трима представители на съответната община, трима директори на национални и/или регионални музеи и един представител на Министерството на културата. С обжалваното решение административният съд е отменил разпореждането за налагане на принудителна административна мярка, като е приел, че процесното разпореждане е издадено при нарушение на материалния закон като при констатирано нарушение на закона при упражняване на дейността си по чл. 15, ал. 3 от ЗКН, законът не предвижда налагане на ПАМ. Контролните органи единствено могат да отправят предупреждение към кмета на общината или да предприемат други действия по закон за предотвратяване на нарушението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При формирането на своите правни изводи съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/, която предвижда прилагането на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон само в случаите на упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН. Такава възможност не е предвидена при осъществяване на контролната дейност на инспектората по чл. 15, ал. 3 от ЗКН, която е приложима в конкретния случай и съгласно която Инспекторатът контролира и изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото законодателство. Правилно съдът е приел, че констатираното нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗКН не попада в обхвата на контрола на дейностите по чл. 15, ал. 2, т. 1-7 от ЗКН и е в изпълнение на контролната дейност на Инспектората по чл. 15, ал. 3 от ЗКН. Настоящата съдебна инстанция счита за обосновани изводите на съда, че оспореното Разпореждане с изх. 94-00-2655 от 11.07.2022 г., издадено от главен инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерство на културата, е издадено при нарушение на материалния закон, поради което законосъобразно е постановил неговата отмяна. Цитираните в касационната жалба решения не могат да се приемат като утвърдена практика, тъй като липсват данни да са влезли в законна сила. Неотносими са посочените в жалбата разпоредби на чл. 80, ал. 3 НК и чл. 11 ЗАНН, които намират приложение в административнонаказателното производство. По изложените съображения решението на Административен съд - Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва да му се присъди такова в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,