Решение № 1415 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2020 г.

Решение № 1415 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 708/19.06.2020 г. постановено по адм. д. № 252 по описа на Административен съд – Бургас за 2020 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-560-0339360/01.11.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От събраните доказателства безспорно се установява, че по време на проверката в търговския обект не се използва ФУВАС от одобрен тип. В така съставения протокол е изписано, че при проверката са събрани следните доказателства: КЛЕН за 30.10.2019 г. от функциониращото в обекта ЕСФП, от която се вижда индивидуалния номер на ФУ, респ. индивидуалния номер на фискалната памет, които изцяло кореспондират с изписаните, както в ПИП, така и в заповедта. От справка в информационната система на НАП се установява, че ЕСФП в проверявания обект, отговарящо на изискванията от одобрен тип е регистрирано в НАП едва на 12.12.2019 г., т. е. след проверката от оправомощените органи. На последно място се навежда твърдение, че определената продължителност на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби на дружеството. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – "Глобал Металс" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. "Гарова" № 15, представлявано от управителя Я. Георгиев, чрез процесуалният си представител адв. Стоянова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. По изложените от страна на съда мотиви следва да бъдат споделени като правилни и изводите му по отношение неустановеност на обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт, относно липсата на мотиви касателно срока на наложената ПАМ и противоречието й с разпоредбата на чл. 6 от АПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при извършена проверка на съдебния акт по реда на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е била заповед за налагане на ПАМ №ФК-560-0339360/1.11.2019 г. издадена от и. д. Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС вр. чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 и 4 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект"- бензиностанция, находяща се в гр. Бургас, Северна промишлена зона, стопанисвана от "Глобал Металс" ЕООД, за срок от 30 дни. Описаното в протокола за извършена проверка нарушение е свързано с това, че в търговския обект, не се използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията от одобрен тип считано от 1.04.2019 г. Заповедта е оспорена по административен ред, като с решение № ГДФК-136/22.11.2019 г., издадено от директора на дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Според съда в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в заповедта не са изложени фактическите основания за издаването им, т. е. конкретните факти, въз основа на които е направен извод за необходимостта от прилагане на ПАМ по отношение на търговеца. Тяхното описание се изчерпвало с констатацията, че търговецът използва в обекта ЕСФП тип "Ойл сис-1. 1-Д-KL", с ИН: OS002973 и ФП № 58002973, която не отговаря на изискванията за одобрен тип от 1.04.2019 г., съгласно Наредба № Н-18/2006 г., като изискванията, чието неизпълнение съставлява основание за налагане на мярката, не са били конкретизирани от административния орган. АС- Бургас е стигнал до извод, че в обстоятелствената част на заповедта се съдържа констатация, че в обекта се използва ЕСФП тип "Ойл сис-1. 1-Д-KL", с ИН: OS002973 и ФП № 58002973, като тази констатация не е основана на наличните в преписката писмени доказателства. В протокола за извършена проверка е отбелязано, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация друго устройство - ЕСФП тип "Ойс сис-1. 0-Д-KL" WAYNE HELIX MID 107026, с нивомерна система тип FAFNIR-VISY-X, каквито данни се съдържат и в приложеното по делото свидетелство за регистрация. Решаващият състав на АС-Бургас, след проверка на издадения административен акт е приел, че налагането на ПАМ в този случай не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Не са налице и данни за извършени от търговеца предходни нарушения на изискванията за отчитане на продажбите, поради което налагането на ПАМ за максималния предвиден от закона срок от 30 дни не може да се определи като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, при следните коригиращи мотиви. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. При проверката извършена от контролните органи в обекта е установено, че действащото ФУ не е от одобрен тип. Нарушението е формално. Фактът, че апаратът не отговаря на техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. и не е заменено до 1.04.2019 г. е достатъчно, за да се приеме извършване на нарушение, за което според чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС се налага принудителна административна мярка. Не е необходимо при констатиране на нарушението да бъде посочено какви са конкретните технически и функционални изисквания, на които не отговаря ФУ. Наличието в обекта на ФУ, което не отговаря на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. обаче не освобождава административният орган да издаде административен акт, който отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Въпреки наличието на формално нарушение АС-Бургас правилно е приел, че издадената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна. Споделят се мотивите на решаващият състав, че определеният срок на ПАМ в размер на максимално установения от 30 дни, е несъразмерен по смисъла на чл. 6 АПК. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. След като от установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ за срок от 30 дни не би могло да се определи като съразмерно. В конкретния случай макар да разполага с възможност да извърши преценка и формално да е изложил мотиви, административният орган не е обосновал продължителността на срока за налагане на мярката. Не са съобразени със спецификата на конкретния случай, а обосноваването на продължителността на срока е относимо към всяко едно нарушение по чл. 186 от ЗДДС, без значение от кого е извършено. Според съвпадащите изявления на страните, обектът функционира като ведомствена бензиностанция, използвана за зареждане с гориво на автомобилите, собственост на дружеството и няма данни за извършени в него продажби. Тогава посоченото от органа укриване на приходи от извършените в обекта продажби е в противоречие с фактическите констатации на проверяващите. Мотивите относно срока са и вътрешно противоречиви, тъй като от една страна въз основа на декларираните финансови резултати от дейността на дружеството е прието, че се касае за висока степен на обществена опасност. А от друга, при преценка относно това 30 дневният срок може ли да засегне търговеца повече от необходимото, същите тези обороти са приети за минимални такива и е формиран извод, че дружеството няма да понесе "трудно поправима вреда". Като е достигнал до извод, че жалбата на "Глобал Металс" ЕООД срещу заповед № ФК-560-0339360/1.11.2019 г., издадена от и. д. Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е основателна и е отменил административния акт, АС-Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което произнасяне в този смисъл не се дължи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение