Решение № 1265 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2008 г.

Решение № 1265 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Алаа Рашед Каид, гражданин на Ирак, срещу Решение № 387/21.07.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и същото е в противоречие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО). Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че бежанската история на Алаа Рашед Каид е недостоверна, поради което за него не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му по произход. Изводът за недостоверност на бежанската история е мотивиран с наличието на съществени противоречия относно вида на преследване и претърпените посегателства, субектите осъществили насилието на него, както и последващите действия на жалбоподателя и неговото семейство. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по лична молба от Алаа Рашед Каид да му бъде предоставена закрила - "убежище" от 10.09.2007 г (вх. № Б-9201 при СДВНЧ - Дирекция "Миграция"), в което е посочил като причина за търсенето на закрила получени заплахи за смърт и принудително изселване от страна на въоръжени групи и партийни милиции. Първоначалната молба е препотвърдена пред компетентния орган с последваща молба вх. № 2525/31.10.2007 г. при РПЦБ при ДАБ, в която е посочено като основание за закрилата "бях заплашен със смърт от армията на Махди". С депозирането на молбите пред компетентния орган, на лицето търсещо закрила, чрез даване на писмени указания, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал господин Каид на разбирам за него език (арабски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задължения им, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 1.11.2007 г., на 5.02.2008 г. и на 1.07.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителите. Видно от представените по делото и неоспорени протоколи от проведените интервюта, конкретната причина за напускането на страната си, жалбоподателя е посочил: устна заплаха за убийството му и това на баща му, отправена от непознати лица в джамията по време на петъчна молитва, без да се сочи повода за заплахата - първо интервю; ислямистка шиитска група принудително е извела от джамията жалбоподателя и баща му, извела ги е извън града, където са ги изтезавали чрез стрелба около тях и им е отправено предупреждение, че ако отново влязат в джамията, ще бъдат разстреляни. Впоследствие друга такава група, дошла в къщата му да го търси, но той успял да избяга, тъй като вратата била отворена от брат му - второ интервю; един ден шиити са спрели него и баща му пред джамията и им казали, че нямат право да идват в джамията, като вечерта на същия ден са дошли до къщата му да го търсят, но тъй като отворил баща му, той имал възможност да избяга. След изясняване на бежанската история, направено както с оглед изявленията на молителя, така и въз основа на представените по делото становища на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Ирак и на дирекция "Международно право" на Министерство на външните работи, интервюиращият орган е изготвил окончателно становище до Председателя на ДАБ рег. № УП-3011/2.07.2008 г., в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Алаа Рашед Каид. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, той се чувства заплашен за живота и сигурността си от страна на мюсюлманите шиити конкретно в град Насрия, намиращ се в Южен Ирак, поради верска нетърпимост към мюсюлманините сунити, към които той принадлежи. От представените по делото становище на дирекция "Международно право" на Министерство на външните работи, както и от представеното становище на ВКБООН относно международното закрила на иракчани, търсещи убежище, лицата от Южен Ирак в общия случай се нуждаят от международна закрила. В случая обаче, що се касае до индивидуалната преценка за необходимост от закрила на Алаа Рашед Каид, то настоящата инстанция напълно кредитира изводите на административния орган, че бежанската история на жалбоподателя е недостоверна. Видно от неговите изявления, се констатира липсата на последователност и наличие на съществени противоречия в неговите разкази, които не са били отстранение от жалбоподателя въпреки, че е имал възможност за това. С поддържането на история, чийто обстоятелства граничат от устни заплахи от непознати лица до отвличане, изтезание и тормоз от организирани шиитски групи, милиции и армии, настоящата инстанция приема, че жалбоподателят е направил опит да подведе административния орган и да получи защита и закрила каквато не му се дължи. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен, тъй като спрямо него не е налице основателен страх от преследване по смисъл на чл. 8 от ЗУБ. Установената недостоверност на бежанската история обуславя и законосъобразността на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, мотивиран именно с тази недостоверност. Наистина по делото е безспорно установено, че в Южен Ирак е налице въоръжен конфликт, но също така се установява, че жалбоподателят не е засегнат от този конфликт, тъй като той не съобщава достоверни данни за извършени или заплаха да бъдат извършени тежки посегателства спрямо личността му. В тази връзка, доводът в жалбата, че заплахата не трябва да е спрямо личността и не е налице личен елемент, съобразно който да се преценява заплахата е крайно погрешен и вътрешно противоречив. Напротив, законът изрично предвижда, че реалната опасност от тежко посегателство е налице, когато освен че имаме установена тежка заплаха срещу живота или личността на гражданското лице, търсещо заплаха, то тази заплаха трябва и да е лична т. е. пряко и непосредствено да го засяга. Що се касае до аргументите, че пропускът на националния законодател да възпроизведе точно елементите на фактическия състав на хипотезата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въвеждайки "насилие" вместо "безогледно насилие", е условие за прякото приложение на споменатата директива, то същите не могат да бъдат споделени. Безспорно е разминаването между двата текста, но националното ни законодателство с приемането на текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не само постига дължимия минимален резултат, съдържащ се в текста на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, а напротив пропускайки прилагателното "безогледно", разширява обхвата на обстоятелства за предоставяне на субсидирана закрила, включвайки в себе си, но не само, случаите на безогледно насилие. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателите, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение