Решение № 10104 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6320/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби, подени от Виваком България ЕАД, притежаващо ЕИК 831642181, чрез пълномощник адв. Йорданова, и от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния представител юрк. Иванова, срещу Решение 2259 от 21.01.2025 г., поправено с Решение 6197/21.02.2025 г., постановени по адм. дело 7313/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба на Виваком България ЕАД, така както е уточнена на 12.03.2025 г., е оспорено Решение 2259 от 21.01.2025 г., поправено с Решение 6197/21.02.2025 г., постановени по адм. дело 7313/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с релевирани пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а именно неправилност на решението в частта, в която е приета жалбата за неоснователна, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че след като сумата в размер на 296 353, 83 лева ДДС е била възстановима за данъчните периоди октомври 2014 г. декември 2014 г. и след като дружеството е било лишено от възможността да възстанови процесната сума, лихвата следва да бъде изчислена от съответната дата, на която според правото на Съюза е следвало да бъде възстановена сумата до ефективното й възстановяване с АПВ. Излага подробни съображения. Настоява за отмяна на решението в частта, в която жалбата е приета за неоснователна, като моли за постановяване на ново решение, с което АПВ да бъде отменен в частта му относно невъзстановена лихва върху сума на ДДС в размер на 296 353,83 лева и преписката да бъде върната на органите по приходите за издаване на нов АПВ за възстановяване на сумата. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответната страна по тази касационната жалба директора на Дирекция ОДОП София я оспорва в проведеното съдебно заседание. С касационната жалба, подадена от Директора на Дирекция ОДОП София, е оспорено Решение 2259 от 21.01.2025 г., поправено с Решение 6197/21.02.2025 г., постановени по адм. дело 7313/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменен АПВ П-29002924002659-004-001/29.01.2024 г. Този касатор поддържа, че решението в обжалваната от него част, е неправилно отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съобразно чл. 129, ал. 6 от ДОПК процесната лихва се дължи от 09.05.2020 г. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а именно признато право на възстановяване на лихва в размер на 36 635,56 лева за периода от 19.02.2019 г. 09.05.2020 г. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Виваком България ЕАД я оспорва в писмен отговор и в съдебно заседание с подробни доводи по съществото на спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, но по същество се явяват неоснователни. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Всяка една от касационните жалби като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в съответната неблагоприятна за всеки един от касаторите част, е процесуално допустима. По същество се явяват неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на АПВ П-29002924002659-004-001/29.01.2024 г., издаден от органи по приходите, в частта му, потвърдена с Решение 520 от 19.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София, като жалбата се отнася до началния момент за изчисляване на лихвата върху главницата от 296 353,83 лева. Съставът на първостепенния съд е възприел, че разглежданият АПВ е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в рамките на предоставените им правомощия, в предвидената за това форма и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта съдът е установил следното от фактическа и правна страна: С АПВ, относно искането на Виваком България ЕАД за възстановяване на ДДС за несъбираеми вземания е посочено, че в хода на ревизия, приключила с РА Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г., от дружеството е подадено искане за прихващане или възстановяване /ИПВ/ от 08.04.2020 г. на сума в общ размер на 296 353,83 лв. във връзка с вземания на дружеството от клиенти, които са станали несъбираеми през ревизирания период м. 10.2014 г. - м. 12.2014 г. С АПВ на Виваком България ЕАД е възстановен ДДС в размер на 296 353,83 лв. Относно дължимата лихва с АПВ е констатирано, че върху невъзстановения в срок ДДС на дружеството се дължи лихва в размер на 119 789, 79 лева, изчислена от деня, следващ деня, в който изтичат 30 дни след датата на подаване на искането от 08.04.2020г., а именно от 09.05.2020г./ до 29.01.2024г., датата на АПВ/. АПВ П-29002924002659-004-001/29.01.2024г. е оспорен пред Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП в частта, с която не е възстановена част от внесена главница на ДДС за данъчните периоди от м.10.2014г до м.12.2014г. /въпреки Решение 12682/ 15.12.2023 г.на ВАС/ в размер на невъзстановената с АПВ сума от 33 555, 26 лева и съответстващата й платена законна лихва от 20 533, 54 лева, ведно със съответната законна лихва; както и в частта, в която на Виваком България ЕАД не е възстановена законна лихва върху призната за възстановяване с решението на ВАС сума на корекции на ДДС за вземания от клиенти, които са станали несъбираеми през периоди от м. 10.2014г. до м.12.2014г., а именно невъзстановена с АПВ законна лихва върху сума на ДДС в размер на 296 353, 83 лева /признат за възстановяване с АПВ/ от съответните месечни дати през периода, от който дружеството е могло да направи корекции на ДДС, до 08.05.2020 г. При оспорването по административен ред е посочено, че тази сума според жалбоподателя е 162 368, 71 лева. С Решение 520/19.04.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е отменен в оспорената част на постановения отказ за възстановяване на ДДС във връзка с указанията, дадени в Решение 12682/15.12.2023 г. на ВАС, с което частично е отменен Ревизионен акт Р-29002919008052-091-001/18.12.2020 г., за данъчни периоди от м. 10.2014г. до м. 12.2014г. относно неустойки от групи 1 и 3 , ведно със съответните лихви .Указано е в 7- дневен срок от получаване на решението да бъде възложена проверка по реда на чл.129, ал.2 ,т. 2 от ДОПК и издаден АПВ. С цитираното Решение 520/19.04.2024г. на Директора на ДОДОП е потвърден АПВ в останалата оспорена част на възстановена законна лихва на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК за периода от 09.05.2020г. до 29.01.2024 г. Виваком България ЕАД е оспорило пред АССГ АПВ П-29002924002659-004-001/ 29.01.2024 г. в частта с която е потвърден с Решение 520/19.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП . Оспорва се само периодът, респ. началният момент, от който е следвало да бъде изчислена лихвата върху възстановения с АПВ ДДС в размер на 296 353,83 лв., свързан с вземания на дружеството от клиенти, които са станали несъбираеми през м.10-м.12.2014 г. За изясняване на релевантните за делото факти е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Първостепенният съд е определил спорният по делото въпрос, като е приел, че акционерното дружество е могло и преди 01.01.2023 г. (влизане в сила на разпоредбите на Глава Тринадесета а ЗДДС) да претендира възстановяване на ДДС, позовавайки се на директния ефект на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата). Установил е, че с искането от 18.01.1019 г., както и с искането от 08.04.2020 г. от страна на Виваком България ЕАД е направено искане за възстановяване на ДДС заедно със съответните лихви именно, позовавайки се на директния ефект на Директивата. Тъй като дружеството е предявило правото си на намаляване на данъчната основа и начислен данък при несъбираеми вземания още с искането от 18.01.2019 г., съдът е приел, че неправилно лихвата е изчислена съобразно искането от 08.04.2020 г., а не съобразно искането от 18.01.2019 г., като в този смисъл жалбата е била основателна за лихвата, считана от 19.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане съгласно чл. 129, ал.6, изр. второ ДОПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град, така както същото е поправено по реда на чл. 175 от АПК, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Бланкетни доводи за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда се съдържат и в двете касационни жалби. Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт принципно отговаря на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК, респ. чл.235, ал.2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл.236, ал.2 и чл.12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания. По материална законосъобразност на съдебния акт касационната инстанция констатира следното. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно началният момент, от който следва да бъде начислена лихвата върху невъзстановения ДДС в размер на 296 353,83 лв., свързан с вземания на дружеството от клиенти, които са станали несъбираеми през м.10. - м.12.2014 г. С нормата на чл. 90, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО е прието, че данъчната основа може да се коригира съгласно условия, които се определят от държавите-членки в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката. Още с искането си от 18.01.2019 г. по чл. 129 от ДОПК, както и с Искането 08.04.2020 г., дружеството е претендирало възстановяване на ДДС със съответните лихви, позовавайки се на директния ефект на член 90, параграф 1. Противно на изложеното от този касатор Решение 340 от 02.03.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. София е отменено с влязло в сила Определение 12612 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело 3310/2020 г. по описана Административен съд София-град, и преписката е върната за ново произнасяне, поради което и не може да се приеме, че производството по подаденото на 18.01.2019 г. искане е приключило, като се следва произнасяне единствено и само по искането от 08.04.2020 г. на дружеството. Предвид горното при приложимост на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК, законната лихва върху главницата се дължи съобразно първоначалното искане, съответно считано от 19.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Или обжалваното съдебно решение в обсъжданата му тук част е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. По касационната жалба на Виваком Бълагария ЕАД. Решението в тази му част също е правилно постановено. Както се посочи Виваком България ЕАД е предявило правото си на намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираеми вземания с искането от 18.01.2019 г. Когато данъкът не е посочен като такъв за възстановяване от самото лице преди посочената дата, то органът по приходите не изпада в забава и не се следват лихви за невъзстановен в срок ДДС. Съгласно Решение от 29.02.2024 г. на СЕС по дело С-314/22 член 90, параграф 1 от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че евентуално право на намаляване на данъчната основа на данъка върху добавената стойност (ДДС) при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и че когато в правната уредба на държава членка не са предвидени редът и условията за прилагане на евентуално дължимите лихви, моментът, от който данъчнозадълженото лице предяви правото си на посоченото намаляване в рамките на декларацията за текущия към този момент данъчен период, представлява началният момент за изчисляването на тези лихви. При приложимост на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК, законната лихва върху главницата се дължи, съобразно първоначалното искане, съотв. считано от 19.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Съдебното решение в тази му част също е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. По въпроса с разноските: При този изход на спора разноски не се следват в полза и на двете страни в качеството им на касационни жалбоподатели. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение