Решение № 11455 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2020 г.

Решение № 11455 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД със седалище в гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт К. Николов, срещу решение № 7217/03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 10211/2018 г. от Административен съд – София-град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № Ж-625/30.08.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията), с което по жалба на Д. Вълков Комисията е дала задължителни указания на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да удовлетвори искането на жалбоподателката за промяна на предназначението на използваната електрическа енергия от небитова на битова на обект с адрес: [населено място], [улица]. С жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение Ж-625/30.08.2018 г. на КЕВР. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране в представен по делото отговор, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. Лефтерова, а също и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. Вълков от [населено място] не взима становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение № Ж-625/30.08.2018 г., с което КЕВР е дала задължителни указания на оспорващото дружество – т. 1. Да удовлетвори искането на Д. Вълков за промяна на предназначението на използваната електрическа енергия от небитова на битова на обект: "офис № 4", с клиентски № 1010150686 с ИТН 4072664, находящ се на адрес: [населено място], [адрес]; т. 2 В тридневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми Комисията за предприетите действия. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал легалните дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент", дадени с т. 2а и т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ, които е съпоставил със съответните дефиниции от чл. 1, т. 4 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, утвърдени с решение № 0 У-013 от 10.05.2008 г. Въз основа на този анализ е приел, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяване на които се купува/ползва енергията, а не на плоскостта на характера и вида на обекта, в който се консумира електрическата енергия, като жилищен или стопански. На база на събраните по делото доказателства, както и с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят не е доказал, че процесният обект се ползва за стопанска дейност, съдът е приел за установено, че обектът се ползва за битови нужди, поради което е потвърдил оспореното решение, с което са предписани поведенчески мерки, съответстващи на приложимото материално право. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в жалбата, касаещо компетентността на КЕВР да се произнесе по качеството на клиента, определяем като битов или небитов. Оспореното решение е постановено при осъществяване на контролните правомощия на регулаторния орган, изрично предвидени в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, съгласно който текст Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. По силата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ в случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая дадените на доставчика на ел. енергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с решението на КЕВР указания са в изпълнение на предоставените на Комисията правомощия по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ. Същите съответстват и на приложимите материалноправни разпоредби. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че от анализа на законовите легални дефиниции се установява, че разграничението между битов и небитов клиент се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, още повече че тази концепция за разграничаване на различните видове клиенти е залегнала и в одобрените от регулатора общи условия на електроснабдителното дружество. В т. 2а на § 1 от ДР на ЗЕ се определя, че по силата на закона "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а в т. 33 а на същия параграф като "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В същото време според чл. 1, ал. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД под понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" се разбира физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а под понятието "потребител на електрическа енергия за стопански нужди" – физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съгласно действащото законодателство. При тази регламентация обоснован е изводът на административния съд, че и в закона и в Общите условия на електроснабдителното предприятие разграничението за определяне на един клиент като битов или небитов е поставено в зависимост единствено от това за какви нужди, съответно битови или стопански, ще се ползва ел. енергията от съответния клиент. Следва да се посочи също, че разпоредбите на ЗУТ, които се отнасят до предназначението на един обект и условията за неговата промяна, са ирелевантни за правния спор и не налагат различен правен извод. С оглед на установеното по делото, че Д. Вълков ползва процесния имот за жилище, а доставяната ел. енергия – за битови нужди, то обосновано и правилно административният съд е приел, че цената на консумираната ел. енергия следва да бъде определена съобразно това фактическо положение. Правилни са направените в тази връзка изводи от административния съд, че неотносими към настоящото производство са обстоятелствата, че 6 месеца по–късно, от датата на подаване на заявлението–декларация от страна на Вълков, с която е заявил желание, ел. енергията да се използва за битови нужди, същият е сключил договор за наем от 01.07.2018 г. с И. Димов за отдаване под наем на процесния "офис 4". Безспорно по делото е, че към момента на подаване на заявлението с вх. № 7395695 от 04.01.2018 г. в електроснабдителното дружество ответника Вълков е бил не само собственик на недвижимия имот, но е имал и качеството клиент за цитирания обект, към който момент касаторът е следвало да удовлетвори искането на му за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект "офис 4", находящ се в [населено място], [улица]. Изложените от първоинстанционния съд в тази връзка мотиви са правилни и се споделят напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Релевантен за административното производство е фактът, кое лице е удостоверило качеството си на потребител по реда на Общите условия през процесния период. От разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ следва, че не е възможно физическо лице да използва обект за стопански нужди за задоволяване на нуждите на домакинството си или за собствени битови нужди. Разпоредбите не са относими към предназначението на обекта, а както правилно е възприел и първоинстанционния съд – към нуждата, за задоволяването на която се ползва, респективно купува енергията. Правилно е и приетото от решаващия съд, че касаторът не е доказал, че в обекта се осъществява стопанска дейност, което би било предпоставка за фактуриране на потребеното количество електрическа енергия по цени за небитови клиенти. При това, след като е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи и е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,