Решение № 11996 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2016 г.

Решение № 11996 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6859/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Н. Р. е подал касационна жалба срещу решение № 588 от 01.04.2016 г. по адм. дело № 735/2015 г. по описа на Административния съд - Б. в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в З.- Б., за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 94 000 лева, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение в размер на 47 000 лева за неимуществени вреди, причинени от неосигурено навременно медицинско обслужване, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат изцяло и се присъдят направените разноски. Решението се обжалва и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието в частта, с която е била осъдена да заплати на И. Н. Р. обезщетение в размер на 5 400 лева за неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на въведената с чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи обща забрана за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на наказание "доживотен затвор без замяна" за периода 20.04.2010 г. - 20.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2015 г., както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (неточно квалифицирано като необоснованост) и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част и в частта за присъдените разноски. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на И. Р. е неоснователна, а тази на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Б. е образувано по исковата молба на И. Н. Р. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са били предявени обективно съединени искове, както следва: иск за сумата от 94 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от месец август 2002 г. до датата на предявяване на иска - 20.04.2015 г., настъпили вследствие нарушаване на въведената с чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи обща забрана за нечовешко и унизително отношение по време на изтърпяване на наложеното му наказание "доживотен затвор" - лоши битови условия в затвора: пренаселени и тесни килии, липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; иск за сумата от 47 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие неосигуряване на навременно медицинско обслужване по време на изтърпяване на наказанието. Претендира се и законната лихва върху исковите суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът направил констатации, че в течение на исковия период ищецът бил настанен в помещения в затвора, както следва: спално помещение № 214 с обща жилищна площ 6,08 кв. м.; спално помещение № 4 с обща жилищна площ 20,86 кв м с още девет лица, със средно полагаща се площ за всеки от тях 2,09 кв. м.; спално помещение № 414 с обща жилищна площ от 14,76 кв м с още осем лишени от свобода, със средно полагаща се площ 1,64 кв. м.; спално помещение № 209 с обща жилищна площ 20,77 кв м, в което е пребивавали към момента на подаване на исковата молба, с още осем лишени от свобода, с полагаща се площ на всеки от тях 2,31 кв м. Килиите, в които е бил настанен И. Р., не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Тези неблагоприятни условия представлявали израз на унизително и недостойно отношение към лишените от свобода. Административният съд се позовал и на доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, изготвен при посещения на делегация на Комитета за предотвратяване на изтезанията от 26.03.2015 г., в който е прието, че материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. От правна страна съдът приел, че за исковия период - август 2002 г. - 20.04.2010 г. давностният срок е изтекъл, поради което отхвърлил исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от неблагоприятни битови условия в тази част като погасена по давност. За периода 20.04.2010 г. г. - 20.04.2015 г. същата искова претенция били счетена за основателна. Административният съд посочил, че администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е допуснала нарушение на забраната по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като не е спазила изискванията на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от същия закон за осигуряването на нормална жизнена среда в З.- Б.. С. приетото от съда, неблагоприятните битови условия накърнили човешкото достойнство на лишения от свобода. С оглед естеството и степента на претърпените вредни последици, продължителността на пребиваването на ищеца в такива условия, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за исковия период в размер на 5 400 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2015 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 94 000 лева, ведно със законната лихва, искът бил отхвърлен като неоснователен. Административният съд отхвърлил изцяло втората искова претенция за заплащане на обезщетение в размер на 47 000 лева за неимуществени вреди, причинени от неосигуряване на медицинско обслужване. Съдът се позовал на данните, че в Затвора - Б. има обособен медицински център, който се посещава от лишените от свобода по график, като при необходимост се осигурява медицинско обслужване от външен специалист. Видно от представената по делото медицинска справка, И. Р. не е съобщил за настоящи и хронични заболявания, подлежащи на диспансерен отчет, била му е оказвана медицинска помощ, включително и от външен специалист. Съразмерно с уважената част от исковите претенции съдът присъдил на И. Н. 0,38 лева разноски по делото. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", що се отнася до условията на живот, в които лишените от свобода изтърпяват наказание в З.- Б.. С. е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях е установил бездействие на отговорните длъжностни лица за осигуряване на нормална жизнена среда, вследствие на което ищецът е понесъл неимуществени вреди. Съдът обаче е допуснал нарушение на материалния закон при преценката на дължимия на ищеца размер на обезщетението. Присъдил е по- висок от справедливия размер на обезщетението, тъй като не е отчел всички относими към случая обстоятелства. Не е било съобразено, че исковата молба съдържа обобщени, декларативни изявления относно лошите условия в Затвора - Б., без да е направена каквато и да е индивидуализация на обстоятелствата, които се отнасят до личното положение на ищеца. След като ищецът не е посочил конкретно какви вреди е понесъл и не е доказал отражението на битовите условия в затвора върху психичното му състояние, претенцията за присъждане на обезщетение е следвало да се уважи в минимален размер, като се възприеме минималният оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания в подобна среда. Поради допуснатото от съда нарушение на материалния закон решението следва да се отмени в обжалваната от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" част за разликата над сумата 3000 лева до присъдения размер от 5 400 лева, ведно със законната лихва, и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца от лошите битови условия, в частта за периода август 2002 г. - 20.04.2010 г., а също и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на И. Р. за заплащане на обезщетение в размер на 47 000 лева за неимуществени вреди вследствие неосигуряване на медицинско обслужване. Съдът законосъобразно е приел, че първата искова претенция, в частта за разликата над уважения размер от 5400 лева, е погасена поради изтичането на петгодишна погасителна давност. Що се отнася до втората претенция, административният съд е направил верен извод за недоказаност на твърденията на ищеца за проявено от администрацията незаконно бездействие за осигуряване на медицинска грижа. От събраните доказателства е видно, че при постъпването си в Затвора - Б. Р. не е съобщил да има някакви заболявания, а при нужда същият е получавал нужната медицинска помощ. При отсъствието на соченото отменително основание решението следва да бъде оставено в сила в тези части. Първоинстанционният съд не е допуснал противоречие със закона и при присъждане на разноските на ищеца. Той не е представил доказателства, че е заплатил адвокатски хонорар, въпреки че процесуалният му представител е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение. Поради това съдът е приел, че разноските, които ищецът е направил, възлизат на сумата 10 лева, съставляваща държавна такса за производството. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и съобразно фактическата и правната му сложност, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касационният съд не може да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за първата инстанция, тъй като компетентен да разгледа такова искане е административният съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд