Решение № 9661 от 3.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2024 г.

М. А. А. Р., гражданин на Сирийската арабска република, е подал касационна жалба срещу решение 353 от 22.01.2024г. по адм. дело 1360/2023г. по описа на Административния съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 18370/27.11.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че М. А. А. Р., гражданин на Сирийската арабска република, подал до Държавната агенция за бежанците молба рег. УП 28223/05.07.2023г. за предоставяне на статут. С писмо М-16410/24.08.2023г. постъпил отговор от Държавната агенция Национална сигурност, че не се възразява на лицето да бъде предоставена закрила. В проведеното на 25.07.2023г. интервю чужденецът заявил, че нелегално е напуснал Сирия и влязъл на територията на Турция на 16.07.2018г. В периода на пребиваването му в Турция дошла и съпругата му. Не притежавал документ за временна закрила - кимлик. В Турция спрямо него и съпругата му не били отправяни заплахи, не им било оказвано и насилие. На 19.06.2023г. чужденецът влязъл незаконно в Република България, пеша през зелена граница, като бил задържан на път за София. Посочил е, че не е бил осъждан или арестуван в Сирия, не е членувал в политически партии, не е отбил военна служба, не бил преследван от групировки, не бил заплашван. М. А. А. Р. изтъкнал като основна причина да напусне нелегално Сирия водещата се война на нейна територия и несигурната обща обстановка. С решение 18370/27.11.2023г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А. Р. поради отсъствието на законовите предпоставки. В изложените мотиви, административният орган посочил, че преди да премине на територията на България, в продължение на пет години чуждият гражданин е живял необезпокоявано на територията на Турция, която следва да се счита за "трета сигурна държава" по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците . Въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно предоставената обща информация относно актуалното положение в държавата по произход и в Република Турция, административният съд приел, че оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. При разглеждането на преписката били обсъдени обстоятелства, свързани с личното положение на молителя, и е бил обоснован извод, че те не сочат необходимост от предоставяне на международна закрила, в съответствие с предвидените в закона предпоставки по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът посочил, че административният акт съдържа и преценка на положението в държавата по произход, в която е налице обща ситуация на несигурност, но без да е налице безогледно насилие, така че кандидатът за статут да бъде застрашен само поради пребиваването си на съответната територия. Обсъдена била и преценката на административния орган относно положението на сирийските бежанци в приемащата държава Турция, която полагала усилия да осигури на търсещите закрила здравни, социални и образователни услуги. Нямало данни правата на жалбоподателя да са били нарушени, както и той да е бил принуждаван да напуска Турция и да се завърне в Сирия. Съдът отбелязал, че съгласно действащия в Република Турция Закон за чужденците и международната закрила не се предоставя бежански статут, но се предоставя правна възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително, достъп до образование, здравни грижи и социални грижи, след регистрация пред съответните органи. Ограничението за предоставянето на този вид закрила до овладяване на военния конфликт в Сирия не представлявало пречка за търсещите закрила, тъй като именно при прекратяването на конфликта сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от насилие. Турция се преценявала като "трета сигурна държава", тъй като според действащия в държавата Регламент за временна закрила под временна закрила се разбирал статут, предоставян на чужденци, които са били принудени да напуснат страните си на произход и не са в състояние да се завърнат в тези страни, и ако са пристигнали или пресичат турските граници масово, за да търсят спешна и временна закрила, и чиито молби за международна закрила не могат да бъдат оценени на индивидуална основа. С тези мотиви съдът отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Р. срещу решение 18370/27.11.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направените от съда констатации съответстват на събраните доказателства, а изложените мотиви са логични и правно издържани. Първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Съдът анализирал задълбочено всички относими обстоятелства и е подкрепил с конкретни факти изводите на административния орган за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на М. Р. . М. Р. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в политически организации или религиозни организации, общности, не е бил задържан, съден или осъждан. Макар в държавата по произход да не е бил преследван и спрямо него да не е осъществено тежко посегателство от вида на посочените в чл. 9, ал.1 ЗУБ, следва да бъде отчетена, че причина за напускането на Сирия е съществуващият в страната въоръжен вътрешен конфликт, пораждащ реална опасност за живота и личността на цивилните лица на територията на страната. Освен ситуацията в държавата Сирия, съдът анализирал и актуалното положение в Турция, където чужденецът е живял необезпокоявано в продължение на пет години. Първоинстанционният съд подчертал, че връщането на М. Р. в Турция няма да представлява нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗУБ, който забранява връщането на чужденец, влязъл на територията на Република България, за да поиска закрила, на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. За чужденеца не съществува риск от преследване или посегателства върху живота и личността му, ако бъде върнат в държавата, в която се е установил от години. Както сам признава, М. Р. е пристигнал от Турция в България с намерение да търси по-добър живот. Турция се явява трета сигурна страна, в която чужденецът е пребивавал и където няма основания да се опасява за живота или свободата си, защитен е от връщане на територията на държавата му по произход, не е изложен на опасност от преследване или тежки посегателства, и е могъл да поиска международна закрила. Няма основание да се счита че той не би бил допуснат обратно на територията на Турция, където е водил спокоен живот през продължителен период от време, и където би получил защита, ако поиска такава. Жалбоподателят не съобщава за упражнена спрямо него принуда да напусне Турция и да се завърне в Сирия. Той не е дал задоволително обяснение защо в течение на петгодишния период на пребиваване в Турция не е потърсил съдействие за получаване на статут. Не е пояснил и защо на съпругата му (по негови твърдения) е била отказана временна закрила. Направените от него възражения, че има риск да бъде депортиран в Сирия, ако се завърне в Турция, са абстрактни и не кореспондират с фактите, които характеризират личното му положение. При отсъствието на сочените касационни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд