Решение № 3711 от 6.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител гл.юрк. А. Шулева срещу решение 153 от 07.06.2022 г. по адм. дело 743/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/. С обжалваното решение е отменено решение за промяна на митническата облагаема стойност с рег. 32-245878/30.07.2021 г. на директора на Териториална дирекция Северна Морска на Агенция Митници. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. На първо място, касаторът поддържа, че решението е постановено при подадена от СД Дъга Симеонови и сие жалба след законовия срок за обжалване и същото е недопустимо. На второ място, твърди, че в оспореното решение са подробно изложени мотиви за наличието на възникнали у митническия орган основателни съмнения на внесените стоки съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение /EC/ 2015/2447, както и за невъзможност за определяне на митническата стойност на стоките чрез всеки един от последователно посочените вторични методи по чл. 74, §2, б. а б. г. от Регламент 952/2013. Иска обезсилване или отмяна на решението със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна СД Дъга Симеонови и сие, чрез процесуалния си представител адв. С. Желязкова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АСВТ е било Решение за промяна на митническата облагаема стойност с рег. 32-245878 от 30.07.2021 г. на директора на Териториална дирекция Северна морска, като са определени суми за доплащане от СД Дъга Симеонови и сие по 15 бр. митнически декларации за мито общо в размер на 16 711,65 лева и за ДДС общо в размер на 45 478,79 лева. За да обоснове по-високи задължения за мито и ДДС, митническият орган е: 1.посочил за наличието на възникнало основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по подробно посочените в административния акт 15 бр. МД за внос на стоки под режим допускане за свободно обращение от несъюзна стока, с държава на изпращане /износ Китай и държава на получаване България, а именно че според органа декларираната цена е необичайно ниска за стоки от същия вид; 2. приел за неприложим никой от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а б. г от Регламент /ЕС/ 952/2013; 3. определил новата митническа стойност на подробно описаните стоки в 15 бр. МД чрез прилагане на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но в нарушение на материалния закон. На първо място, АСВТ е достигнал до извода за неспазване на процедурата по чл.140 от Регламент за изпълнение 2015/447 относно обосноваване от страна на митническия орган на съмненията в декларираната от дружеството договорна стойност на внесените стоки. На второ място, съдът е приел, че актът е издаден при неправилно прилагане на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Решението е валидно, допустимо и правилно. 1.Касационната инстанция намира за неоснователен довода на касатора за недопустимост на съдебния акт, като се твърди, че АСВТ се е произнесъл по просрочена жалба. Видно от данните по делото обосновано съдът е приел за неспазена процедура по връчване на СД Дъга - Симеонови и сие по чл. 19а ЗМ на процесното решение на митническия орган. Способите за връчване на решенията на митническите органи са уредени изчерпателно в чл. 19 а, ал. 1 ЗМ лично връчване; изпращане на заинтересованите лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение. В процесния случай е налице двукратно изпращане на пощенска пратка за издаденото решение чрез лицензиран пощенски оператор на адреса на управление на СД Дъга Симеонови и сие, която пратка е върната с отбелязване непотърсен. Няма данни за лично връчване на акта на неговия адресат. Съгласно чл. 19 а, ал. 3 ЗМ, в тази хипотеза решението се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което връчва решението. Административният орган е бил длъжен да връчи процесното митническо решение при спазване на процесуалните правила по чл. 19а, ал. 5 7 ЗМ чрез прилагане на съобщението към преписката. Законосъобразното връчване на решението чрез прилагане на същото към преписката по чл. 19 а, ал. 5 ЗМ изисква задължително лицето или негов представител да не могат да бъдат намерени на адреса на управление или постоянния им адрес след документирано издирване от митническите органи. В процесния случай липсват данни за осъществено от митническите органи издирване на адресата на акта. В този смисъл процесното митническо решение не е надлежно връчено на адресата си, поради което жалбата до съда, подадена от СД Дъга Симеонови и сие се явява подадена в срок и е процесуално допустима, до който извод е достигнал и първостепенният съд. Следователно, не е налице твърдяното от касатора основание за обезсилване на обжалвания съдебен акт. 2.Решението е правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционното решение по силата на чл. 221, ал. 2 АПК, като съобразява следното: Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент /ЕС/ 952/2013 или МКС/. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент /ЕС/ 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. На първо място, правилно АСВТ е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната от дружеството договорна стойност на внесените стоки така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Общото правило на чл. 22, § 7 от МКС изисква митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение, поради което и решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, а също и последващото решение за корекция, следва да бъдат надлежно мотивирани вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В процесния случай това изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от посочения Регламент за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. От адресата на митническото решение са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Не може да се приеме, че митническите органи са обосновали съмненията си в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, за да пристъпи към определяне на митническата стойност по реда на член 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Както се установява от доказателствата по делото, от страна на дружеството са предоставени налични доказателства за осъществяване на доставката, заплащане на цената по договора с китайския партньор, като заплащането на договорената /фактурна/ цена се потвърждава и от заключението на СИЕ. Според вещото лице стойността на декларирания внос напълно съответства на издадените за същия фактури и съвпада с направените банкови транзакции в полза на съответния контрагент. При липсата на каквито и да е данни за осъществени сходни доставки/внос на същите стоки или подобни такива със същото предназначение/, както се твърди в митническото решение, няма как обосновано да бъде приет изводът, че договорената цена е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В този смисъл след като не са доказани предпоставките по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по методите, установени в чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013, то правилно съдът е заключил, че оспореното решение на митническия орган е издадено в нарушение на материалния закон. На второ място, както правилно е приел и административният съд, в случая митническият орган е определил митническа стойност на процесните стоки по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 , без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламента, не обосновава автоматичното приложение на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Ако формално се приеме спазване на процедурата по чл. 140 от Регламента и невъзможността митническата стойност на процесните стоки да са определени по някой от методите по чл. 70 до чл. 74, § 2, буква "а"-"г" от Регламент /ЕС/ 952/2013, правилно съдът е приел, че липсва яснота коя конкретна хипотеза е приложена по чл. 74, § 3 от Регламента и това допълнително обосновава извода за незаконосъобразност на процесното решение на митническия орган. Следователно, АСВТ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение