Решение № 432 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2011 г.

Решение № 432 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 2103 от 03.05.2011 г. по адм. дело № 8087/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - "Стийвънс транс" ЕООД не е изразил становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № РД-01-857/04.10.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б" във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността № 9332 за международен превоз на товари, издаден на "Стийвънс Транс" ЕООД гр. Благоевград. Съдът е посочил, че съгласно правилото на чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП, за да извършва превоз на пътници и товари на територията на Общността и на страната ни, лицето трябва да отговаря на изискванията за благонадеждност, професионална компетентност и финансова стабилност. На всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността превозвачите са длъжни да представят доказателства, че отговарят на изискването за финансова стабилност - чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Необходимите документи се представят в период един месец до изтичане на срока по чл. 6, ал. 6, т. 3 от наредбата. В разглеждания случай на официалната страница на ИА "АА" е публикувано съобщение за това задължение на превозвачите. В разписания законов срок жалбоподателят не е представил доказателства за финансова стабилност, поради което административният орган е постановил отнемане на лиценза с обжалвания акт. Съдът, с оглед изложените фактически и правни обстоятелства е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган и предписаната форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В тази насока е приел, че съобщаването на интернет-страницата на агенцията не представлява изпълнение на задължението на административния орган да уведоми адресата на акта за започване на административното производство. Приел е, че изискването за финансова стабилност следва да бъде изпълнявано от превозвачите през целия период на действие на лицензията. При неизпълнение на това задължение административният орган следва да образува производство по прекратяване на правата, като уведоми притежателя на лиценза и му даде възможност в разумен срок да представи изискуемите доказателства. Това уведомяване трябва да се направи по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК и в този контекст публикуването на съобщение до всички правни субекти има само информативен характер, но без последиците на редовно съобщаване. При тези съображения съдът е счел, че административният орган, като не е уведомил засегнатото лице и изискал доказателства за ФС преди да издаде оспорената заповед, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна. Съгласно чл. 11, т. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози, правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, а според чл. 14, т. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, министърът на транспорта или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема лиценза на Общността, когато отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8. Разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. предвижда, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка, с приложени следните документи: 1. счетоводен баланс към последното число на предходния месец, 2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5 и 3. удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По делото не се спори по фактите, същите са правилно установени от решаващия съд и обсъдени в светлината на коректно цитираната нормативна уредба. Неправилен е обаче изводът на съда за издаване на обжалвания административен акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Срокът по чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11/2002 г. е преклузивен, а не инструктивен. Изпълнението на задължението в предвидения срок е в тежест на притежателя на лиценза. Неспазването на този срок от превозвача е нарушение на публичноправно задължение, което представлява достатъчно основание за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, на основание чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвтП. Прекратяването на правата, произтичащи от лиценза, е в резултат от неизпълнението на задължението на жалбоподателя в рамките на срока по чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11/2002 г. Като допълнителен аргумент относно характера на срока по чл. 7, ал. 3 ЗАвтП и последиците от пропускането му, следва се посочи, че с действащата редакция на ЗАвтП неспазването на сроковете за представяне на документи за доказване на финансова стабилност, указани в наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП е изведено като самостоятелно основание за прекратяване на лицензионните права на превозвачите - чл. 11, т. 1, б. "е". Административният орган своевременно е публикувал съобщение до заинтересованите правни субекти да изпълнят точно задълженията си по чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП с указание за неблагоприятните последици, които ще настъпят за тях при несъобразяване на същото, с което са охранени интересите на лицата. В специалния закон не са разписани задължения за административния орган за провеждане на процедура по чл. 11, т. 1 от ЗАвтП с участие на адресатите на акта и административният орган не е бил длъжен да уведомява жалбоподателя за образуваното производство, да събира доказателства и обсъжда неговата позиция, които след изтичането на срока са ирелевантни за спора. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 34, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като евентуалното представяне на доказателства за финансовата стабилност на лицензирания превозвач не могат да санират неизпълнението на задължението в законния срок и доведат до друг правен резултат. Правилото на чл. 61 от АПК, на което се е позовал съдът по същество, е неотносимо към случая, защото урежда съобщаването на административните актове, с които приключва административното производство, а не поставянето на неговото начало. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Сийвънс Транс" ЕООД гр. Благоевград срещу заповед № РД-01-857/04.10.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б" във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността № 9332 за международен превоз на товари, издаден на дружеството. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,