Решение № 6604 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2014 г.
ВАСIII отделение04.06.2015 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 477/8.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1313/2013 г. по описа на Административен съд София област, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Копривщица срещу Заповед № ОА-354/12.12.2013 г. на Областен управител на Софийска област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6604 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационните жалби на Областен управител на Софийска област и Община Копривщица против решение № 477 от 8.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1313/2013 г. по описа на Административен съд София област. Касационният жалбоподател Областен управител на Софийска област счита решението за неправилно и иска отмяната му като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател Община Копривщица оспорва решението в частта му, с която е отхвърлено искането и за присъждане на разноски по делото в размер на 1000 лева, адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, поради което са допустими за разглеждане. С обжалваното решение Административен съд София област е отменил по жалба на Община Копривщица заповед № ОА-354/12.12.2013 г. на областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 80 от ЗДС е разпоредено изземване от фактическата власт на общината на недвижим имот - частна държавна собственост в гр. Копривщица, терен, представляващ парцел XII-622, в кв. 48 по плана на града, с построена в него жилищна сграда. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението на Административен съд София област е валидно и допустимо но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. При установената по делото фактическата обстановка въз основа на приетите по делото писмени доказателства е достигнал до неправилен извод, касаещ релевантните за спора обстоятелства, а именно, че Община Копривщица противопоставя на държавата право на собственост, произтичащо от § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и въз основа на него може да ползва имота. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед с Акт за частна общинска собственост № 3072 от 9.08.2006 г., който е утвърден от Областния управител на област София и вписан в Службата по вписванията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Неправилно първоинстанционния съд не е зачел материалната доказателствена сила на акта за частна държавна собственост № 3072/9.08.2006 г., съгласно който собствеността върху процесния имот принадлежи на държавата, а правата за управление на имота са предоставени на областен управител на област София. Нито в него, нито в предходния акт за държавна собственост за имота от 1969 г. е отразено предоставено право на Община Копривщица върху имота, такова право не се и доказва по делото. Приетото в обжалваното решение, че е оборено правото на собственост на държавата при придобиването му от Община Копривщица по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г./, обективирано в акт за публична общинска собственост № 80/9.02.2000 г. не намира опора в доказателствата по делото. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. В случая Община Копривщица не притежава акт, удостоверяващ претендираните права, който да противопостави на държавата. Соченият в решението акт за публична общинска собственост, № 80/9.02.2000 г., издаден на основание § 42 от ЗИД на ЗОбС е отменен със заповед № ДИ-65/1.02.2006 г. на областен управител на Софийска област, каквато законова възможност е съществувала до отмяната на чл. 79, ал. 1 от ЗДС - ДВ, бр. 54 от 2008 г. Заповедта на областния управител не е оспорена по предвидения в чл. 79, ал. 2 (отм.) от с. з. ред, като Община Копривщица е предявила иск за собственост против областен управител на Софийска област, производството по който е прекратено. Не намира опора в закона приетото в обжалваното решение, че разпоредбите на чл. 114 от ППЗДС са неотносими в случая, тъй като касаят само възникнал спор за вещно право при издаден акт за държавна собственост, а в случая е налице придобито право на собственост по силата на закона - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Вярно е, че актовете за държавна, респ. общинска собственост не пораждат вещно право, а удостоверяват притежавано такова, но недопустимо административният съд е отрекъл доказателствената сила на представения по делото акт за държавна собственост, без оспорващият правата по него - Община Копривщица да е се легитимира с надлежен титул за собственост, който да му се противопоставя. Въпросите на собствеността, прехвърлянето на права или установяване на права на първично правно основание върху имота извън административното производство, биха могли да бъдат обсъждани, само ако са безспорни към момента на започване на производството по чл. 80 от ЗДС и са скрепени с доказателства, обвързващи с доказателствената си сила административния орган и съда. Те следва да са относими към установяване и доказване наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 80 от ЗДС. В настоящия случай държавата е доказала правата си с акт за държавна собственост, притежаващ доказателствената сила, посочена в чл. 5 от ЗДС. Тази материална доказателствена сила не е отречена в развило се спорно производство за материално право по съдебен ред, съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДС. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ППЗДС общините, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, какъвто е настоящия случай, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите по чл. 113 - след влизане в сила на решението на съда. Имотът, предмет на заповедта по чл. 80, ал. 1 от ЗДС не е отписан като държавна собственост, а е недопустимо разрешаването на спора за материално право в производството по чл. 80 от ЗДС, както неправилно е сторено с обжалваното решение. При установеното по делото, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, владение на държавен имот без основание, оспорената пред съда заповед № ОА-354/12.12.2013 г. на областния управител на Софийска област, с която е разпоредено изземване от фактическата власт на Община Копривщица на недвижим имот, частна държавна собственост, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материални разпоредби и целта на закона се явява законосъобразна. Като е отменил същата Административен съд София област е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като место него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Община Копривщица против заповед № ОА-354/12.12.2013 г. на областния управител на Софийска област се отхвърли, като неоснователна. С оглед този изход на спора не се следват претендираните в касационната жалба на Община Копривщица разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение