Решение № 7294 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2017 г.
ВАСVI отделение12.06.2017 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 183 от 11.01.2017 г., постановено по адм. дело № 12172 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 1626 от 08.09.2015 г., издадена от административния ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура, с която е обърнато внимание на Ю. А. У. - прокурор в Софийска районна прокуратура. ОСЪЖДА Софийска районна прокуратура да заплати на Ю. А. У. от гр. С. разноски за двете инстанции в размер на 770 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7294 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 327, във вр. с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Ю. А. У. от гр. С. - прокурор в Софийска районна прокуратура, срещу решение № 183 от 11.01.2017 г. по адм. дело № 12172 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1626 от 08.09.2015 г., издадена от административния ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура, на основание чл. 327 от ЗСВ. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 327 от ЗСВ, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът административен ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е заповед № 1626 от 08.09.2015 г., издадена от административния ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура, на основание чл. 327 от ЗСВ, с която на Ю. А. У. - прокурор в Софийска районна прокуратура (СРП), е обърнато внимание за допуснатото от нея нарушение по движението и организацията на работа по досъдебно производство (ДП) № 9141/2014 г. по описа на СРП (ЗМ-835/2014 по описа на 07 РУ СДВР). Решението на Административен съд С. - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 327 от ЗСВ. Съдът необосновано е приел, че констатираното нарушение при движението на едно досъдебно производство обосновава основание за предприемане на дисциплинарна мярка без оглед на останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на прокурора, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Когато мярката се налага само за едно нарушение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ. В мотивите на оспорената заповед са изброени действията на прокурор Ушинска като наблюдаващ прокурор по ДП № 9141/2014 г. в периода 16.03.2014 г. - 22.06.2015 г. Прието е за установено, че от 03.09.2014 г. до 05.06.2015 г. не са извършвани никакви процесуални или следствени действия. ВКП е констатирала бездействие, както на разследващия полицай, така и на наблюдаващия прокурор по отношение на дължимия контрол над разследването. Пренебрегнато е обстоятелството, че през посочения деветмесечен период заместник-градският прокурор е уважил трите искания на наблюдаващия прокурор за удължаване на срока за разследване с четири месеца, съответно считано от 16.09.2014 г., 16.01.2015 г. и 16.05.2015 г. Не са зачетени обясненията на наблюдаващия прокурор, че причина за забавянето е отсъствието на свидетел, който през този период е бил или извън С., или извън страната. При проведения разпит на 05.06.2015 г. свидетелят е потвърдил продължителните си отсъствия. Всъщност пропускът в работата по конкретното досъдебно производство се състои в това, че във визирания период прокурорът не е документирал получаваната от разследващия полицай информация относно опитите за установяване на контакт със свидетеля. Както вече се посочи, дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Установеното в случая нарушение, състоящо се в забавяне на едно досъдебно производство, не обосновава необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата. От съществено значение са обстоятелствата във връзка с високата натовареност на прокурора и липсата на констатации за други допуснати слабости и пропуски с оглед обема на натовареност. Следва да се имат предвид и представените атестационни формуляри, от които се установява, че прокурорът е получил атестационна оценка "много добра", съответно 99 точки до м. март 2015 г. и 98 точки до 20.10.2015 г. При това фактическо положение приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по движението на едно досъдебно производство и на професионалното поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 от ЗСВ и при несъответствие с целта на закона. С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен. Следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за разноски в размер на 45 лв. за държавни такси, 325 лв. възнаграждение за един адвокат за първоинстанционното производство и 400 лв. възнаграждение за един адвокат за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,