Решение № 120 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2008 г.

Решение № 120 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Кажал Тауфик Рахим, гражданка на Ирак против решение № 192/30.04.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на Кажал Тауфик Рахим предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденката за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. Със становище рег. № УП-3023/6.03.2008 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Кажал Тауфик Рахим да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от данните по делото жалбоподателката е гражданка на Ирак. Родена е в гр. Сюлеймания, етническа принадлежност - кюрдка, вероизповедание - мюсюлманка-сунит, женена. Придружена е от пълнолетните си деца: Лана Иса Ахмед, Шиван Иса Ахмед и Ахмед Иса Ахмед. Чужденката твърди, че е напуснала легално Ирак на 2.09.2007 г., със самолет, по дестинацията Сюлеймания - Истанбул. Заявява, че е пристигнала в България на 12.09.2007 г. нелегално през "зелена" граница, заедно с децата си, брат й и зет й. Кажал Тауфик Рахим е мотивирала молбата си за предоставяне на закрила по ЗУБ с несигурната обстановка в Ирак и отвличането на съпруга й, който по твърдения на кандидатката е бил отвлечен през юни 2007 г. от непознати въоръжени лица. Същевременно потвърждава, че не е преследвана и осъждана в страната на произход, не е член на политическа партия или на въоръжена групировка. При проведените с кандидатката интервюта е установено, че същата е давала противоречиви и нелогични обяснения. С оглед констатираните противоречия и несъответствия в направените от жалбоподателката изявления, с основание административния орган е приел бежанската история за неистинска. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, в редакцията му към датата на постановяване на обжалваното решение. В съответствие с тази разпоредба и на основание чл. 188, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) административният орган е извършил цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на данните съдържащи се в справката на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" към ДАБ, административният орган обосновано е стигнал до извода, че по отношение на жалбоподателката не са налице условията за предоставяне на особена закрила по ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение