Решение № 11436 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2015 г.

Решение № 11436 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. Ц. срещу решение № 229 от 22.06.2015 г., постановено от Административен съд В., VI състав по адм. д. № 30/2015 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно прави искане, след отмяна на обжалваното решение, да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд Земеделие, с представен по делото писмен отговор, изготвен от упълномощен представител юрк. Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-060-6500/4129 от 27.11.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 200/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2013 г. Уведомителното писмо е оспорено в частта, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 1 874,61 лв. за наддекларирана площ от 4,07ха. Съдът е потвърдил уведомителното писмо в оспорената част. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения отказ, съдът приема, че при извършената административна проверка за допустимост на заявените за подпомагане парцели е установено застъпване за БЗС № 40645-72-14-1 за част от площта, а именно за 4,06ха. След изпълнение на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. и потвърждаване на заявената площ от земеделския стопанин, административния орган е приел, че спора между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен в полза на жалбоподателя, поради което е отказал финансово подпомагане за тази площ. Съдът приема, че отказа е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразен. Изводът на съда е направен след преценка на събраните по делото доказателства, включително и след обсъждане на приетото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза. След преценка на всички релевантни доказателства, съдът приема, че при извършената проверка на заявлението на жалбоподателя е установено застъпване, което не е отстранено в негова полза. Съдът приема, че част от заявената площ, излиза извън допустимата за подпомагане, като за тази констатация земеделския стопанин е уведомен при извършената автоматична проверка при подаване на заявлението. При тази установеност, съдът приема, че административния орган правилно е установил допустимата за подпомагане площ и е определил процента на наддеклариране, като съответно на това установяване и при спазване на материалния закон е определил размера на намалението на заявената субсидия. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Правият извод на решаващия съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо е обоснован и изведен в съответствие с приложимия материален закон. Предмет на оспорване е уведомително писмо, с което за кампания 2013г по заявената мярка 213 на бенефициента е отказано финансово подпомагане за цялата заявена сума. Основание за постановяване на оспорения отказ е установено застъпване, което не е отстранено в полза на жалбоподателя. За изясняване на спорните факти, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която в рамките на техническата компетентност на вещото лице, е дала заключение относно техническите параметри, послужили като основание за постановяване на оспорения отказ. От заключението на експертизата е установено, че за БЗС № 40645-72-14-1, заявен за подпомагане с площ от 21,97ха е установена застъпена площ от 4,04ха. За тази площ земеделският производител е представил договор за ползване за съответната стопанска година, сключен с община Р.. За същата площ е представен договор с община Р. установяващ правно основание за ползване, но от друг земеделски производител. Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и не са представени документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ. С оглед на изложеното, настоящият състав прецени като обосновани и съобразени с приложимия материален закон изводите на решаващият съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно приемането и обсъждането на заключението на съдебно-техническата експертиза. В становището си от 20.05.2016г жалбоподателят е изложил доводи по които не приема заключението на вещото лице, но всички изложени доводи са извън техническата компетентност на вещото лице и са извън техническите въпроси, поставени на експертизата. Съгласно субсидиарното приложимата разпоредба на чл. 195, ал. 1 от ГПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза за изясняване на технически въпроси, поставени в молба на ответника ДФ "Земеделие", както и на допълнително поставени въпроси от оспорващата страна. С касационната жалба са изложени доводи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал исканата допълнителна експертиза. Във връзка с това становище следва да се отбележи, че предмет на оспорване е конкретен административен акт - уведомително писмо, с което частично е отказано финансово подпомагане по мярка 213 за кампания 2013 г. В административното производство е проведена процедурата за изясняване на принадлежността на двойно заявени площи. При тази проверка е получен отговор от община Р., свързан с идентификацията на отдадените под наем общински имоти, в това число и по отношение на спорния имот. От тази кореспонденция е установено, че в представения от оспорващата страна договор за наем имота е с идентификация по закрита партида, а наемателят не се е явил за подписване на анекс с актуалната идентификация на имота, въпреки отправената покана от наемодателя. При този отговор не е допустимо с експертиза да се уточнява и удостоверява правното основание за ползване на заявения за подпомагане имот. В производство по оспорване не могат да бъдат разрешавани спорове за материално право при наличие на две конкуриращи заявления за подпомагане. Съдът с мотивирано определение е отказал допускане на допълнителна експертиза, поради неотносимост на поставените въпроси към релевантните за спора факти, които подлежат на доказване в производството. По изложените доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационния жалбоподател следва да заплати претендираните от ответника разноски по делото, съставляващи минималния адвокатски хонорар за осъществената процесуална защита от юрк. Христова, изготвила и подала писмен отговор по касационната жалба на 31.07.2015 г. Дължимите разноски са в размер на 300 лв., определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение