Решение № 1215 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5721/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцисуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет (УС) на Национален фонд Култура (НФ"К"), чрез процесуален представител адв.Д.Цончева, срещу Решение 1839 от 20.03.2024 г., постановено по адм. дело 11995/2023 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което е отменено негово Решение, прието с Протокол 23 от 18-21.11.2022 г., в частта, в която не е одобрен за финансиране проект по програма Едногодишен грант 2022 г., депозиран от ВОХ Студио ООД гр.София и преписката е изпратена на Управителния съвет на Национален фонд Култура за ново произнасяне по проекта на ВОХ Студио ООД гр.София по програма Едногодишен грант 2022 г., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че при приемане на решението на УС на НФК не са били допуснати процесуални нарушения и не са установени обстоятелства, водещи до извода, че предложението на ВОХ Студио ООД гр.София е отговаряло на критериите на програмата в степен, достатъчна да го класира сред проектите, одобрени за финансиране. Иска да се отмени обжалваното решение на АССГ. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "ВОХ студио" ООД, гр. София, чрез процесуален представител адв. Т.Исьова, в писмен отговор и становище изразено в открито съдебно заседание, оспорва касационна жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "ВОХ студио" ООД, гр. София, с която е обжалвано Решение на Управителния съвет на Национален фонд "Култура", прието с Протокол 23 от 21.11.2022 г., в частта, в която не е одобрен за финансиране проект по програма Едногодишен грант 2022 г., депозиран от жалбоподателя. Съдът е установил, че с протокол 15 от 24.08.2022 г. от заседание на Управителния съвет на Национален фонд "Култура" е бил обявен конкурс по програма "Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата" 2022 г. и са били гласувани условията и документите за участие в процедурата. Кандидатстването следвало да се осъществи единствено онлайн, в периода 01.09.2022 г. (11:00 ч.) 22.09.2022 г. (15:00 ч.). Със заявление, с вх. 0RG2022-2209-1359-16460, жалбоподателят "ВОХ студио" ООД е кандидатствал за финансиране с проект Иновативно създаване, представяне и разпространение на културно съдържание. Съдът е установил, че с протокол 16 от заседание на Управителния съвет на НФ "К" от 19.09.2022 г. са били гласувани съставите на техническата и експертна комисия по програмата, като с Протокол 22 от заседание от 26.10.2022 г. е била гласувана промяна в състава на експертната комисия. По делото са били представени и заповедите за назначаване на посочените комисии. Съдът е констатирал, че към административната преписка е представен протокол /л.69 70/ от работата на техническата комисия, в който са били обобщени констатациите относно общо подадени кандидатури, такива с изискани допълнителни документи, допустими проекти, отказали се кандидати и недопустими проекти, без да са изложени мотиви за административно несъответствие на постъпилите проекти и без да е приложена оценителната таблица към протокола. Представен е и доклад за работа на експертната комисия /л.126/, в които по идентичен начин са били обобщени констатациите относно подадените кандидатури, като в заключителната част на доклада е посочено, че комисията предлага на УС за финансиране проекти подредени в последователност според дадената оценка, като е вписан само брой проекти и направления, без приложена таблица. Установил е, че съгласно извадка от таблица /л.86/, представена и на електронен носител /л.89/ е отразено оценяването на проекта на жалбоподателя, като е посочено, че същият събира 62 точки, с предложена сума за финансиране 00 лв. и вписано финално становище, отразяващо мотивите, въз основа на които проекта не се одобрява за финансиране. По делото е приета и разпечатка на Протокол 23 от редовно видео заседание на УС на НФК, състояло се на 18.11.2022 г. /л.91-94/ и на 21.11.2022 г. /л.95-110/, от съдържанието на който съдът е установил, че по т. 4 Разглеждане и гласуване на резултатите по програма Едногодишен грант не е било извършено обсъждане на резултатите по програмата, че в протокола се съдържат общи статистически данни и общи констатации за установени пропуски на кандидатстващите и трудностите по време на работата на комисиите, че по време на заседанието не са били извършени никакви обсъждания на конкретни кандидати /защо не са били допуснати, защо е следвало да бъдат одобрени, респ. неодобрени/ и че без обсъждане УС е приел резултатите по програмата, представени от председателя на комисията. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в предвидената писмена форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК - при липса на посочени фактически и правни основания за издаването му, което представлява самостоятелно основание за отмяната му. Посочил е, че от съдържанието на протокола от 23.11.2022г. не могат да се установят фактическите и правни основания за издаване на акта, че липсва обсъждане на доклада от работата на експертната комисия, съгласно чл. 10 от Наредба Н-5/27.06. 2007 г. на Министерство на културата, че липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясно, каква е волята на административния орган и защо с оспорения административен акт е постановен този именно краен резултат. Счел е и че от представените по делото протоколи за работа на комисиите не става ясно как са гласували членовете им, кои са допуснатите до разглеждане проекти, кои са недопуснатите проекти, и основанията за недопускането им, размерът на заявения бюджет от всеки от кандидатите и размерът на установените от комисията недопустими разходи в бюджета на съответния проект, в изпълнение изискванията на чл.8а, ал.11 от Наредбата (в относимата й редакция), като в протокола за работа на експертната комисия липсва и приложена оценка на двамата оценяващи експерти, за да се установи и как е формирана средно аритметично оценката на кандидата, отразена в таблицата. Обосновал е извода, че излагането на статистически данни, без прецизно посочване на всеки отделен проект, не осъществява целите на закона за съдържанието на протокола, регламентирано в чл.8а, ал.11 от Наредбата. По изложените съображения, като издаден при допуснати съществени нарушения на изискването за форма, съдът отменил оспореното Решение, прието с Протокол 23 от 18-21.11.2022 г., в частта, в която не е одобрен за финансиране проект по програма Едногодишен грант 2022 г., депозиран от ВОХ Студио ООД гр.София и върнал преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че оспореното пред него решение представлява индивидуален административен акт. Управителният съвет на Национален фонд "Култура" не е орган от системата на изпълнителната власт, но е носител на административни правомощия, които са му възложени със Закона за закрила и развитие на културата. Национален фонд Култура e създаден със Закона за закрила и развитие на културата, където е определен статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата, съгласно чл. 24, ал. 3 ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. Управителния съвет на Фонда въз основа на доклада за дейността на експертната комисия по оценка на проектите и след обсъждането му, с решение определя: спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях; проектите, за които не са достигнали средствата за финансиране от фонда; неодобрените за финансиране проекти. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 ЗЗРК. Ето защо при упражняването на възложената му от закона дейност Управителния съвет на Национален фонд Култура има качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като е носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Оспореното решение е прието след проведена процедура за разпределяне на бюджетни средства. Решението едностранно е въздействало върху правната сфера на "ВОХ студио" ООД, гр.София, засягайки законния му интерес да получи публични средства, посредством които да реализира представения от него проект. Условията и редът за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Националния фонд "Култура" се определят с Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. на Министерство на културата. Проверката за допустимост на проектните предложения и съответствието им с условията на конкурса се осъществява от техническата комисия /арг. чл. 8а, ал. 1 от Наредбата/, която, след приключване на проверката за административно съответствие и допустимост, изготвя протокол за дейността си, който се подписва от председателя и от членовете на комисията /чл. 8а, ал. 10 от Наредбата в относимата редакция/. В протокола се посочват допуснатите до разглеждане проекти, недопуснатите проекти, както и мотивите за констатираните несъответствия, размерът на заявения бюджет от всеки от кандидатите и размерът на установените от комисията недопустими разходи в бюджета на съответния проект. Съгласно чл. 8а, ал.3 от Наредбата, проверката за допустимост за всеки проект се документира чрез попълване на таблица, в която се посочват мотиви, в случаите на недопустимост, включително недопустимите и необосновани разходи за всеки отделен проект. Проектните предложения, отговарящи на критериите за административно съответствие и допустимост, съобразно предвидените в документацията критерии, се предоставят за оценка от експертната комисия Процедура по оценяване се предшества от разпределение на проектните предложения от страна на председателя между експертите в експертната комисия /чл. 8б, ал. 2 от Наредбата/, като по силата на ал.3 на чл.8б оценката на всеки проект се извършва от двама експерти независимо един от друг, като окончателната оценка е средноаритметична от дадените оценки на двамата оценители и се отразява в таблица. Предвидена е и процедура по арбитраж при определено разминаване в оценките на експертите /чл. 8б, ал. 5 от Наредбата в относимата редакция/. Нормата на чл.9, ал.3 от Наредбата /в приложимата й редакция/, предвижда, че за работата си експертната комисия съставя доклад, който се подписва от председателя и от членовете на комисията, като докладът обобщава работата на техническата и експертната комисия. Към него се прилага електронна таблица, която съдържа: 1. предложените за финансиране проекти, подредени в последователност според дадената им оценка в низходящ ред и размера на финансирането със средства от фонда; 2. проекти, които не са предложени за финансиране поради недостиг на средства, подредени в последователност според дадената им оценка в низходящ ред в продължение на ред по т. 1; 3. неодобрени за финансиране проекти; 4. мотивите за решенията на комисиите по т. 1, 2 и 3. В изпълнение разпоредбите на чл. 9а, ал. 2 и ал. 3 и чл.10 от Наредбата, УС обсъжда доклада по чл. 9, ал. 3, разглежда и оценява постъпилите проекти и с решение определя избраните кандидати и размера на средствата от Фонда за всяка една кандидатура. Предвид анализа на нормативната уредба и представените по делото доказателства, касационната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното решение на Управителния съвет на Национален фонд са били допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. нарушения на изискването за форма и съдържание. Оспореното решение е немотивирано, не съдържа фактическите и правни основания за издаването му, приложените писмени доказателства не са обсъдени от административния орган /УС/, от представяните по делото протоколи за работа на комисиите не става ясно как са гласували членовете им, липсва каквато и да било конкретика относно отделните проектни предложения, не са представени оценителните таблици към съответните протоколи, липсват данни между които двама експерти е бил разпределен процесния проект, не са приложени оценките на оценяващите го експерти и въобще не е неясно как е формирана оценката на проектното предложение от страна на експертната комисия. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Мотивирането на административния акт има предназначение да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях относимите правни норми. Константно е и разбирането, че мотиви на акта липсват не само когато в същия не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. В случая от съдържанието на Протокол 23 от 18-21.11.2022 г. не могат да се установят мотивите, въз основа на които е прието решението на УС на НФ К в оспорената част. Липсата на мотиви, от които да са видни съображенията за взетото решение от административния орган, поставя в невъзможност съдът да осъществи контрол върху законосъобразността на издадения административен акт. С оглед изложеното оспореното решение е прието в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т.4 от АПК, като този порок по чл. 146, т. 2 АПК обуславя отмяна на административния акт. По изложените съображения като е отменил обжалваното решение на УС на НФ К в оспорената част и е върнал преписката за ново произнасяне, решаващият съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. При липса на сочените касационни основания, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер от 1 000 лева, заплатено в брой, съобразно представения по делото договор за правна помощ от 29.05.2024 г. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Поради което и при съобразяване с претендираният размер, същия не следва да бъде редуциран. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" от АПК Върховен административен съд, Трето отделение