Решение № 5390 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2016 г.

Решение № 5390 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение № 3277 от 6.03.2012 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 12724/2011 г., с което е оставено в сила решение № 1461 от 25.08.2011 г., постановено от Административен съд - Пловдив, I отделение, ХI състав, по адм. дело № 1193/2011 г. Молбата е подадена от Пенка Николова Панчева от гр. Пловдив, чрез адв. Хайверова, и с нея се твърди, че са налице нови обстоятелства и доказателства от значение за изхода на правния спор. Молителката се позовава на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК и представя с искането си за отмяна следните нови доказателства: определение № 403 от 2.11.2014 г., постановено от Шуменския окръжен съд, наказателна колегия, по ЧНД № 291/2014 г., писмо изх. № ИГ-05-32/10 г. #12 от 16.09.2015 г. на областния управител на област Пловдив, решение № 157/3.11.2015 г. на председателя на Национално бюро за правна помощ и писмо изх. № 00-125/6.11.2015 г. на председателя на Адвокатска колегия - Пловдив. Молителката моли петчленния състав на Върховния администартивен съд да отмени атакуваните решения на посоченото правно основание. Ответникът - областният управител на област Пловдив не изразява становище по искането за отмяна. Като прецени данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от АПК, предвид датата на издаване на писмо изх. № ИГ-05-32/10 г. #12 от 16.09.2015 г. на областния управител на област Пловдив и нормите на чл. 259, ал. 2 и чл. 283 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното решение № 3277 от 6.03.2012 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 12724/2011 г. е оставено в сила решение № 1461 от 25.08.2011 г., постановено по адм. дело № 1193 от 2011 г. на Административния съд - Пловдив. За да достигне до този резултат тричленният съдебен състав е констатирал, че спорът пред първоинстанционния съд е относно законосъобразността на заповед № ЗД-07-13 от 19.04.2011 г., издадена от областния управител на област с административен център Пловдив, с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ е отказано да бъде уважено искане вх. № ИГ-05-32 от 21.07.2010 г., предявено от Пенка Николова Панчева в качеството й на наследник на Никола Александров Панчев, за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Както първоинстанционният съд, така и касационният съдебен състав са приели, че не е доказано твърдението на жалбоподателката, че присъдата на нейния наследодател, с която е бил осъден отсъствено на смърт, е била отменена по реда на надзора, или лицето е било реабилитирано по съдебен ред. В мотивите на атакуваните съдебни решения е отразено, че съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ лицата, претендиращи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от ЗПГРРЛ, следва да установят елементите от фактическия състав на правото с писмени доказателства, но в случая не са представени доказателства, че наследодателят е бил реабилитиран по съдебен ред, деянията му да са амнистирани или присъдата му е отменена по реда на надзора. Към молбата, по която е образувано настоящото съдебно производство е приложено определение № 403 от 2.11.2014 г., постановено от Шуменския окръжен съд, наказателна колегия, по ЧНД № 291/2014 г., което видно от нанесеното в него вписване е влязло в сила на дата 5.12.2014 г. Горепосоченото доказателство е ново и е от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на съда и на страната. От текста на представеното по настоящото дело писмо изх. № ИГ-05-32/10 г. #12 от 16.09.2015 г. се установява, че областният управител на област Пловдив е бил сезиран с молба от Пенка Николова Панчева вх. № ИГ-05-32/10 г. #11 от 1.09.2015 г., към която е приложено горепосоченото определение, по която молба областният управител на област Пловдив се е произнесъл, че не са налице предвидените в чл. 99 от АПК основания за възобновяване на производството, тъй като издадената вече заповед № ЗД-07-13 от 19.04.2011 г. е била оспорена по съдебен ред. С оглед на това издателят на визираното писмо на основание чл. 31, ал. 4 от АПК е указал на заявителката, че следва да предприеме действия за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза са налице кумулативно формулираните от законодателя условия за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като молителката е представила нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Това обстоятелство налага отмяна на атакуваните съдебни решения и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд, пред който се разрешава спора по фактите, който следва да се прецени новите доказателства и да се произнесе по жалбата на Пенка Николова Панчева, подадена против заповед № ЗД-07-13 от 19.04.2011 г. на областния управител на област Пловдив. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение второ и ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,