Решение № 11057 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП против Решение 6063 от 04.11.2020г., постановено по адм. дело 4550 от 2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт Р-22220518001416-091- 001/22.10.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 46/10.01.2019 г. от директора на дирекция ОДОП София. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения за неправилност и необоснованост на мотивите на съда, като се твърди, че от доказателствата по делото не може безспорно да се установи, че именно посочените във фактурите доставчици са осъществили процесните СМР. Моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания ревизионен акт, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът КНХ Констръкшън ООД, чрез адв. Иванова, оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22220518001416-091-001/22.10.2018г., издаден от В. Владимирова - орган, възложил ревизията и П. Бонева - Драгиева - ръководител на ревизията, в потвърдената му част с Решение 46/10.01.2019г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, с която на КНХ Констръкшън - ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Л. Кутев, е отказано право на данъчен кредит в общ размер 58 505.08 лв. и определени лихви за забава в размер на 11 807.60 лв. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на КНХ Констръкшън - ООД е извършване на строително-монтажни работи, в качеството му на подизпълнител. Констатирано е, че за осъществяване на дейността си ревизираното дружество разполага с кадрова обезпеченост, притежава транспортни средства, осчетоводени по дебита на сметка 205 /товарни автомобили/ и с машини и оборудване, осчетоводени по дебита на сч. с-ка 203. От съвкупната преценка на събраните в хода на ревизията документи, предоставени от ревизираното лице и извършените насрещни проверки на преките контрагенти на КНХ Констръкшън ООД, ревизиращите органи са констатирали, че в случая не са изпълнени разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Заключено е, че за ревизираното дружество не възниква правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от горецитираните дружества. Прието е, че ревизираното дружество разполага с кадрови потенциал, притежаващ необходимата професионална квалификация за извършваната дейност, т.е. КНХ Констръкшън ООД е имало възможността само да изпълни спорните СМР, без да ползва услугите на подизпълнители. С оспореното решение Административен съд София град е отменил ревизионния акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, но е материално-незаконосъобразен, тъй като е доказано извършването на спорните доставки на услуги /СМР/ от посочените във фактурите доставчици. Мотивите му за това изхождат от заключението на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и от събраните в ревизионното и съдебно производство писмени доказателства. Конкретно относно отказаното правото на приспадане данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците Андалор 43 ЕООД, Стейджбул ЕООД, Имлос 2012 ЕООД, Балкан Ван ЕООД, Калваков Строй 14 ЕООД, Промтем 14 ЕООД, Агрософтконсулт ЕООД, Къртис 851 ЕООД, Габори 372 ЕООД, Стройко Стил 78 ЕООД и Евро Строй Груп 81 ЕООД, чийто предмет са услуги - СМР, съдът е приел, обсъждайки доказателствата доставчик по доставчик, че по делото са ангажирани писмени доказателства и съдебни експертизи, чрез които по безспорен начин се установява издаването на фактурите, тяхното счетоводно отразяване, фактическото основание за издаването им, а именно договори за възлагане на СМР на конкретно посочени обекти и двустранно подписани протоколи обр.19, в които извършените и приети дейности на посочените обекти са конкретно описани по вид, мерна единица, единична и обща стойност. Решаващият състав е счел, че в своята съвкупност тези доказателства, наред със заключенията на вещите лице по проведените експертизи, обосновават извода, че спорните услуги са действително извършени, като по делото се установява възлагането, отчитането, предаването и приемането на изпълнените СМР, както и тяхното заплащане и надлежно осчетоводяване. Въз основа на това са отхвърлени като необосновани твърденията на органите по приходите, че била налице относителна симулация и не били превъзлагани процесните СМР. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати пороците, изтъкнати в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснован извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения ревизионен акт. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в същия закон сложен фактически състав. Този състав предвижда наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материално-правни изисквания по същество за признаване на претендираното право. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, първоинстанционният съд е съобразил, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя. Извеждайки това принципно положение и като е съобразил, че цялостният анализ на доказателствата по делото налага извод за извършването и приемането на спорните услуги, първоинстанционният съд е изложил обосновани и правилни мотиви. В настоящия случай спорът по делото не е дали са извършени съответните дейности, а дали са извършени именно от посочените в процесните фактури доставчици. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В случая, в ревизионно производство, както ревизираното лице, така и доставчиците му са представили фактурите за извършените услуги, договорите и съставените актове за приемане на извършената работа, доказателства за извършеното плащане по банков път, хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на услугите. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от ревизираното дружество. В заключение, настоящият касационен състав следва да посочи, че при липсата на каквито и да е доказателства, че сделките са част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, неправилен е изводът на приходните органи, че процесните фактури не удостоверяват реално осъществена облагаема доставка. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че претендираното право на приспадане е отказано незаконосъобразно. По изложените мотиви настоящият състав намира, че решението в оспорената му част не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация направените разноски в размер на 7 200 лв. за касационното производство, съобразно представения списък. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,