Решение № 4706 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16212/2013 г.

Решение № 4706 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16212/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от "Институт по заваряване" АД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Емилия Андонова, против: 1/ Решение № 6472/28.10.2013 г. по адм. дело № 6922/2011 г. на Административен съд София-град; и 2/ Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 7095/18.11.2013 г. по адм. дело № 6922/2011 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната им като: нищожно - само за първото, недопустимо - само за второто и неправилно - и за двете решения, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Ответникът: главният архитект на район "Сердика", СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: "Котлостроене" АД, гр. София, чрез пълномощника му - юрисконсулт Димитрияду, оспорва касационните жалби като недопустими - в една част, и като неоснователни - в останалите им части. От същия ответник са постъпили и писмени възражения срещу касационните жалби. Ответникът: "Еуратек" ООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Белчева, оспорва касационните жалби като неоснователни. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са основателни. С обжалваното решение № 6472/28.10.2013 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Институт по заваряване" АД, гр. София, против Заповед № РД-09-22/08.04.2009 г. на главния архитект на р-н "Сердика", СО, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПР на м. "Надлез Надежда" кв. 21 на гр. София, в посочените граници и План за застрояване в същия обхват, като неоснователна. След като е установил, че предмет на жалбата е искане за обявяване нищожността на тази заповед, съдът е приел, че липсват основания за такава нищожност. За да постанови този резултат, съдът е анализирал доказателствата по делото, при което е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, на основание делегация от кмета по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ /в редакцията към 29.05.2008 г./ с негова заповед от 29.05.2008 г. /раздел IV, т. 7/, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Според съда липсват толкова съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, опорочаващи оспорения акт, до степен на нищожност. В мотивите съдът е направил фактически установявания и за други страни и предмет на обжалване, а именно "Белфльор 59" ЕООД, гр. Варна и председателя на Комисията за защита на потребителите, а като предмет е посочил - заповед № 1078/08.11.2010 г. на председателя на КЗП, по отношение на които липсва решение. С второто решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 7095/18.11.2013 г., Административен съд София-град е уважил искането на заинтересованите страни - "Котлостроене" АД и "Еуратек" ООД, по чл. 175, ал. 1 от АПК, като е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 6472/28.10.2013 г. по адм. д. № 6922/2011 г. на АССГ, като е заличил в мотивите на последното, на стр. 1, от ред 18 до ред 23 вкл. изцяло записания текст; на стр. 1, ред 36 е заличил текста "председателя на КЗП, не-"; и на стр. 4, от ред 5 до ред 43 вкл. изцяло записания текст; със същото, в резултат на тези заличавания, е обявил отново целия текст на решението, ведно с поправените мотиви. За да допусне поправката, съдът е приел, че е налице ОФГ в мотивите на поправеното решение, в които поради техническа грешка е налице смесване на мотиви от друго съдебно решение, в частта на фактическите установявания, които обаче не са повлияли на волята на съда по основния спор, която воля е изразена ясно и недвусмислено. I. По касационната жалба срещу Решение № 6472/28.10.2013 г.: Решението е валидно и допустимо, но неправилно на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение съдът е изложил такива мотиви, които обаче са вътрешно противоречиви по отношение предмета на обжалване, страните и фактите, което го прави необосновано. В една част от своите мотиви съдът е приел, че производството е по реда на чл. 144 - 178 АПК, във вр. с чл. 95 от ЗЗП, образувано по жалба на "Белфльор 59" ЕООД, гр. Варна, срещу Заповед № 1078/08.11.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, а в друга, че е по реда на чл. 126 - 178 от АПК, вр. с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, по жалба на "Институт по заваряване" АД, гр. София, срещу Заповед № РД 09-22/08.04.2009 г. на гл. архитект на р-н "Сердика", с която е одобрено изменението на ПУП-ПР и ПЗ на м. "Надлез Надежда" кв. 21 на гр. София. Като ответници по тези жалби са посочени Председателят на КЗП, "не - Главния архитект на р-н "Сердика", СО", а като заинтересовани страни: "Котлостроене" АД и "Еуратек" ООД. При така описаните жалби, съдът е приел, че предмет на оспорване е заповедта на главния архитект на р-н "Сердика", като фактическите установявания в мотивите са както по отношение на тази заповед, така и по отношение на заповед № 1078/08.11.2010 г. на председателя на КЗП. Постановеното решение и правните изводи на съда са по отношение заповедта от 08.04.2009 г. на главния архитект на р-н "Сердика", СО, като липсват правни изводи и диспозитив по заповедта на председателя на КЗП от 08.11.2010 г. При тези противоречия в мотивите на съда преценката му относно доказателствата и доказателствените факти, относими към спорното право, е нарушена, поради невъзможността да бъде определен правилно предметът на обжалване, а оттук и дали решението отговаря на този предмет. Съдът е приел, че предмет на обжалване е заповедта на гл. архитект на р-н "Средец", СО, но е направил фактически установявания и по отношение на друг предмет, с който решението не е съобразено. В нарушение на чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК, обжалваното решение не е съобразено и не отговаря на допуснатата и разгледана по същество част от жалбата на касатора. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата като цяло, а допуснатата до разглеждане жалба на "Института по заваряване" АД е само в частта, с която се иска обявяване нищожност на заповед № РД-09-22/08.04.2009 г. на гл. архитект на р-н "Средец", СО, а не и за незаконосъобразност. Нарушението е съществено, защото с решението е отхвърлена жалбата като цяло, вкл. и по отношение незаконосъобразността на оспорената заповед, което не съответства на част от мотивите му и на определение по адм. дело № 4321/2013 г. на Върховен административен съд, II отделение, задължително спрямо решаващия съд. Посочените нарушения обуславят и нарушение на материалния закон, чието приложение е в пряка връзка с правилно установяване на релевантните факти, което в случая по изложените по-горе съображения, не е налице. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който след като установи релевантните за спора факти и отстрани допуснатите процесуални нарушения, постанови ново решение по същество на спора, съобразявайки се с предмета му и определение по адм. дело № 4321/2013 г. на ВАС, второ отделение. II. По касационната жалба срещу Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 7095/18.11.2013 г.: Решението е неправилно, поради нарушение на чл. 175, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Разпоредбата е приложима, когато тези и др. неточности представляват несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да се поправят по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля, както е в случая. В случая, видно от мотивите, съдът е извършил погрешна преценка на част от фактите, касаещи страните, предмета на обжалване и доказателствата, относими към този предмет, а именно заповед № 1078/08.11.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Тази грешка не е очевидна фактическа, а е грешка във волята на съда. По този начин, с поправеното решение, съдът неправилно е изменил първоначалното си решение, в една част от мотивите, с която е допуснал грешка при преценка на дадени факти и доказателства, което е извън правомощията му. При поправката се поправя само несъответствието между волята на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. В случая съдът е обявил като поправено цялото решение, ведно с мотивите му, което не е могъл да направи. По изложените съображения обжалваното решение за поправка, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането на заинтересованите страни - ответници по касация: "Котлостроене" АД, гр. София и "Еуратек" ООД, гр. София, по чл. 175, ал. 1 от АПК, бъде отхвърлено, като неоснователно. По искането за разноски и с оглед резултата по касационното обжалване се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение