Решение № 10228 от 14.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Арамет" ЕООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. София, [жк] [адрес], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Илиева, срещу Решение 1384 от 04.03.2022 г., постановено по адм. дело 7730/2021 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22221420000554-091-001/02.12.2020 г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА /П-22221420215751-003-001/23.12.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, в частта, потвърдена с решение 984 от 30.06.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който за м.11.2019г. е установен ДДС за възстановяване в размер на 0.00лв. при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер 20 000 лв., и е осъдено юридическото лице за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено противоречие с процесуалните правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Описва фактическата обстановка при издаване на РА. Излага аргументи, че органите по приходите неправилно са приложили закона на база възприетите факти и неправилно са установили фактите. Посочва, че в хода на ревизията са представили доказателства, които доказват реалността на доставките. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на акта. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р-22221420000554-091-001/02.12.2020 г. и РАПРА П-22221420215751-003-001/23.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с решение 984 от 30.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Арамет" ЕООД за м.11.2019г. е установен ДДС за възстановяване в размер на 0.00лв. при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер 20 000 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в установената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Основната дейност на Арамет" ЕООД е търговия на едро с машини и производствено оборудване. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 000,00 лв. по фактура 0...03/29.11.2019 г. с предмет плащане по Договор от 29.11.2019 г." и фактура 0.. .09/30.11.2019 г. с предмет плащане по Договор от 30.11.2019 г.", издадени от Мар стил 08 ЕООД. Фактурите са издадени във връзка с цитираните договори, с които на изпълнителя е възложено да изпълни СМР на обект - склад за стоманени изделия, находящ се в [населено място], общ. Стралджа, и включващи /видно от Протокол 1 и Протокол 2/: подготовка на скеле за работа, подготовка за почистване на метална конструкция, боядисване на метална конструкция, разрушаване на стари и изграждане на нови конструкции от гипсокартон, шпакловка, боядисване, полагане на ламиниран паркет, ръчен изкоп за изваждане на кабел и за закопаване на кабел, полагане на кабел, почистване след ремонт, депониране на отпадъци, подравняване на терен и др. По данни от информационната система на НАП е установено, че Мар стил 08 ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 06.01.2020 г. Декларира дейност в областта на строителството. Няма данни в дружеството да са назначени лица по трудови договори. Органите по приходите са установили, че в сключените между страните договори като представител на изпълнителя се е подписал Г. Бонин, който към 01.11.2019 г. и към 10.11.2019 г. не е имал представителна власт. В спорните фактури като предмет е вписано плащане по договор, но такова с извършено едва на 16.12.2019 г. и то в размер на 50 000.00 лв. От представените договори не става ясно какви дейности са извършени от доставчика, а датите на договорите не съответстват на посочените във фактурите. Не е предоставена информация за лицата, извършили конкретните дейности, предвид установената липса на кадрова обезпеченост при доставчика, през кой период са работили, за чия сметка са вложените материали и за превъзлагане на услугите. В обобщение на изложеното органите по приходите са приели, че за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени на жалбоподателя от Мар стил 08 ЕООД не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, с който за месец 11.2019 г. е установен ДДС за възстановяване в размер на 0,00 лв. при деклариран от дружеството ДДС възстановяване в размер на 20 000,00 лв. Направен е извод за привидност на сделките, зад които реално не стои нищо, което е известно и/или няма как да не е известно на ревизираното дружество. При тези фактически установявания съдът е приел, че РА е законосъобразен. За изясняване фактите по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, се установява, че дружеството води текущо своето счетоводство и изготвя финансовите си отчети, съгласно българското търговско законодателство. Приходите от продажби и разходите за дейността се начисляват в момента на тяхното възникване, независимо от паричните постъпления. Отчитането и признаването на приходите и разходите се извършва при спазване на принципите на причинно-следствената връзка между тях. Съдът е стигнал до извод, че в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност, за наличие на реални доставки на стоки и услуги. Според съда не се доказала трудовата обезпеченост на доставчика да извърши строителните услуги. По отношение на доначислените с РАПРА лихви за месец 11.2019 г. съдът е приел, че са във връзка с деклариран от ревизираното дружество, но невнесен в срок данък върху добавената стойност по СД по ЗДДС за същия период, вкл. и лихви във връзка с извършената с РА корекция на резултата за този данъчен период, поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Мар стил 08 ЕООД. С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът е изследвал представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е конкретни мотиви за доставките, които не следва да бъдат преповтаряни, като е достигнал до правилен извод в случая за законосъобразно отказан данъчен кредит. Константна е практиката на ВАС, че наличието на фактура и правилното ѝ осчетоводяване в счетоводството на РЛ не са достатъчно условие за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Представените фактури, договори и протоколи не са подкрепени с други съпътстващи документи. Ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Tе не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи и по аргумент от чл. 180 ГПК тяхната доказателствена сила не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, което именно е и сторено от състава на съда. Липсват данни за реално изпълнени договори. Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, респ. на услуги, респ. установено плащане на стойността й, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя или че фактурираните услуги са действително осъществени. Действително съдът е посочил в своите мотиви липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а и СЕС в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Или в обобщение установяването на всички посочени кумулативни предпоставки /формални и материално правни/ е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл.154 ал.1 от ГПК. Едва при справяне с така възложената му доказателствена тежест, би стоял въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателтсвената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. В този смисъл според т. 33 от решението на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, само ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /вж. решение от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, т. 37/. За изчерпателност на изложеното следва да се подчертае разминаването в датите на представените договори и на посочените в спорните фактури. Във фактурите също така като предмет е вписано плащане по договор, което е извършено едва на 16.12.2019г. Т.е същите са издадени без основание. От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (вид § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лева, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,